Екип български учени участва в експеримент, проведен в изследователска станция в пустинята Юта, САЩ, която имитира условията на планетата Марс.

Целта на мисията е да се разбере дали е възможно в едни нетипични и трудно адаптируеми за живот условия безпроблемно да се направи продукт, който е консумиран от векове на Земята – българското кисело мляко.

През декември 2023 г. в популярното списание Journal of Ethnic Foods е публикувана статия, написана от екипа за проведения експеримент.

В него седем души приготвят кисело мляко с бактерията Лактобацилус булгарикус и след това го изяждат. Те са екип от аналогови астронавти, които участват в двуседмична аналогова мисия в затворена среда, подобна на Марс, посочва изданието New Scientist.

Основният въпрос на експеримента е „Може ли българското кисело мляко да подобри представянето на астронавтите по време на мисиите на Марс?“

Снимка: iStock

Проектът в Юта продължава една изследователска традиция. Българско кисело мляко е било консумирано преди това при полета на втория български космонавт в Космоса - Александър Александров през 1988 г., а също и от моряци по време 150-дневно плаване до Антарктида, от 56 български пилоти от Военновъздушните сили и от доброволци „в симулирани условия на корабокрушение“.

„С дългия си срок на годност и пробиотични свойства, българското кисело мляко се оказва ценен хранителен продукт за колонизирането на Червената планета“, смята екипът от учени.

„Марсианското кисело мляко беше една много хубава идея. Когато чува за набора на доброволци за "космическата станция" в пустинята Юта, която трябва да симулира условията на една марсианска мисия, с определена продължителност, разбира се, и в много по-малък мащаб, д-р Изабела Шопова реши да се включи”, коментира пред БТА проф. Светла Данова от БАН, която също е част от екипа, провел експеримента.

„Решението ѝ е да участва в общ проект с Диана Богоева - социолог, който работи в Австралия, но се занимава изцяло с изследването на храни, в по-социологичен аспект. И така, двете си мислят, че в тази мисия ще е полезно да се обърне внимание на храненето. Като българки, първо се сещат за киселото мляко”, посочва още тя.

„Аз и Изабела стигнахме до извода, че най-добре би било да се научат космонавтите да правят кисело мляко в космически условия, като използват една лиофилизирана закваска. За съжаление, нямаше време да ѝ изпратим истинска, традиионна за България. Наложи се тя да купи от американския пазар, тъй като по това време беше в Америка”, разказва проф. Данова.

Снимка: iStock

По думите ѝ участниците в марсианската мисия възприели много добре това разнообразяване на менюто. Те успели да си направят киселото мляко в тези нетипични и лимитирани от нормалните удобства условия. Експериментът показал, че киселото мляко може да се направи и със сухо такова, за да се спести място в космическия кораб.

Проектът дава добър резултат и върху психиката на участниците, защото те смятат, че консумират нещо полезно, което няма да се отрази негативно и ще компенсира негативните последствия от променения хранителен режим в едни условия като тези в Космоса.

„За мен е важно, че българското кисело мляко е на сцената, под светлините на прожекторите и че то има шанс да отиде в Космоса. И за всичко това е "виновна" една българка, която, независимо че живее по целия свят, и че е имала шанса да живее на различни хубави места, не започва да се превъзнася по западните удоволствия на живота, а промотира своите корени. Промотира това, което е било в дълголетната история на българина, което е в основата и на теорията за пробиотиците”, коментира проф. Данова.

“Навремето България е имала цяла програма за космически храни – Институт по криобиология. Работили са в тази посока. Имали са специално оборудване и Департамент за производство на космически храни. Били сме едни от иновативните и водещи в тази сфера. Космонавтите не бива да пренебрегват нашата страна. Ние можем да предложим много аспекти, които да добавят, за да осъществяват своите изследвания, защото всяка една космическа програма е много комплексна. Храненето и превенцията на човешкия микробиом по време на провеждането на тези програми са една много важна част. Космонавтите са поставени в едни условия, които силно влияят на микробиома, а най-добрият регулатор на микробиома са именно тези добри бактерии”, посочва още тя.

Продължи да четеш