„Модерно робство в сърцето на Европа“, така „Дойче Веле“ определя ситуацията с кланицата в северозападния германски град Коесфелд, където преди ден бяха регистрирани нови 400 случая на COVID-19. Още при бума на заразените случаи през май се оказа, че повечето от работещите в предприятието идват от източноевропейски страни, сред които е и България, а условията на труд са повече от неприемливи.
Добре сработена схема за максимална печалба на гърба на трудещите се, разгърната в няколко държави – на това сме свидетели според почетния консул на България в Германия Вернер Йостмайер. Пред bTV той отбеляза, че голям проблем е и фактът, че самите работници не искат или не могат да се оплачат от лошите условия на живот. Именно мизерията се оказа и в дъното на новото огнище на коронавируса насред Германия.
Каква е схемата?
„Българите не са ни познати, поради факта че работодателите не са точно кланиците, а български фирми посредници, които в повечето случаи имат собствени свинеферми в България“, посочва той.
Йостмайер описва схемата, в която са въвлечени и наши сънародници: голяма фирма за преработка на месо сключва договор с българската фирма посредник за клането на, например, 1000 прасета дневно, след това сключва договор с подобна румънска фирма, като същата се задължава да разфасова тези прасета, а трета полска фирма се задължава да опакова тези предварително заклани и разфасовани прасета. Почетният консул нарича това „добре сработен механизъм“.
Изгубени в превода
Основните проблеми в случая са два. На първо място, повечето работници не разбират нито немски, нито английски, нито даже български.
„Много от хората, които встъпват в такъв тип правоотношения притежават български паспорт в следствие на чисто исторически причини. По принцип, говорят турски и имат много лош български. Това е проблем, когато вземат решението дали да се оплачат пред компетентните органи като нашето консулство или здравните институции, избират да мълчат“, обяснява Йостмайер.
В резултат работниците подписват договори, които не разбират и които са „неприемливи за принципите на европейското право“. През последните седмици властите попадат на множество случаи, в които работниците живеят на разноски на посредниците и така, например, са принудени да си плащат, ако не могат да отидат на работа поради болест.
Напълно нормално е в условията на пандемия, работещите да се страхуват още повече да не изгубят работата си.
В тази ситуация проблемът не се корени само в Германия, а е често срещан и в други страни като Холандия, Белгия, Англия и Франция, където работниците, идващи от балканските страни, изпадат в тежки условия на труд.
Какво трябва да се промени?
В такъв тип отношения на евтина работна ръка всеки е заменим. Затова трябва да се търси общоевропейско решение, смята Вернер Йостмайер: „Основна цел, при конкретизирането на този план е да не повторим отново ситуацията с гастарбайтърите през 60-те и 70-те години на XX век“.
Първите стъпки на Северен-Рейн Вестфалия са в посока обучената и добре образована работна ръка да намира своята добре заплатена реализация в родината си – а не да става жертва на модерно робство на германска земя.
