Три седмици преди изборите на 22 септември в Германия канцлерът Ангела Меркел кръстоса шпаги с основния си съперник от социалдемократите Пеер Щайнбрюк в напрегнат телевизионен дебат.

В продължение на 90 минути кандидатите за канцлерския пост отговаряха на въпроси за кризата в еврозоната, германската данъчна система, здравеопазването, ниските заплати и за шпионския скандал на американската Агенция за национална сигурност. Дебатът се разглежда като най-големия шанс на Щайнбрюк да минимизира преднината на Меркел в социологическите проучвания.

Консервативната коалиция на канцлера води пред Социалдемократите на Щайнбрюк с около 15% (40% срещу 25%). Въпреки това, дори на фона на тези данни, сочещи силна подкрепа за Меркел, тя ще се нуждае от коалиционен партньор, което означава, че изходът от изборите остава несигурен.

Първоначално проучване на „Форса институт” за телевизия RTL обяви Меркел за победител в телевизионния дебат с малка преднина. От 20-те милиона зрители на телевизионния сблъсък между Меркел, за християндемократите, и Пеер Щайнбрюк, за социалдемократите, 44% от запитаните са обявили канцлера за победител, докато 43% смятат представянето на нейния опонент за по-ефективно. В същото време проучване на телевизия ARD обаче показа, че Щайнбрюк е бил по-убедителен, с преднина от 49 срещу 44%.

В дебата, излъчван в праймтайма на четири телевизионни канала, Меркел и Щайнбрюк имаха по 90 секунди да отговорят на всеки въпрос. На два пъти Меркел беше смъмрена, че говори твърде дълго.

Двамата кръстосаха шпаги за работните места на германския трудов пазар, като Щайнбрюк обяви, че 7 милиона германци получават под 8.50 евро на час, а Меркел каза, че нейното правителството е дало тласък на създаването на работни места, като по време на четиригодишния му мандат са разкрити 1.9 милиона позиции. Тя изтъкна, че Германия задвижва икономическия ръст в Европа и германците ще бъдат мотивирани да гласуват чрез въпроса „на кого трябва германците да се доверят, така че Германия да продължи по успешния си път”. На свой ред Щайнбрюк заяви, че ако бъде избран, в края на мандата му благосъстоянието на германците ще бъде по-добро и че неговата партия ще въведе по-голяма социална справедливост.

Ангела Меркел използва случая, за да подчертае своето успешно управление на най-голямата икономика в Европа в условията на кризата в еврозоната. В същото време основният й съперник очерта визията си за една по-социално справедлива държава, без обаче да нанася риторични удари, за които се смяташе, че могат да минимизират разликата в подкрепата в социологическите проучвания. Меркел, често смятана за най-популярния политик в Германия, наблегна на икономическия ръст и ниското ниво на безработицата и увери милиони гласоподаватели, че ако спечели трети мандат, Германия ще бъде в сигурни ръце.

Щайнбрюк я обвини, че е причинила страданията на Южна Европа чрез налагането на мерки на строги икономии. Политикът, който беше финансов министър в коалиционното правителство на Меркел между левицата и десницата в периода 2005-2009 година, атакува нейния подход към дълговата криза в еврозоната.

„Бих следвал различна стратегия. Разбира се, трябва да има консолидиране на целите в тези страни, но не в смъртоносни дози”, каза той и допълни: „Германия веднъж получи помощ и не трябва да забравяме това. Това се наложи след Втората световна война.”

Меркел от своя страна заяви, че през периода 2015-2016 година на Гърция може да бъде необходима нова финансова помощ от нейните международни партньори. Тя подчерта, че в случай че бъде преизбрана за канцлер на Германия, тя ще се погрижи за това натискът над Гърция с цел провеждане на реформите да не отслабва.

Дебатът засегна и последните събития в Сирия. Меркел обяви, че Германия няма да участва във възможна военна операция, която може да бъде започната от САЩ във връзка с предполагаемото използване на химическо оръжие в Сирия.

По въпроса за електронното следене от страна на САЩ Щайнбрюк изрази мнение, че скандалът около американския и британски шпионаж не е приключил. Социалдемократът отбеляза, че мащабите на нанесените на Германия вреди в резултат на шпионската дейност на САЩ и Великобритания засега са неясни. Меркел от своя страна увери, че властите в момента проверяват твърденията за електронно следене и отбеляза, че „на германска територия се съблюдава германското право”.