Вторачени в ежедневните си проблеми, европейците забравяме, че живеем много по-добре от огромната част на населението в другите части на земното кълбо. Това обаче ни беше напомнено през пролетта на 2015 г., когато по пътищата на Стария континент поеха стотици хиляди бежанци, прогонени от домовете си заради войните в Близкия изток.

Снимка: EPA

Европа не е била свидетел на такава бежанска вълна от края на Втората световна война насам. Повишаването на броя на мигрантите предизвика поляризиране на общественото мнение в ЕС. Докато някои европейци посрещаха бежанците с храна и плакати „Добре дошли“, други се страхуваха, че между търсещите убежище вероятно се крият и много бойци от групировката „Ислямска държава“, които искат да се инфилтрират в техните държави.

Изказаха се и опасения, че мигрантите мюсюлмани трудно ще бъдат интегрирани в местните общества, ще доведат до покачване на ръста на престъпността и ще натоварят социалните им системи.

Неочаквано предизвикателство

Бежанската криза през 2015 г. показа, че ЕС не е подготвен за такова предизвикателство нито законодателно, нито логистично. Приетото през далечната 1985 г. Дъблинско споразумение постановява, че бежанците могат да кандидатстват за убежище само в първата страна на ЕС, в която са влезли.

Но в периода между януари и май 2015 г. 48 000 мигранти влизат в Гърция, в сравнение с 6500 за същия период на предходната година, според данни на Върховният комисариат за бежанците към ООН. Те идват основно от три страни - Сирия, Ирак и Афганистан.

Южната ни съседка все по-трудно се справя с човешкия поток, който се изсипва на нейна територия. Мнозинството от бежанците обаче нямат намерение да остават там и се насочват на север през Македония и Сърбия в опит да достигнат до Германия, Швеция и други държави в Северна Европа.

Снимка: БГНЕС / EPA

През юни 2015 г. Унгария започна да изгражда ограда по границата си със Сърбия, за да контролира притока на бежанци. Стигна се до грозни сцени на сблъсъци между унгарски полицаи и нелегални мигранти. Австрия също наложи строг контрол по браздата с Унгария и Словения, което предизвика образуването на километрични опашки от автомобили по граничните пунктове.

На 2 септември едно събитие разтърси света. Лодка, препълнена с бежанци, потъва на път от турския град Бодрум към гръцкия остров Кос. Мнозина от тях се удавят, а сред жертвите е и тригодишният Айлан Курди.

Снимка на безжизненото тяло на момченцето е публикувана от световните медии и предизвиква огромен отзвук с призиви за решаване на проблема с бежанската криза.

Едностранни мерки

На този фон на 5 септември германският канцлер Ангела Меркел обяви, че страната ѝ премахва ограниченията за броя бежанци, които може да приеме. Нейното едностранно решение реално погледнато бламира Дъблинското споразумение и засили още повече мигрантския натиск по границите на съседните с Германия държави. Берлин договаря с Виена и Будапеща коридор за преминаване на мигрантите към нейна територия.

„Справили сме се с толкова много неща, ще се справим и с това“, заяви Меркел в прочувствена реч пред своите сънародници, но се оказа, че не всички германци са на нейното мнение.

Германският канцлер стана обект на атаки от опозицията и крайно десни формирования за своето решение, а в някои градове се провеждат и антимигрантски демонстрации.

Снимка: Reuters

Според данни на Институтa за развитие на отвъдморските страни Германия е приела 1 300 000 бежанци в периода от 2015 до 2016 г. Това обаче не намалява мигрантския натиск по европейските граници.

Мигрантите скараха Европа

За лидерите на ЕС става все по-ясно, че трябва да се вземат спешни мерки за промяна на миграционната политика. Председателят на Европейската комисия през този период Жан-Клод Юнкер предлага квотен принцип на разпределяне на мигрантите между държавите членки, като по този начин в тях да бъдат настанени 160 000 бежанци.

Зад това предложение застават Германия, Франция и Италия, но то е посрещнато със съпротива от страните от Вишеградската четворка.

Снимка: EPA

Унгарският премиер Виктор Орбан заявява, че това ще доведе до „нахлуването на още милиони“. През 2016 г.  Унгария  организира референдум по въпроса за квотното разпределение на бежанците и над 3 милиона гласуват срещу него.

Снимка: Reuters
(Не)успешно решение

Междувременно европейските лидери се опитват да въведат някаква регулация и да прекъснат нелегалното преминаване на европейските граници. ЕС вижда възможно решение в сътрудничеството с Анкара.

Турският президент Реджеп Таип Ердоган обаче заплашва, че ще наводни Стария континент с бежанци, ако ЕС не поеме част от финансовото бреме по тяхната издръжка.

През март 2016 г. ЕС и Анкара подписват споразумение, с което на Турция се предоставят 3 милиарда евро за издръжката на 2,7 милиона сирийски бежанци на нейна територия.

Притокът на бежанци постепенно секва и три години по-късно Европейската комисия обявява мигрантската криза за приключила.

Снимка: EPA

През март тази година турският президент Ердоган отново обяви, че отваря пътят към Европа за бежанци. За няколко дни десетки хиляди се опитаха да преминат в Гърция, но бяха посрещнати със сълзотворен газ на граничната бразда.

Снимка: EPA

Очевидно бежанската криза за ЕС е „свършила“, но не е преминала. 

Най-трудното тепърва престои – намирането на адекватно решение за обща миграционна политика, която да съчетава хуманния дълг към търсещите убежище с налагането на висок стандарт за сигурност.

Проектът „Европа говори“ Ви пита:

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!