Италианският премиер Джорджа Мелони поставя нов рекорд в историята на Италианската република. Днес тя изпреварва Силвио Берлускони по продължителност на непрекъснатото управление – 1412 дни.
Мелони отбелязва постижението на среща с политическите си съюзници в южния пристанищен град Бари. Големият въпрос сега е докога ще се запази доминацията на десницата в италианската политика, при положение че през следващата година предстоят парламентарни избори.
Мелони все още е далеч от общия рекорд на Берлускони, който е бил начело на италианското правителство общо 3340 дни в рамките на различните си мандати.
Свързана новина
Берлускони успява да се задържи на върха въпреки изборни поражения, паднали правителства, съдебни дела и многократни прогнози за края на политическата му кариера. Богатството му, телевизионната му империя и партията, изградена около самия него, му дават ресурси, независими от моментната му популярност.
Мелони няма подобни предимства. Тя обаче е едва на 49 години, води в социологическите проучвания и подготвя изборна реформа, която може да улесни запазването на властта ѝ. Почти четири години след идването си на власт тя доминира над коалиционните си партньори, без да има очевиден конкурент вдясно, пише Politico.
„Ерата на Мелони ще продължи 30 години“, прогнозира бившият консервативен депутат и неин виден поддръжник Итало Бокино. По думите му дори част от тези години може да бъдат прекарани в опозиция.
Според него популярността на Мелони се дължи на нейната неподправеност. Тя говори на диалект за високите токчета и необходимостта да използва тоалетната по време на международни срещи и пресконференции, приема прякора си „рибарка“ и често демонстрира с изражението си какво мисли.
„Тя е искрена, прозрачна като стъкло“, казва Бокино. Според него образът на дребната русокоса жена също прави лидер от постфашистката италианска десница да изглежда по-малко заплашителен за предпазливите избиратели.
От левицата обаче оценката е коренно различна.
Депутатката от левоцентристката Демократическа партия и бивш председател на Камарата на депутатите Лаура Болдрини смята, че Мелони все още не заслужава сравнение с Берлускони.
„Не мисля, че ще остане дълго, защото се провали. Резултатите са твърде скромни и разочароващи за тези, които я подкрепиха и гласуваха за нея“, заявява Болдрини.
Опозицията обвинява Мелони, че не е успяла да съживи италианската икономика и да повиши ниските доходи, както и че е похарчила значителни средства за неуспешни опити да ограничи миграцията.
Критиците ѝ твърдят, че премиерът е насочила усилията си към мерки, които укрепват политическата ѝ позиция – сред тях изборната реформа и неуспешното преструктуриране на съдебната система – вместо към решаването на кризата с разходите за живот.
Свързана новина
Според Болдрини появата на бившия генерал Роберто Ванначи като значима фигура в крайната десница също показва, че разочарованите десни избиратели вече търсят друга политическа алтернатива.
„Дясната коалиция има голям проблем и той се нарича Ванначи – фашист, расист, женомразец, който събира много от недоволството на разочарованите от правителството на Мелони“, казва тя.
По-убедителна на международната сцена
На международната сцена Мелони е изградила значително по-голям авторитет от своя предшественик Берлускони.
Докато Берлускони поддържаше отношения с политици от целия спектър – от руския президент Владимир Путин до британския премиер Тони Блеър – гафовете му, партитата „Бунга Бунга“ и сексуалните скандали често го превръщаха в обект на подигравки извън Италия.
Мелони, напротив, е възприемана като прагматичен политик на европейските срещи. Тя изгради близки отношения с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и германския канцлер Фридрих Мерц.
Свързана новина
Мелони успя и да доближи позициите на Европейския съюз до тези, които самата тя защитава по въпросите за миграцията, търговските споразумения, индустрията и зелената политика.
Четири години политическа стабилност при нейното управление допълнително увеличиха тежестта на Италия на международната сцена, смятат анализатори.
Това влияние обаче вече е подложено на изпитание. Германия, Ирландия и няколко други европейски държави настояват Италия да приема обратно кандидати за убежище, които първоначално са влезли в ЕС през нейна територия. Това отново отваря старото разделение между Италия и северноевропейските държави по миграционния въпрос.
Политическият анализатор и социолог Лоренцо Преляско смята, че избирателите продължават да оценяват положително управлението на Мелони и начина, по който тя се справя с международните въпроси.
„Тя е възприемана като човек, способен да бъде премиер, по начин, по който някои от останалите партийни лидери не са“, казва той.
Политологът Роберто Д’Алимонте, който сравнява Мелони с германския канцлер Ангела Меркел, е категоричен: „Тя се превърна в центъра на тежестта на десницата“. По думите му в коалицията няма друга фигура, която да може да я замени.
Свързана новина
Икономически проблеми преди изборите
Доминацията на Мелони обаче ще бъде подложена на по-сериозно изпитание с наближаването на изборите.
Значителна част от подкрепата за нейната партия „Италиански братя“ идва от променливи дясноцентристки избиратели, които в миналото са сменяли политическите си предпочитания.
Премиерът е изправена и пред нарастващи икономически трудности. Очаква се италианската икономика да изпадне в рецесия по-късно тази година, а страната е на път да изпревари Гърция като най-задлъжнялата държава в Европа.
Високите цени на енергията и натискът за увеличаване на разходите за отбрана ограничават възможностите на Мелони да предложи щедри социални мерки преди последния бюджет преди изборите.
Междувременно коалиционните ѝ партньори губят подкрепа за сметка на новата политическа сила на Ванначи. Това може да направи обединената левица конкурентоспособна, ако успее да се договори за обща програма и кандидат преди изборите.
Мелони в крайна сметка може да бъде принудена да включи непредвидимия Ванначи в политическия си лагер.
Как се попада в общност като „Кръв и чест“? Говори бивш активист
00:45
Следващата цел – президентският пост?
Според Лоренцо Преляско Мелони все още няма мащабното политическо влияние на Берлускони, който през 1994 г. създава модерната дясноцентристка коалиция и променя италианската политика около силно персонализираното си лидерство.
До момента Мелони по-скоро е наследила тази политическа архитектура и я е поставила под свой контрол, отколкото да е създала собствен модел.
„Не бих я определил като фигура, която променя епохата по начина, по който го направи Берлускони“, казва Преляско.
Това обаче може да се промени. Управляващото мнозинство подготвя изборна реформа, която ще замени едномандатните райони с пропорционална система и ще даде бонус на коалицията победител. Така при нова победа на десницата Мелони може да получи още по-стабилно парламентарно мнозинство.
Подобен подход напомня за изборната реформа на Берлускони от 2005 г., която също комбинира пропорционално представителство с бонус за победителя.
Свързана новина
Втори мандат с по-силно парламентарно мнозинство може да увеличи влиянието на Мелони при избора на президент на Италия през 2029 г. и да ѝ даде възможност да възобнови плановете си за пряк избор на министър-председателя.
Това няма да бъде лесно. Конституционните промени са политически рискови, а президентът се избира с тайно гласуване.
Успехът обаче би дал на Мелони възможност да остави по-трайна институционална следа, като промени самата политическа система.
Амбициите ѝ може да не приключат и с дълъг престой на премиерския пост.
Никола Проачини, високопоставен представител на „Италиански братя“, който познава Мелони още от младежките им политически години, смята, че тя в крайна сметка може да достигне и до президентския пост.
Според него след три десетилетия в политиката италианците вече познават както силните, така и слабите ѝ страни.
„Тя не е лидер по случайност. Всеки знае какво да очаква от нея“, казва Проачини.
Свързана новина
Парадоксално, смъртта на Берлускони през 2023 г. улесни задачата на Мелони. С неговото оттегляне от политическата сцена изчезна потенциално неудобна фигура с проруски позиции, която трудно приемаше ролята на втори човек след значително по-младата Мелони.
Проачини смята, че Мелони може да остане политическа сила в продължение на десетилетия, макар да се шегува, че едва ли тя самата би искала да прекара още 20 или 30 години на премиерския пост.
Работата, особено при нейния интензивен стил на управление, е „изтощителна“, казва той.
Докато привържениците на Мелони се подготвят да отпразнуват рекорда ѝ в Бари, Лаура Болдрини остава скептична.
„Дълголетието само по себе си не е ценност. Трябва да прилагаш политики, които подобряват живота на хората, да правиш реформи и да променяш нещата. А това не се е случило“, заявява тя.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
