Световните океани са достигнали най-високите регистрирани досега температури за месец юли, отчасти заради развиващите се условия за Ел Ниньо в Тихия океан, съобщи климатичната служба на Европейския съюз.
Средната температура на морската повърхност извън полярните райони - между 60° северна и 60° южна ширина - е достигнала 20,96°C през юли. Така е подобрен предишният рекорд за месеца от 20,89°C, отчетен през 2023 г., пише Би Би Си.
Ел Ниньо е естествен климатичен феномен в Тихия океан, но в съчетание с причиненото от човешката дейност глобално затопляне може да доведе до рязко повишаване на температурите и по-екстремни метеорологични явления.
Миналият месец е бил вторият най-топъл юли в света, наравно с друг месец от наблюденията. Температурите са били с 1,47°C над изчислената средна стойност за прединдустриалната епоха, показват данните на европейската служба за климатични промени „Коперник“.
Температурите на морската повърхност са останали изключително високи в голяма част от тропическия Тих океан, където се развиват условия за Ел Ниньо. Очаква се явлението да се засили през следващите месеци.
Около Европа през юли са отчетени рекордно високи температури на морската повърхност по атлантическото крайбрежие и в западната част на Средиземно море. Това е допринесло за широко разпространени силни и на места тежки морски горещи вълни.
Свързана новина
Западна Европа преживя и най-горещите юни и юли в историята на наблюденията. Продължителното горещо и сухо време създаде условия за мащабни горски пожари в целия регион.
Великобритания се подготвя за петата си гореща вълна от началото на годината, а продължаващото сухо време оказва допълнителен натиск върху водните ресурси и може да доведе до обявяване на суша в още райони.
Океаните имат ключова роля в регулирането на климата. Те поглъщат по-голямата част от излишната топлина, натрупвана вследствие на емисиите на парникови газове, и произвеждат около половината от кислорода на Земята.
По-топлата вода обаче поглъща по-малко въглероден диоксид, което оставя по-голямо количество от затоплящия планетата газ в атмосферата.
Повишаването на температурите на океаните може да има сериозни последици и за морските екосистеми. Някои видове се преместват в търсене на по-хладни води, което нарушава хранителните вериги.
Западна Европа преминава през изключително продължителен период на екстремни горещини. Рекордни температури бяха отчетени през юни и юли, а някои райони вече преживяха третата или четвъртата си гореща вълна от май насам.
Средната температура в Западна Европа през юни и юли е била 21,62°C – с 2,79°C над обичайните стойности и най-високата, регистрирана досега за този двумесечен период.
„Юли 2026 г. беше третият пореден месец с изключителни горещини в Западна Европа“, заяви Саманта Бърджис, стратегически ръководител по въпросите на климата в Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози.
Продължителни области на високо атмосферно налягане са задържали горещия въздух над региона, а изсушените почви са намалили естествения охлаждащ ефект.
„Това е ясен пример как климатичните промени засилват температурните крайности, като горещините и сушата все по-често взаимно се усилват“, добави Бърджис.
Франция, Испания, части от Германия и Великобритания са отчели изключително малко валежи и силно понижена почвена влажност. В голяма част от Западна Европа влагата в почвата е била значително по-ниска дори в сравнение с 2022 г., когато регионът преживя тежка суша.
Нивата на реките също са много под обичайните стойности, а на места са изключително ниски. Сред особено засегнатите са Сена, Рейн и Дунав.
Ниският речен отток увеличава натиска върху водоснабдяването и напояването и създава проблеми за водните екосистеми, речния транспорт и производството на енергия.
Продължителните горещини и сушата създадоха благоприятни условия за разпространението на пожари. През миналия месец в Западна Европа бушуваха мащабни горски пожари, като беше отчетена „изключителна активност“ по отношение на изгорелите площи, количеството дим и отделените емисии.
„Климатичните промени все по-често създават горещи и сухи условия, благоприятстващи големи и интензивни горски пожари в Южна Европа, като същевременно удължават пожароопасния сезон на север“, заяви директорът на Службата на „Коперник“ за мониторинг на атмосферата Лоранс Руй.
По-големите пожари произвеждат повече дим и го издигат по-високо в атмосферата, което му позволява да се разпространява на много по-големи разстояния. Така дори държави, в които горските пожари са сравнително редки, могат все по-често да бъдат засегнати от пренасян на стотици километри дим.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
