Концентрацията на нагряващите планетата замърсители в атмосферата ще достигне рекордни нива през 2023 г., съобщи Световната метеорологична организация в понеделник.

Въпреки предупрежденията за изменението на климата, отправяни от Междуправителствената експертна група по изменение на климата от 1990 г. насам, през последното десетилетие глобалните емисии продължиха да нарастват, достигайки най-високата си точка в историята, пише Ройтерс.

Резултатът - глобалните емисии са на път да надхвърлят границата от 1,5 градуса по Целзий за затопляне, предвидена в Парижкото споразумение от 2015 г.

Според данните лятото на 2023 г. е било най-горещото в историята. Тримесечният период от юни до август надминава значително предишните рекорди, като средната температура е 16,8 градуса по Целзий , което е с 0,66 над средната стойност.

Според експертите по климата целта за задържане на дългосрочното глобално затопляне в рамките на 1,5 градуса се отдалечава от целта, тъй като държавите не успяват да си поставят по-амбициозни цели въпреки месеците на рекордни горещини на сушата и в морето.

Докато пратениците се събираха в Бон в началото на юни, за да се подготвят за тазгодишните годишни преговори за климата през ноември в Дубай, средните глобални температури на въздуха на повърхността на земята бяха с повече от 1,5 градуса над прединдустриалните нива в продължение на няколко дни.

 

Август беше най-горещият месец в света, като това е третият пореден месец с такъв рекорд след най-горещите досега юни и юли, съобщи ЕС.

През август температурите са били значително по-високи от средните в Австралия, няколко южноамерикански страни и около голяма част от Антарктида. В същото време в Световния океан е регистрирана най-топлата дневна температура на повърхността и най-топлият месец като цяло.

Макар че средните температури и преди са преминавали временно прага от 1,5 градуса, за първи път това се случва през лятото в северното полукълбо, което започва на 1 юни. Температурите на морската вода също счупиха рекордите за април и май.

До края на века, ако не се предприемат агресивни действия в областта на климата, глобалното затопляне се очаква да достигне 2,8 градуса.

Почти половината от населението на света се счита за силно уязвимо към последиците от изменението на климата - наводнения, горещина, суша, горски пожари и бури.

До 2050 г. над 1,6 милиарда жители на градове редовно ще се изпаряват в горещини при тримесечни средни температури от поне 35 градуса. Арктика се затопля четири пъти по-бързо от останалата част на планетата, сочи анализ.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK