Значи все пак има живот на Марс? Ако се съди по последните данни от самата Червена планета, това е много малко вероятно. Но е възможно скоро да се появи. Такъв, който идва от Земята. И то в не толкова далечното и бързо наближаващо бъдеще.

За да подпомогнат подобно развитие на събитията и да сбъднат приказките на поколения писатели фантасти, на 25 юни 2023 г. четирима пионери от САЩ - Кели Хюстън, Рос Брокуел, Нейтън Джоунс и Анка Селариу - се отправят на „тестово марсианско пътешествие“.

Досега - уви! - разбира се, не на самия Марс (такава технология учените все още не са изобретили), а на тренировъчната база на НАСА в космическия център „Джонсън“ в Хюстън (Тексас), където изследователите се опитват да възпроизведат възможно най-точно условията, в които ще трябва да оцелеят бъдещите колонисти.

Организаторите дори още не са се опитвали да пресъздадат условията на самия космически полет (като безтегловност, фонова космическа радиация и т.н.), защото все още е твърде опасно. Те подготвят „астронавтите“ за това, с което неминуемо ще се сблъскат при пристигането си.

Оттогава учените следят дистанционно участниците в мисията, като периодично им дават задачи и непрекъснато събират данни за тяхното здраве, пише Би Би Си. 

Първите резултати от експеримента вече могат да бъдат обобщени: в неделя вечерта виртуалната „марсианска мисия“ официално приключи.

Четирима смели

 

Последният път, когато „марсианската четворка“ видя небето, е преди повече от година.

Снимка: iStock

През последните 54 седмици - 378 поредни дни - екипажът на мисията прекара в пълна изолация от външния свят, в уникален „марсиански блок“, който експертите на НАСА разработиха специално за бъдещите колонизатори на Червената планета в рамките на програмата CHAPEA.

Не липсваха доброволци, желаещи да участват в марсианската тренировъчна мисия.

Въпреки доста високите изисквания към кандидатите, за по-малко от месец на четирите обявени от НАСА свободни работни места за „марсиански доброволци“ бяха подадени повече от 10 000 кандидатури.

В търсене на извънземни: По-близо ли сме до откриването на живот на Марс?

И това въпреки факта, че от обявата дори не става ясно, че на доброволците ще се плаща. Както се оказа по-късно, сравнително скромна, по американските стандарти, заплата: около 60 000 долара за цялата продължителност на мисията.

Марсианският модул с площ почти 160 кв.м, който имитира част от повърхността на Червената планета, е отпечатан изцяло на 3D принтер.

В противен случай мисията едва ли щеше да бъде възможна. Да влачи със себе си милиони километри строителни блокове, за да сглоби от тях нещо, което вече е на Марс - твърде скъпо и напълно неоправдано.

Колонистите ще трябва да строят само с импровизирани материали, от които на Марс - прах и пясък. Но там има изобилие от тях и затова не би трябвало да има проблеми с праха за 3D принтиране.

Проект в САЩ: Може ли да се направи българско кисело мляко на Марс и как влияе на астронавтите?

Едногодишното „затваряне“ на избраните четирима е най-дългият и всеобхватен експеримент за моделиране на космически полети.

Основната цел на мисията е да се изследват физиологичните и психологическите ефекти, които подобно междупланетно пътуване оказва върху хората.

Наблюдава се не самият дълъг космически полет (дори по най-краткия известен път да се стигне до Марс със съществуващите технологии, ще са необходими 7 до 9 месеца), а ежедневието на първите колонисти след пристигането им на мястото.

Трудно е обаче да го наречем „живот“ - по-скоро оцеляване на фона на почти непрекъснат стрес. В максимално враждебна среда (без защитна екипировка човек може да оцелее на Марс само няколко минути), с много ограничени хранителни запаси, в почти пълна социална и информационна изолация.

Изследователите искат да разберат как тези фактори влияят върху здравето на членовете на екипажа, тяхната работоспособност, способността им да мислят творчески и общото психоемоционално състояние.

„Хюстън, имаме проблем... имаше...“

Ясно е, че е невъзможно да се пресъздадат изцяло враждебните условия на Червената планета на Земята, обяснява професор Сюзън Бел, която ръководи Лабораторията за поведенческо здраве и ефективност на НАСА в Космическия център „Джонсън“.

Диаметърът на Марс е почти два пъти по-малък от този на Земята, а самата планета е 10 пъти по-лека от нашата - да не говорим за микрогравитацията, недишащата атмосфера, суровата радиация и други „радости“ на марсианския живот.

Все пак трябва да започнете отнякъде.

Снимка: iStock

CHAPEA подготвя бъдещите колонизатори за редица проблеми, с които истинският марсиански екипаж неизбежно ще се сблъска при пристигането си. Сред тях са изключително ограничените запаси от животоподдържащи ресурси, най-вече храна.

През цялата година участниците в експеримента се хранеха изключително с храна, която би могла да оцелее при дълъг космически полет (т.е. консервирана храна).

Тази оскъдна дажба може да се разреди само с това, което те могат да отгледат сами в специално проектирана хидропонна „марсианска оранжерия“.

Един от основните проблеми на екипажа, който изследователите успяват да симулират напълно, е огромното забавяне на всякакъв контакт със Земята.

Жителите на МКС комуникират с центъра за управление на мисията на Земята с минимално закъснение, почти в реално време. До повърхността на Марс сигналът от Земята ще стигне в най-добрия случай за не по-малко от 12 минути. Същото време ще отнеме и обратното предаване.

По този начин отговорът на земляните на всеки зададен от колонистите въпрос ще трябва да се изчака поне половин час. А това означава, че в случай на непредвидени затруднения да се разчита на помощта е безполезно: техният екипаж ще трябва да се справи самостоятелно.

А непредвидени трудности, разбира се, ще възникнат. Организаторите на експеримента са се погрижили за това предварително.

За да се поддържа тонусът на участниците в експеримента, преди началото на мисията за тях е подготвен цял набор от малки, но изключително неприятни стимули - като умишлено повредени, прекъснати аудиокомуникации, внезапни повреди на оборудването, срутване на малки конструкции и други нещастни случаи.

Според професор Бел това е необходимо, за да се провери как в условията на пълна изолация членовете на екипажа ще реагират на стреса. В крайна сметка успехът на една истинска марсианска мисия до голяма степен зависи от перфектно координираната работа на всички членове на експедицията.

Взет на тъмно пясък от Мароко: Учени разгадаха тайната на най-големите дюни на Земята

Ето защо екипажът на мисията е подбиран дълго и внимателно. Според условията на конкурса участниците в експеримента трябва да имат диплома (поне магистърска степен) по техническа или медицинска специалност, както и опит в пилотирането на самолети или завършен курс на военно обучение.

В резултат на това командир на мисията е Кели Хюстън, лекар с опит в областта на екзотичните болести. Джоунс е военен лекар с дългогодишен опит в областта на спешната медицинска помощ. Селариу е микробиолог с опит във военноморските сили на САЩ. Брокуел е строителен инженер.

За да се гарантира, че избраните участници са подходящи за програмата, те трябва да преминат през същите физически и психологически тестове като професионалните астронавти. Въпреки факта, че никой от тях всъщност не заминава за никъде - или дори не планира да замине.

Поддръжниците на пилотирани мисии до Марс са убедени, че данните от CHAPEA и други експериментални мисии ще помогнат за разработването на нови технологии и методи за обучение на астронавти. И в крайна сметка ще помогнат за безопасното и ефективно осъществяване на многомесечни космически полети.

Много експерти обаче смятат този подход за прекалено оптимистичен. Те поставят под въпрос самата необходимост от пилотирани мисии до Марс, като ги смятат за твърде рисковани и скъпи.

В края на краищата, роботите могат да се справят отлично с повечето от задачите, които се планира да бъдат възложени на бъдещите колонизатори - от научен мониторинг и проучване на ресурси до строителни работи. При това с много по-ниски финансови разходи и без никакъв риск за човешкия живот.

А този риск е, меко казано, доста висок. Задава отговор на основния въпрос: как да бъдат транспортирани безопасно до Червената планета.

Извън защитното магнитно поле на Земята пространството е буквално пронизано от сурова късовълнова радиациq. С други думи - силна радиация, която не оставя на колонистите никакъв шанс да стигнат до целта си, без да загубят здравето си по пътя.

Техническите решения, които могат да предпазят астронавтите от вредните лъчи, все още не са изобретени. Освен ако не обвият изцяло целия жилищен отсек с дебел защитен слой, което би довело до безкрайно натежаване, оскъпяване, усложняване и по този начин до пълно обезсмисляне на полета.

Продължи да четеш