Стотици германци отдадоха почит на жертвите на така наречената "Кристална нощ". Шествия имаше в Берлин и други градове. В нощта на 9-и срещу 10-и ноември 1938-ма година нацисткият режим извършва вълна от погроми в Германия и Австрия, смятани за началото на Холокоста.
Според Германския исторически музей, повече от 1300 души са убити, 1400 синагоги са разрушени и повредени, 7000 магазина са разграбени, а 30 000 евреи са депортирани в концентрационни лагери.
"Никога вече е сега!"
В памет на събитията Бранденбургската врата снощи беше осветена с думите "Никога вече е сега!" и в цветовете на израелското знаме.
След атаките на „Хамас“ над Израел на 7 октомври в Германия са регистрирани над 2000 антисемитски инцидента, съобщава Шарлот Кноблох, президент на еврейската общност в страната, цитиран от “Билд“.
Премиерът на Бавария Маркус Зьодер, че всеки, който има двойно гражданство и гори израелски знамена или прозовава за смърт на израелския народ, най-малко ще загуби германското си гражданство.
Тогава евреите бяха сами
„Хамас“ преследва същите цели, които някога има нацисткият режим. Тогава обаче държавата Израел я нямаше, евреите бяха сами“, коментира Таля Ладор-Фрешер, генерален консул на Израел за Южна Германия.
„Шокиращо е как антисемитизмът се разпространява отново. Плакатите с „Израел – убиецът на деца“ са цинични“, казва кметът на Мюнхен Дитер Райтер.
„Там, където евреите не са в безопасност, никой не е в безопасност“, коментира Илзе Айгнер, председател на парламента на провинция Бавария.
102-годишната Маргот изпитва ужас от подновената омраза
102-годишната Маргот Фридлендер, която оцелява в Холокоста, споделя пред “Билд“, че изпитва ужас от подновената омраза към евреите в Германия.
Атмосферата в страната тези дни отново е зловеща. 85 години след погрома на „Кристалната нощ“ еврейските училища трябва да бъдат защитени, а магазините са белязани с антисемитски знаци. През октомври има опит за подпалване на синагога в Берлин.
Историческа травма
„В този опит за палеж има историческа травма. Но през 1938 г. всичко беше държавна програма. Днес в Германия не става дума за това“, коментира пред ДПА Йозеф Шустер, президент на Централния съвет на евреите.
И все пак, когато тълпи от хора крещят антисемитски лозунги, оцелели в Холокоста си спомнят изживени някога страхове.
92-годишният днес Джордж Шафи и 100-годишният Валтер Бингам са били на 7 и 15 години, когато нацистки отряди убиват по улиците.
„Днес няма да ходиш на училище“
„Майка ми ми каза „Днес няма да ходиш на училище“. Не ме пуснаха да изляза от къщата три дни“, разказва Джордж пред „Билд“, който расте Берлин. Това са спомените му от първата сутрин след „Кристалната нощ“.
Когато му е позволено да излезе отново, той вижда написано с главни букви на тротоара пред съседния магазин за канцеларски материали: „Този магазин принадлежи на еврейска свиня, която се ожени за немско прасе“. Днес Джордж живее в Израел.
Като дете Валтер живее в Манхайм, вижда как местната синагога е обвита в пламъци.
„Пожарникарите стояха там и просто я оставиха да изгори. В същото време те се уверяваха, че нееврейските сгради са защитени“, спомня си той.
В онези времена Валтер и Джордж пътуват из Германия, избягват да говорят иврит. Твърде опасно е за тях.
„Ще направим всичко възможно, за да гарантираме, че антисемитизмът и омразата към Израел нямат място в Берлин“, коментира политикът от ХДС Кай Вегнер. Той обещава, че уязвимите няма да останат сами.
"Всеки един от нас е длъжен в ежедневието, на улицата, на работа, да проявява морална смелост, да гледа и да се изправя срещу антисемитизма и срещу атаките срещу нашите еврейски съседи и приятели“, заявява той.
Поради събитията през последния месец „Билд“ публикува откъси от речта на оцелелия в Холокоста Ернст Крамър. Той я произнася на възпоменателно събитие за падането на Берлинската стена на 9 ноември 2009 г.
Разбиха любимото виолончело на баща ми и порцелана на майка ми
„Точно както 9 ноември 1989 г. беше един от най-славните дни в германската история, 9 ноември 1938 г. постави началото на най-мрачната и най-отвратителна глава в нея.
Не искам да се оплаквам твърде много. Но онзи ден нацистки бандити дойдоха в апартамента ни, разбиха любимото виолончело на баща ми и една малка, но изящна колекция от порцелан на майка ми.
Аз емигрирах, но бях заловен от нацистите северно от полския град Вроцлав на 10 ноември 1938 г. Изпратиха ме в концентрационния лагер Бухенвалд близо до Ваймар. Двамата с брат ми бяхме депортирани на изток по време на Страстната седмица през 1942 г. Никога повече не чухме нищо за родителите си.
Престоят ми в концлагера мислех, че е най-лошото време, което съм преживял. Тогава не можех да си представя, че може да стане и още по-лошо – с депортациите и убийството на шест милиона души. Сега обаче знам.
Но днес ние се връщаме главно към чудото на германската история, към безкръвната революция от 9 ноември 1989 г.“, казва Ернст Крамър.
