Меморандумът за мир между Съединените щати и Иран влезе в сила тази нощ. Изненадващо президентът Доналд Тръмп подписа документа по време на визита във Версайския дворец във Франция.
Версай е ключов символ във френско-американската история. В него е взето решението за признаването на Съединените щати като нация преди 250 години. Иранският държавен глава Масуд Пезешкиан също подписа меморандума дистанционно.
Споразумението е от 14 точки. Сред тях са незабавно спиране на огъня по всички фронтове, включително в Ливан, отваряне на Ормузкия пролив и премахване на американската морска блокада. Иран се съгласява и да не придобива или разработва ядрено оръжие.
В следващите 60 дни предстоят преговори по договорените общи позиции, за да бъде постигната окончателна сделка.
Вместо в Швейцария - рамо до рамо с френския президент Еманюел Макрон. Така Тръмп официализира дълго готвения „Меморандум от Исламабад“. Част от точките обаче предизвикаха критики. Сред тях са отмяната на американските санкции, размразяването на иранските активи и създаването на частен фонд от 300 милиарда долара за възстановяването на Иран.
Тръмп обаче защити сделката. „Не исках икономическа катастрофа. Ако това продължеше, щяхме да стигнем до такава. Всеки път, когато заговорехме за възможност за мир, фондовите борси се изстрелваха нагоре като ракета“, обясни американският президент.
От своя страна споразумението подписаха посредникът - премиерът на Пакистан, и иранският президент. Според Масуд Пезешкиан то демонстрира, че Техеран „не е продал достойнството си под натиск“.
Часове по-късно 3 супертанкера с 6 милиона барела суров петрол преминаха през Ормузкия проток. Въпреки това условията след отварянето му остават неясни.
„По време на войната написах, че Ормузкият проток никога няма да се върне към старото си положение, и държа на това. Това не означава, че възнамеряваме да нарушаваме международното право, напротив“, сподели главният преговарящ на Иран Галибаф.
Тепърва предстои да се обсъжда бъдещето на иранската ядрена програма и запасите от високообогатен уран. Крехка остава и ситуацията по отношение на Ливан - спирането на огъня там е част от сделката, но Израел е против и продължава с ударите по „Хизбула“. А Тел Авив все още не е коментирал официално.
Президентът Тръмп се завърна във Вашингтон веднага след подписването на документа. Той веднага се сблъска с остри критики заради подписания документ, включително от собствената си Републиканска партия.
Част от републиканците в Сената реагираха със скептицизъм и тревога. Сенаторът от Луизиана Бил Касиди нарече войната „най-тежкия външнополитически гаф от десетилетия насам“.
В документа се посочва още, че Съединените щати и техните регионални партньори ще разработят план за възстановяване на Иран на стойност 300 милиарда долара. Именно тази идея предизвика безпокойство сред някои републиканци.
Тръмп заяви, че Съединените щати няма да участват финансово. Той атакува критиците, като ги нарече „глупави и лоши хора“, и заяви, че има подкрепата на международната общност.
Демократите настояха държавният секретар Марко Рубио да даде брифинг с повече информация.
Междувременно, средната цена на бензина в САЩ падна под 4 долара за галон за първи път от близо 3 месеца.
Световните лидери приветстваха подписването на меморандума и изразиха надежда документът да стане основа за трайно мирно споразумение.
„Мисля, че това е споразумение, което прави възможно прекратяването на конфликта, което дава възможност за мир, за повторно отваряне на Ормузкия проток без такси, с 60-дневен период, през който ще започне сключването на споразумение по ядрени въпроси, балистични въпроси и регионални дейности“, обясни Макрон.
„Китай приветства това развитие и се надява, че всички заинтересовани страни, включително Съединените щати и Иран, ще поддържат духа на договора и ще изпълняват стриктно ангажиментите си. Силата не може да реши проблемите и преговорите на равни начала са правилният път напред“, посочи Лин Цзян, говорител на МВнР на Китай.
„Смятаме, че фактът, че незаменимата роля на Международната агенция за атомна енергия е призната, е разумна отправна точка. И сега е редно да седнем с нашите американски колеги и с нашите ирански колеги и да започнем да формулираме конкретните стъпки, които ще трябва да бъдат предприети“, коментира Рафаел Гроси, генерален директор на МААЕ.
