Метеорит, който се разби в английския град Уинчкоум на 28 февруари 2021 г., съдържаше вода, чийто състав почти идеално съвпадение с тази на Земята. Това според учените подкрепя идеята, че скалите от космоса са донесли ключови химични компоненти, включително вода, на Земята преди милиарди години.
Метеоритът е едно от най-важните открития в Обединеното кралство. Учените, които публикуваха първия подробен анализ, казват, че са достигнали до интересни прозрения.
Повече от 500 грама почернели отломки бяха събрани от градините на хората, след като гигантската огнена топка освети нощното небе на малкото пазарно градче във Великобритания. Ронливите останки бяха внимателно събрани и каталогизирани в Лондонския природонаучен музей (NHM) и след това заети на различни изследователски екипи в цяла Европа.
Днес става ясно, че водата представлява около 11% от теглото на метеорита. Любопитното в случая е обаче, че съставът на изолираната от метеорита течност силно наподобява съотношението на водородните атоми във водата на Земята.
Някои учени твърдят, че в началото нашата планета е била много гореща и е било невъзможно на повърхността ѝ да има вода. Но за да я има в изобилие днес (70% от повърхността е покрита с морета и океани), вероятно тя е „пристигнала“ малко по-късно.
Доскоро се смяташе, че това е станало чрез „бомбардирането“ на повърхността на Земята от ледени комети. Техният състав обаче не съвпада много точно с този на водата на нашата планета. Но не така стоят нещата с метеорита от Уинчкоум, където данните от анализите се препокриват почти едно към едно.
Учените отричат, че останките от метеорита може да са абсорбирали вода от почвата, защото те са били събрани в рамките на няколко часа. Или иначе казано, дори и да са попили някаква течност, тя би била в незначителни количества.
„Всички други метеорити са били компрометирани по някакъв начин от земната среда. Не бихме могли да имаме по-девствен екземпляр от английския метеорит“, обяснява един от авторите на проучването д-р Ашли Кинг от NHM пред Би Би Си. По време на изследванията си учените са се пренесли 4,6 млрд. години назад във времето – когато се е зараждала Слънчевата система.
В момента учените изследват органичните съединения, които съдържат въглерод и азот, включително неговите аминокиселини. Това биха могли да са изходните суровини, които са стимулирали развитието на живота на Земята.
Преди време записите от камерите, които са регистрирали падането на огненото кълбо, позволиха на изследователите да определят точната траектория на метеорита. Това показа, че той е дошъл от външния астероиден пояс между Марс и Юпитер. Вероятно е изхвърчал към Земята след някакъв сблъсък.
„Изследователите ще продължат да работят върху този екземпляр през следващите години, разкривайки още тайни за произхода на нашата Слънчева система“, каза съавторът в проучването д-р Люк Дейли от университета в Глазгоу, Шотландия.
