Страната, дълго смятана за символ на колективизма, постепенно се насочва към модел на суров индивидуализъм, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.
В продължение на десетилетия Швеция беше пример за държава с високи данъци и мащабни публични разходи, която управлява живота на гражданите „от люлката до гроба“ чрез държавни болници, училища и социални услуги.
Днес това вече не е така. Без особен шум северната държава с население от 11 милиона души постепенно възприе капиталистически модел.
В момента почти половината от центровете за първична медицинска помощ са частна собственост, като много от тях принадлежат на инвестиционни фондове. Един от всеки три държавни гимназиални курса се управлява от частни оператори, спрямо 20% през 2011 г. Някои образователни компании дори се търгуват на фондовата борса.
Шведският опит предлага важни уроци, както положителни, така и отрицателни, за останалите развити държави, включително САЩ, където кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани иска да приложи части от държавно ориентирания модел, като универсална грижа за децата и общински магазини.
Капиталистическата трансформация позволи на Швеция да постигне нещо, което малко индустриализирани държави успяха през последните години: да намали размера на държавата. Това даде възможност за сериозно понижаване на данъците и, според икономисти, предизвика бум на предприемачеството и икономическия растеж.
Общите публични социални разходи, включително здравеопазване, образование и социални помощи, са спаднали до 24% от Брутния вътрешен продукт, ниво, близко до това в САЩ и значително под над 30-те процента във Франция и Италия.
Според прогноза на Международния валутен фонд от април шведската икономика се очаква да расте с около 2% годишно до 2030 г., приблизително колкото американската и двойно по-бързо от икономиките на сащФранция и Германия.
„Швеция е истинска страна на възможностите“, заяви финансовият министър Елизабет Свантесон. „Искам хората и капиталът да останат тук и да се развиват.“
Докато много европейски държави увеличават данъците, Свантесон ги намалява вече трета поредна година. Най-високата ставка на подоходния данък в Швеция е спаднала до около 50%, след като през 80-те години достигаше почти 90%.
„Ако се погледне цялостната данъчна тежест, тук е по-привлекателно дори отколкото в САЩ“, смята Кони Йонсон, милиардер и основател на базираната в Стокхолм инвестиционна компания EQT.
Критиците обаче предупреждават, че процесът е стигнал твърде далеч. Неравенството в традиционно егалитарната страна нараства рязко. В десетки квартали с голямо имигрантско население се увеличава и престъпността, а местни криминални мрежи вече поставят под въпрос авторитета на държавата и затрудняват работата на полицията. В обществото се водят ожесточени дебати и за училищата с печалба, които според противниците им пестят от библиотеки, площадки и персонал.
„Американската представа за Швеция е много далеч от реалността“, казва шведският автор Андреас Червенка, който наскоро се е завърнал от Калифорния. „Преминаваме от общество, основано на принципа „един за всички, всички за един“, към модел, при който всеки е сам за себе си.“
Как Швеция стимулира предприемачите
Швеция невинаги е имала огромен публичен сектор. В рамките на сто години до 1970 г. страната преминава от една от най-бедните в Европа към третата най-богата без високи данъци.
От 60-те години нататък обаче Социалдемократическата партия, доминирала следвоенната политика, рязко увеличава данъците и публичните разходи. До 90-те години държавните разходи достигат 70% от БВП.
Последствията са продължителен слаб растеж, стагниращи доходи след облагане, огромни бюджетни дефицити и нарастващ дълг, които кулминират в банкова криза в началото на 90-те години.
Под натиска на инвеститорите правителството предприема мащабни икономически реформи през следващите две десетилетия. Те включват съкращаване на обезщетенията за безработица и жилищните субсидии, приватизация на публични услуги, намаляване на данъците и реформа на пенсионната система с цел ограничаване на разходите. Въведени са и строги ограничения върху държавния дълг. Днес съотношението дълг към БВП е едва 36%, при 129% в САЩ. В средата на 2000-те години са премахнати данъкът върху богатството и данъкът върху наследството.
Резултатът е, че богати предприемачи, напуснали страната заради високите данъци, започват да се завръщат, разказва Якоб Валенберг, представител на известната индустриална династия, която държи големи дялове в компании като „Ериксон“ и „Сааб“.
Когато Валенберг е израснал през 60-те и 70-те години, шведите не са били особено богати. По онова време страната имала едва един автомобил „Ролс-Ройс“.
Днес международни проучвания показват, че шведите приемат богатството далеч по-позитивно от французите, германците, испанците или италианците и гледат по-благосклонно на пазарната икономика от всяка друга европейска държава с изключение на Полша. Броят на автомобилите „Ролс-Ройс“ в Швеция вече надхвърля 800, а когато производителят решава да открие първия си шоурум в Скандинавия през 2016 г., избира именно Стокхолм.
С оттеглянето на държавата частният сектор се разширява. Изследване на Стокхолмската школа по икономика, публикувано през април, показва, че след премахването на данъците върху наследствата и даренията през 2005 г. семейните компании растат по-бързо, инвестират повече и плащат по-високи корпоративни данъци.
Бизнесът активно подкрепя новите технологии и предприема рискове, каквито рядко се срещат в Европа, където доминират по-стари индустрии и по-резервирано отношение към технологиите.
Никлас Зенстрьом, милиардер и съосновател на „Скайп“, казва, че приватизацията е стимулирала иновациите в телекомуникациите, които по-късно стават основа на шведския технологичен бум. Самият той започва кариерата си в частен телекомуникационен оператор през 90-те години.
„Швеция беше сред първите страни с масово разпространение на мобилните телефони, с широко покритие на 3G и реална конкуренция в мобилните мрежи“, казва Зенстрьом. „Имаше истински предприемачески дух.“
Само за десетилетието до 2024 г. в Швеция са осъществени над 500 първични публични предлагания, повече отколкото във Франция, Германия, Нидерландия и Испания взети заедно. Страната вече изпреварва САЩ по брой милиардери на глава от населението благодарение на процъфтяващия технологичен сектор и индустрията за видеоигри, създала хитове като Minecraft и Candy Crush.
„Повече с по-малко“
В болницата „Сейнт Йоран“ в центъра на Стокхолм рентгеноложката Карин Дембровер посочва малки светли петна върху черно-бяло изображение, които показват наличие на рак.
„Ние не можем да видим с просто око, че тук има проблем, но изкуственият интелект някак успява“, казва тя.
Вече почти три години Дембровер използва изкуствен интелект за ранно откриване на рак на гърдата. Системата е толкова бърза и точна при прегледите на 80 000 жени годишно, че листите на чакащите в отделението са намалели значително.
Тя и колегите ѝ вече не работят вечер и през уикендите, а разполагат с повече време за сложна диагностика на пациентки с установен рак. Болницата вече редовно приема насочени пациенти от претоварени лечебни заведения без подобна технология.
Както всички шведски болници, „Сейнт Йоран“ се финансира с публични средства, но е собственост на частния оператор „Капио“. Главният изпълнителен директор е работил в „Маккинзи“ и говори за KPI показатели и „модела на Тойота“ за оптимизирано управление.
Именно този подход според ръководството позволява въвеждането на технологии като изкуствения интелект много по-бързо, отколкото в държавните болници.
„Постигаме повече с по-малко“, казва директорът Густаф Сторм. Според него лечението на заболявания като апендицит струва с 15-20% повече в държавните болници.
Аида Хаджиалич, лявоцентристки политик и ръководител на регионалното управление на Стокхолм, което отговаря за здравеопазването, също подкрепя модела. По думите ѝ „Сейнт Йоран“ осигурява по-добри резултати за пациентите с по-ниски разходи.
Конкуренцията в сектора има по-широк ефект. Докато застаряващото население увеличава разходите за здравеопазване в повечето развити държави, шведските разходи на човек от населението са нараствали средно с едва 1% годишно между 2014 и 2024 г. след корекция за инфлацията. Това е около два пъти по-бавно от Великобритания и три пъти по-бавно от САЩ.
В болницата персоналът следи данните на пациентите чрез iPad устройства, а цифрови системи наблюдават разходите. Жизнените показатели автоматично се качват в централизирана система, а специална цветна схема помага за приоритизиране на случаите.
Тества се и система с изкуствен интелект, която предупреждава персонала, когато възрастни пациенти са изложени на риск да паднат от леглото, което често удължава престоя им.
Промените са още по-видими в първичната медицинска помощ. Почти половината лекарски кабинети вече са частни, а технологични компании променят сектора. Критиците предупреждават, че това води до концентрация на частни лекари в по-богатите градски райони, където пациентите струват по-малко, а държавните клиники остават с по-сложните и скъпи случаи в бедните и селските райони.
За много пациенти обаче технологично улеснените прегледи са огромно удобство.
Когато британецът Бен Купър, живеещ в Стокхолм, наскоро трябвало да се консултира с лекар за астмата си, той не напуснал дома си. Вместо това провел видеоразговор през мобилно приложение.
Приложението е създадено от шведската компания „Крю“ през 2015 г. и днес има повече потребители в Швеция от „Нетфликс“. Виртуални прегледи се предлагат денонощно, а лекарите говорят различни езици, включително арабски.
„Отваряш приложението, въвеждаш симптомите и ти предлагат свободни часове. Никога не ми се е случвало лекарят да закъснее“, казва Купър, сравнявайки услугата с честите забавяния в британската Национална здравна служба.
Победители и губещи
Трансформацията на Швеция има много печеливши, най-вече средната класа, която притежава жилища и се възползва от растящите доходи и високите цени на имотите, смята Елинор Одеберг от прогресивния мозъчен тръст Arena Idé.
Но има и губещи: наемателите извън големите градове, където новите работни места са по-малко, а публичните услуги намаляват, както и бедните имигрантски общности в градовете, които традиционно разчитат повече на държавата.
Делът на шведите между 20 и 27 години, които живеят с родителите си, е нараснал до 26% през 2023 г. при 15% през 1995 г. заради поскъпването на жилищата.
С намаляването на преразпределението местните власти в Малмьо и други градове са под натиск, тъй като финансирането от централната власт намалява и става по-трудно да се поддържат обществени услуги като образованието, казва кметът на Малмьо Катрин Щернфелдт Яме.
През последните две десетилетия инвестициите в обществена инфраструктура също са ограничени, което води до закъснения и проблеми в железопътната мрежа, а най-силно засегнати са по-бедните шведи.
„Отнеха ресурси от сектори, които трябваше да защитават обществото“, казва предприемачът Кони Йонсон. „Но за динамиката на икономиката това безспорно беше полезно.“
Икономистът Стефан Фьолстер, бивш служител на финансовото министерство, смята, че огромното мнозинство от шведите са спечелили от реформите. Доходите на домакинствата, коригирани спрямо инфлацията, са се удвоили средно от 90-те години насам, след като през 70-те и 80-те са били в застой заради високите данъци.
Въпреки това правителството реагира на нарастващите опасения. През ноември парламентът гласува замяна на дългогодишното правило за бюджетен излишък с ново изискване за балансиран бюджет, което ще позволи по-големи публични разходи. Правителството подготвя и по-строги правила за училищата с печалба, така че на пазара да останат само дългосрочни и качествени оператори.
„Правилно беше да се тръгне към приватизация“, казва икономистът Ларс Калмфорс, дългогодишен съветник на финансовото министерство. „Но вероятно прекалихме.“
Училищата като символ на новата Швеция
Нищо не показва толкова ясно както предимствата, така и рисковете на приватизацията, колкото образованието, където шведският модел стига дори по-далеч от американския.
Страната все по-често позволява държавни училища да бъдат управлявани от организации с нестопанска цел или от компании с печалба. Около един на всеки десет гимназисти учи в училище на „Академедиа“, компания, листната на фондовата борса в Стокхолм.
Тези училища получават публично финансиране според броя на учениците, но сами решават как да използват средствата. Те са длъжни да следват националната учебна програма, а учениците полагат същите изпити като в държавните училища.
В южния град Малмьо гимназията Bryggeriets се управлява от организация с нестопанска цел, създадена по инициатива на местната скейтборд асоциация. Всеки ученик получава MacBook Air, а обядът е безплатен в столова над огромен закрит скейт парк. На всеки клас се падат по двама учители вместо обичайния един преподавател за 25-30 ученици.
Директорката Марие Свенсон, която сама сменя крушките в училището, казва, че пести средства от администрация и поддръжка, за да инвестира в повече преподаватели, художествени изложби и оборудване като филмови камери. Училището използва евтини помещения в бивша пивоварна за своите 191 ученици.
„Тук има свобода, можеш да откриваш нови неща“, казва ученикът Йон Вифорсен, който пътува по два часа в посока от централна Швеция. Някои ученици идват всеки ден дори от Копенхаген.
Частното управление позволява по-бързи решения. Когато финансирането за училищата наскоро било намалено, Bryggeriets стабилизирало бюджета си, като бързо приело повече ученици и разделило два класа на три. Според Свенсон подобно решение би отнело до година в държавната система.
Кметът на Малмьо и други критици обаче се опасяват, че училищата с печалба имат стимул да пестят средства. „Тези оператори печелят, като разделят учениците на различни групи“, казва тя.
Частните училища успяват много по-лесно да привличат най-добрите ученици и най-заможните семейства. Това оставя по-бедните деца в по-проблемни държавни училища, които имат по-високи разходи заради учениците с по-големи нужди и увеличаващия се брой деца на имигранти, чийто майчин език не е шведски.
Гимназията Bryggeriets се намира на по-малко от километър и половина от Росенгорд, един от най-известните социални квартали в Швеция, където е израснал футболистът Златан Ибрахимович. Директорката Свенсон признава, че малко деца от района учат в училището, тъй като родителите им предпочитат по-консервативен подход към образованието.
През последните години Швеция се срина в международните образователни класации. Поддръжниците на свободните училища отдават това на високата имиграция, докато критиците смятат, че когато
