В началото на 1944 г., когато Втората световна война бушува с всички сила, полският II корпус се готви да се качи на кораби в Египет и да се отправи към Италия, за да продължи битката. Но в хаоса на войната, възникнал необикновен проблем.
На транспортните кораби се допускали само войници, а 22-ра рота за артилерийско снабдяване имала един член, който не пасвал на описанието.
Неговите приятели се опитали да му осигурят пропуск, но както един от тях отбелязва по-късно в документи на ротата: „Пристанищните власти не допускали мечки“.
Името му било Войтек. Сирийската кафява мечка пътувала през Близкия изток с войските в продължение на две години, след като осиротяла като малко в Иран. Той ядял, спял с мъжете и се борил с тях.
Много от мъжете били затворници в съветски трудови лагери, след като Полша е нападната от нацистка Германия и Съветския съюз през септември 1939 г. Когато руснаците се присъединяват към съюзниците (тогава главно Великобритания и Франция) през 1941 г., затворниците са освободени и се насочват на юг, за да формират нова полска армия. Някои се озовавали в Близкия изток, където Войтек влиза в нашата история.
Повечето от войниците имали малка или никаква представа какво се случва със семействата и домовете им в Полша. За тях Войтек бил като семейство. След като го отгледали от малък, те нямали намерение да го изоставят в Египет. За да го качат на кораба, официално го включили като „редник Войтек“. Вместо заплатата на редник, той получавал двойни дажби - добър компромис, тъй като тежал повече от 110 килограма, пише The Washington Post.
С течение на времето Войтек придобил някои навици от мъжете. Обичал да яде цигари, а не да ги пуши и да пие бира. Започвал деня си с чаша кафе и никога не отказвал сладко.
Войтек със сигурност повдигал настроението на мъжете. Той се присъединил към техните футболни игри и преследвал портокалите, които хвърляли като гранати по време на тренировка. Той се научил да поздравява офицери и ужасени новобранци, като ги държал с главата надолу за ботушите им и ги карал да си мислят, че ще станат негова вечеря.
Войтек обичал да се вози в кабината на камион с боеприпаси. Един горещ ден, докато неговият отряд се движел по италианското крайбрежие, той изскочил и се отправи към водата. Представете си реакцията на плажуващите, когато мечката се приближила. Но след едно бързо плуване той се отърсил и се върнал в камиона.
Когато за първи път попаднал под обстрел през май 1944г., по време на последния етап от битката при Монте Касино, мечокът се качил на едно дърво в опит да избяга. От там Войтек видял как другарите му носели щайги, пълни с артилерийски снаряди. Или от желанието си да помогне на приятелите си, или заради навика си да копира хората, Войтек слязъл от дървото и застанал на задните си крака, и протегнал предните си лапи. Войниците му дали три щайги артилерийски снаряди, които да носи. Въпреки шума и суматохата около битката, мечката продължила да пренася боеприпаси.
В кървавата битка при Монте Касино той се включил, носейки сандъци с амуниции и използвани снаряди от предните линии обратно в зоната за снабдяване. На 18 май 1944г. полският втори корпус успял, за разлика от три други, да превземат привидно непроницаемата, стратегически важна „планинска крепост” на Монте Касино.
Действията му накарали неговия полк да промени значката си с изображение на мечка, носеща голям артилерийски снаряд.
След битката Войтек е повишен в ефрейтор, изпреварвайки по ранг своите пазачи. След края на войната, колегите на Войтек продължили да го защитават.
Предвид предишния си горчив опит от отношението на Сталин и СССР много от тях не искали да се върнат у дома. Вместо това те се възползвали от възможността да отидат във военен лагер в Шотландия. Със себе си взели и Войтек, разочаровайки комунистите, които искали да „изложат” Войтек в зоопарка в Полша, тъй като по това време той бил нещо като национален герой.
Тъй като много от войниците лека полека започнали да живеят извън лагерите, дошло време да се потърси нов дом за Войтек. Той бил преместен в Единбургския зоопарк, където живял до смъртта си през 1963г.
Той бил толкова обичан от шотландци и поляци, че през 2015г. били събрани 300 000 британски лири дарения за издигането на бронзова статуя на Войтек.
До смъртта си Войтек никога не забравил бившите си другари по оръжие. Твърди се, че старият мечок заставал на задните си крака и махал с лапа за поздрав всеки път щом чуел полска реч.
