Размяната се състоя на самотен горски път през февруари. Движейки се през редицата от хладилни камиони, екипите в защитни костюми се заеха с мрачната си работа: подготвяха останките на 757 украински военни, предадени от Русия, за пътуването обратно до Киев, започва материала си "Гардиън".
Посредниците от Червения кръст проверяваха списъците си. За всяко тяло, обвито в бяла пластмаса, руснаците бяха посочили номер, име, местоположение, понякога и причина за смъртта. И след това, в самото дъно на последната страница, мистериозен запис: „NM SPAS 757“. Буквите бяха съкращения, разбирани като „неидентифициран мъж“ и „значително увреждане на коронарните артерии“.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Журналистката Виктория Рощина беше заловена през лятото на 2023 г. близо до Запорожката атомна електроцентрала. Това беше поне четвъртото ѝ репортерско пътуване в окупираните територии. Към този етап от войната тя беше единствената украинска журналистка, готова да рискува да пресече фронтовата линия, за да пробие информационното затъмнение, наложено от Русия.
Рощина почина след една година в ареста, на 27-годишна възраст.
Информацията за обстоятелствата около смъртта ѝ е ограничена. Рощина е била задържана без обвинение и без достъп до адвокат. По време на задържането ѝ единственият известен контакт с външния свят е бил четириминутен телефонен разговор с родителите ѝ, цяла година след като е била отвлечена.
Според прокурора, предварителните съдебни експертизи показват „многобройни следи от мъчения“. Следи от изгаряния по краката ѝ от токови удари, ожулвания по бедрата и главата, както и счупено ребро. Косата ѝ, която обичаше да носи дълга и оцветена в русо на върховете, e била обръсната.
Източници, близки до официалното разследване, разкриха също, че подезичната кост на врата ѝ е била счупена. Това е вид увреждане, което може да възникне при удушаване. Точната причина за смъртта обаче може никога да не бъде известна, тъй като когато тялото ѝ е било върнато по време на размяната на 14 февруари, някои части са липсвали, а именно мозъкът, очите и ларинксът.
Започнато е разследване за военни престъпления с цел преследване на отговорните лица.
Имаше и свидетели на нейните страдания. „Гардиън“, работейки с медийни партньори, включително издателя на Рощина, „Украинска правда“, в сътрудничество, водено от френската редакция „ Забранени истории“ , проследи свидетелства от първа ръка, за да реконструира събитията, довели до залавянето на Рощина, и подробностите за отношението към нея по време на ареста.
Този разказ, част от проекта „Виктория“, е част от разследване на отвличането и систематичното изтезание на цивилни граждани, за които Украйна смята, че може да са 16 000.
Повечето от задържаните са задържани без повдигане на обвинения. Условията на задържането им представляват предполагаемо военно престъпление и се събират доказателства за евентуално повдигане на обвинения.
Задържаните са хуманитарни работници, журналисти, собственици на бизнес, местни политици, църковни лидери и всеки, заподозрян в съпротива срещу инвазията. Те са държани в над 180 обекта в окупираните територии и в самата Русия. И въпреки това, в целия шум около мирните преговори, те рядко се споменават. Това е тема, за която Рощина смята, че не е била достатъчно отразена, и тя беше във фокуса на последната ѝ мисия.
Информацията за последните ѝ месеци е събрана благодарение на повече от 50 интервюта с оцелели от руски плен, както и със семействата на някои от все още задържаните. Правни източници, действащи в Русия и окупираните територии, също са споделили информация, както и служители на затворите, които са напуснали службата си в стрес от това, на което са били свидетели.
Въпреки че остават въпроси, едно е сигурно: Рощина стана жертва на самите престъпления, които си беше поставила за цел да разкрие.
„Изключителна работа“
Известна на семейството си като Вика, Рощина е израснала в сянката на войната. Баща ѝ е бил ветеран от съветската война в Афганистан, а тя е била на 17 години, когато Русия анексира Крим. Тя и сестра ѝ са израснали в същия град като президента на Украйна Володимир Зеленски. Кривой Рог, където родителите ѝ все още живеят, е бил на 48 километра от руското настъпление в Южна Украйна през 2022 г.
Колеги казаха, че е била обсебена от работата и безкомпромисна. „Тя нямаше живот извън работата си, нямаше приятели, нямаше партньор. Но също така вършеше изключителна работа. За нея това беше мисия“, каза Севхил Мусаева, главен редактор на „Украинска правда“. „Тя беше една от най-смелите журналистки, които съм срещала в кариерата си.“
За да защити източниците си, Рощина използвала няколко телефона. Настройвала съобщенията си да изчезват, а статиите ѝ били писани във файлове, които също се самоизтривали. Самата Рощина изчезвала със седмици, след което се появявала отново, за да подаде материалите си.
През март 2022 г., докато прави репортаж от окупирания град Бердянск, тя се сблъсква за първи път с опасност. Заловена от войник и предадена на агенти на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), тя е принудена да запише пропагандно видео и освободена няколко дни по-късно, след обществено възмущение.
След завръщането си у дома колегите ѝ настоявали да си почине и да потърси терапия. Те си спомняли, че психическото ѝ състояние било крехко и тя била много слаба. Но Рощина продължила да пресича фронтовата линия. Тя разкри сплашването на работниците, поддържащи работата на Запорожката атомна електроцентрала, и разследва стрелбата по две 16-годишни момчета, дръзнали да се противопоставят на окупацията.
Мусаева каза, че по време на последното пътуване на Рощина е търсела местоположението на черни обекти, мазета или промишлени сгради, където руските служители по сигурността систематично са използвали мъчения, за да разпитват цивилни или да ги принуждават да дават фалшиви признания. Тя е съставяла списък с отговорните агенти на ФСБ.
Мелитополски „гаражи“
Рощина напуска Украйна за последен път на 25 юли 2023 г., като поема по заобиколен маршрут към окупираните територии, тъй като няма безопасни проходи през фронтовата линия. В 14:09 ч. същия ден телефонът ѝ се свързва с полска мобилна мрежа. От Полша тя пътува през Литва и на север към Латвия.
Снимка на паспорта ѝ и входния ѝ формуляр, получени от това разследване, предполагат, че е влязла в Русия от Латвия, под собственото си име, през граничния пункт Лудонка. В картата е посочено, че се е насочвала към град Мелитопол. Тя е пътувала 1600 километра на юг през Русия, преминавайки в окупирана Украйна няколко дни по-късно.
На 3 август, само няколко дни след началото на пътуването ѝ, баща ѝ, Володимир Рошчин, алармира, след като осъзнава, че тя е спряла да проверява онлайн акаунтите си за съобщения.
Информацията, която е събрал, заедно с разказите на трима души, държани заедно с Рощина в скандалния затвор в руския крайбрежен град Таганрог, точно до руската граница, сочи какво се е случило след това.
Един от свидетелите е нейна съкилийничка, която беше освободена миналия септември и записа показанията си на видео за прокурора. Тя поиска да не бъде назована, за да защити себе си и семейството си.
Изглежда Рощина е наела апартамент в Енерходар, град до Запорожката електроцентрала. Тя е платила предварително за три нощувки и, оставяйки раницата си, е тръгнала да търси тайни места.
Журналистката казала на съкилийницата си, че е смятала, че е била забелязана от дрон. Пристигнала полицейска кола и тя била откарана в полицейския участък, пететажна сграда, покрита с шарени сини плочки, чиито прозорци са подсилени с метални решетки. Тя била държана там няколко дни, преди да бъде преместена на 130 км на юг в Мелитопол.
Името се превежда като град на меда, а районът е известен с черешовите си градини. По време на окупацията той е играл далеч по-мрачна роля. „В Мелитопол има голяма концентрация на ФСБ и те имат тези временни центрове за задържане“, каза служител на европейското разузнаване, запознат със ситуацията в окупираните територии. В процес, известен като филтрация, ФСБ подбира пленниците в зависимост от това колко ценни ги смята. Рощина вероятно е била считана за специален случай, предвид информацията, която е събирала.
Прокурорът смята, че тя е била отведена в черен обект в Мелитопол, известен като „гаражите“, и според показанията на съкилийника ѝ, Рощина по-късно е разказала как е била измъчвана там. Тялото ѝ е било покрито със синини. „По време на разпитите са използвали електрошокове... Наръгали са я няколко пъти – видях ги по нея: ръката със сигурност, кракът също... Пресен белег от нож – предмишницата, меките тъкани между китката и лакътя. Белег от около 3 см, пробит. Тя каза, че един човек, нарекла го е идиот... бил брутален, неспокоен.“
„На крака ѝ, над петата – и това видях, 5-сантиметрова рана. Тя каза: „Казах им да не пипат крака ми... Умолявах ги да не пипат тази рана.“
Към края на 2023 г. служител на ФСБ, когото тя нарече Максим Мороз, казал на Рощина, че ще бъде преместена в друг затвор и ѝ е обещано по-добро отношение там. Според свидетели, тя е била транспортирана сама с джип до Таганрог. Там е била задържана в следствен арест, известен като Сизо 2.
Отказ от храна
„Тя пристигна вече напомпана с неизвестни наркотици“, каза друга задържана, която се е срещнала с Рощина в Таганрог, чието име не може да бъде назовано от съображения за сигурност. „Тя пристигна и на практика започна да полудява.“
Условията в Таганрог са сред най-лошите, наблюдавани във всички многобройни центрове за задържане, управлявани от Русия.
Украинското разузнаване е регистрирало 15 смъртни случая в затвора, въз основа на информация от освободени войски. В стаите за мъчения срещу войници и цивилни е било използвано водно оръжие, електрически стол, като са били и бити. Когато са били извън килиите си, са били принуждавани да заемат стресова поза, известна като „лебед“ – наведени напред със скръстени зад гърба ръце на нивото на гърдите. Храната е била строго разпределена по дажби, с четири и половина лъжици на чиния, според един задържан, който е преброил.
За Рощина ефектът бил катастрофален. Тя спряла да се храни. „Говорехме с нея, но тя беше изгубена в мислите си, с ужасени очи“, спомня си първият свидетел, нейна съкилийница. Рощина лежела „свита като ембрион на пода“ зад завеса, която закривала тоалетната, извън полезрението на охраната.
Теглото ѝ спадна до 30 кг. „Тя можеше да се изправи, но само с моя помощ, тъй като беше в такова състояние, че дори не можеше да си вдигне главата от възглавницата. Подпирах я и тя се хващаше за горното легло, за да се изправи“, каза съкилийницата ѝ.
Евгений Маркевич, войник, който сега е в процес на рехабилитация в Украйна след размяна на затворници, каза: „Тя не е обявила официално гладна стачка, просто е започнала да отказва храна.“ Той каза, че я е видял веднъж, но я е чувал през повечето дни, тъй като е била държана близо до него, в килия 115. „Първоначално тя го обясни, като каза, че е по религиозни причини, пост или нещо подобно, след което започна да казва, че не може да [яде] по здравословни причини.“
Според показанията на съкилийника ѝ, краката на Рощина се подули. Предложили ѝ хапчета за сърце, но изглежда ги е отказала. Сърдечните проблеми и задържането на течности в тъканите на краката са признаци на гладуване.
През юни тя е изнесена на носилка. Прекарва няколко седмици в болница в Таганрог, където според свидетели е била наблюдавана от шест маскирани охранители, въоръжени с картечници. Нивото на сигурност и усилията, положени да я поддържат жива, предполагат, че Москва я е виждала като ценна пешка в преговорите. През юли тя е била изпратена обратно в Таганрог с интравенозна система в ръката. Изглежда, че е продължила да отказва храна.
Началникът на затвора попитал съкилийниците ѝ какво обича да яде и ѝ били приготвени отделни ястия. Свидетели казват, че ѝ били предлагани банани и сладкиши.
През април 2024 г. семейството ѝ получи първото официално потвърждение , че Рощина е жива, в писмо от руското министерство на отбраната. В него се посочва само, че тя „е задържана и в момента се намира на територията на Руската федерация“.
Колегите започнали да дърпат конците. Изпратено било съобщение до Ватикана, където папа Франциск, който е успял да общува с Русия чрез свои канали, се съгласил да поиска името ѝ да бъде добавено към списъка за размяна на затворници.
В крайна сметка до редактора ѝ стигнала новината, че ще бъде освободена. Към края на август на Рощина ѝ било позволено да се обади вкъщи. Украинските преговарящи казали на родителите ѝ, че е обявила гладна стачка. Те държали мобилните си телефони включени по цял ден, чакайки обаждането ѝ. Когато най-накрая се обадила, Рощина говорела на руски. „Обещаха ми, че ще се прибера през септември“, казала им тя. Баща ѝ я подканил да се нахрани. След това тя се сбогувала. „Е, това е. Чао, чао. Мамо, татко, обичам ви.“
„Не е в базите данни“
На 13 септември, окъпани в есенно слънце, 49 военнопленници слязоха от автобус от Русия на украинска земя. Посрещна ги приветствена група със знамена и букети жълти слънчогледи, увити в синя хартия. Съкилийничката на Рощина беше там, заедно с поне двама други мъже, задържани в Таганрог. Но журналистката липсваше.
Точно защо никога не е било изяснено. На 8 септември Рощина е изведена от килията си, готова за дългото пътуване обратно към Украйна. Анонимният задържан от Таганрог е един от последните, които я виждат жива.
„Помолихме едно момиче от килията да ѝ помогне да слезе. С нейна помощ тя слезе, когато трябваше да я разменят. След това дойде служител по сигурността и каза, че журналистката никога не е стигнала до размяната. Служителят добави: „Нейна е вината.“
Няколко седмици по-късно заместник-началникът на руската военна полиция пише на бащата на Рощина, че тя е починала на 19 септември.
Когато тялото на Рощина най-накрая било върнато, то било в толкова лошо състояние, че визуалната идентификация била трудна. Въпреки това, на крака ѝ, експертите открили етикет с ръкописен надпис „В. В. Рощина“, а ДНК тестът показал съвпадение с този на родителите ѝ.
Баща ѝ, в мъката си, отказва да приеме, че я няма. Той е поискал допълнителни прегледи. И продължава да пише писма, включително до Таганрог, изисквайки информация. Директорът, Александър Щода, е отговорил два пъти, твърдейки, че Рощина никога не е била там. В последния си отговор, през януари, се посочва, че тя „не е и не е била вписана в базите данни“.
През ноември 2022 г. Рощина описа какво я е мотивирало. Тя е получила награда за смелост от Международната фондация за женски медии, но не е искала да спре работа, за да присъства на церемонията в Лос Анджелис, и затова е изпратила съобщение, в което е поздравила колегите си.
„Останахме верни на мисията си да разказваме истината на света, противодействайки на руската пропаганда“, каза тя. „За съжаление, много журналисти загинаха. Искам да им посветя тази награда. В края на краищата, те загинаха в борбата за истината, опитвайки се да документират руските престъпления. Благодаря им.“
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
