„Мечето, което отиде на война“: Коя е мечката, известна с любовта си към бирата, цигарите и бокса

Мечка, известна с любовта си към бирата, цигарите и бокса, която е била на страната на съюзническите войски през Втората световна война, е обект на пиеса. Войтек е осиновен от 2-ри полски корпус през 1943 г., след като майка му е застреляна от ловци, пише Би Би Си.

Сирийското кафяво мече пътува с тях от Близкия изток, когато те са изпратени в Италия. Съюзническите войници описват шока си, когато виждат Войтек да носи артилерийски снаряди по време на битката при Монте Касино.

Историята за приятелството и смелостта е адаптирана за постановка в театър „Албани“ в Ковънтри от писателя Алън Полок по детската му книга „Мечето, което отиде на война“.

Бащата на Сю Бътлър е един от войниците, участвали във войната заедно с Войтек.

„Татко казваше, че тя е символ, който обединява войниците. Това беше много повече от мечка, мислеше, че е една от тях“, казва Сю.

Снимка: Уикипедия

Бащата на  Бътлър е бил вкаран в сибирски трудов лагер на 16-годишна възраст, след като е бил хванат да пресича полската граница, за да разменя ботуши и храна. Той се разболява и казва, че войната е спасила живота му, тъй като нахлуването в Полша е накарало Съветския съюз да пусне поляците.

Тогава той се присъединява към Полската свободна армия, както я нарича, и се запознава с Войтек, докато е в Близкия изток. Мечката е известен с любовта си към бирата и цигарите, но истината може би е малко по-прозаична.

Животното е било особено пристрастено към фурмите, които баща ѝ носел в горния си джоб като лакомство, казва г-жа Бътлър.

„Разказа ми, че и други войници са се борили с мечката, и въпреки че понякога го виждали да пие бутилки бира, баща ми казваше, че бирата е била твърде ценна и често е просто вътре е имало вода“, споделя Сю.

Снимка: Уикипедия

Мечокът също така искал цигари, които изяждал.

Животното е било „много забавно и доста пакостливо“, добави тя, но в крайна сметка „е смятало, че е един от тях“. Всички те са излезли от Сибир измършавели и са били потискани от руската държава толкова дълго време, и изведнъж в живота им се появява това мече, което няма майка“, казва жената.

Мечката Войтек: Героят от Втората световна война

Сутрин пил кафе и се борел с войниците

Когато полските войски са изпратени в Европа, единственият начин да вземат мечката със себе си е да я „зачислят“. Така мечокът получава име, чин и номер. В едно интервю британски ветеран разказва колко изненадан е бил, когато е видял 1,82-метров мечок да носи снаряди по време на битката при Монте Касино.

Емблемата на ротата се превръща в снимка на Войтек, който носи снаряд.

„Плачеше като бебе“

Когато полските войници са демобилизирани, Войтек живее в Беруикшир, Шотландия, преди да бъде отведен в зоологическата градина в Единбург, където в крайна сметка умира през 1963 г.

Бътлър каза, че баща ѝ е отишъл на гости на Войтек в Единбург, преди да се премести на юг.

„Полските мъже от неговата епоха са били научени да не плачат, тъй като това се е смятало за признак на слабост. Но той ми каза, че когато видял Войтек в зоологическата градина, се разплакал като бебе“, спомня си Сю.

Драматургът Полак заяви, че е бил предупреден за историята от 90-годишна жена, докато е извършвал проучване в Полския клуб в Ковънтри.

„Трябваше да я спра и да ѝ кажа: „Съжалявам, можете ли да повторите това? Мечка е била редник в полската армия? Тя ми разказа историята и от този момент бях завладян. Не мисля, че някога съм чувал история, която така мигновено да разбера, че искам да разкажа“, споделя драматургър.

Много от войниците в крайна сметка се установяват в Обединеното кралство, казва той.

„Те си мислят, че когато битката бъде спечелена, ще могат да се приберат у дома, но, разбира се, Полша е окупирана от Съветския съюз и те никога не могат да се върнат. Повечето от тях напускат домовете си през 1939 или 1940 г. и много от тях никога повече не виждат домовете си или семействата си.“, обясни Полак.

Пиесата „Мечокът, който отиде на война“ от Алън Полак е публикувана от Old Barn Books, а спектакълът се играе в театър Albany в Ковънтри до 2 ноември.