Значи все пак има живот на Марс? Ако се съди по последните данни от самата Червена планета, това е много малко вероятно. Но е възможно скоро да се появи. Такъв, който идва от Земята. И то в не толкова далечното и бързо наближаващо бъдеще.
За да подпомогнат подобно развитие на събитията и да сбъднат приказките на поколения писатели фантасти, на 25 юни 2023 г. четирима пионери от САЩ - Кели Хюстън, Рос Брокуел, Нейтън Джоунс и Анка Селариу - се отправят на „тестово марсианско пътешествие“.
Досега - уви! - разбира се, не на самия Марс (такава технология учените все още не са изобретили), а на тренировъчната база на НАСА в космическия център „Джонсън“ в Хюстън (Тексас), където изследователите се опитват да възпроизведат възможно най-точно условията, в които ще трябва да оцелеят бъдещите колонисти.
Организаторите дори още не са се опитвали да пресъздадат условията на самия космически полет (като безтегловност, фонова космическа радиация и т.н.), защото все още е твърде опасно. Те подготвят „астронавтите“ за това, с което неминуемо ще се сблъскат при пристигането си.
Оттогава учените следят дистанционно участниците в мисията, като периодично им дават задачи и непрекъснато събират данни за тяхното здраве, пише Би Би Си.
Първите резултати от експеримента вече могат да бъдат обобщени: в неделя вечерта виртуалната „марсианска мисия“ официално приключи.
Четирима смели
Последният път, когато „марсианската четворка“ видя небето, е преди повече от година.
През последните 54 седмици - 378 поредни дни - екипажът на мисията прекара в пълна изолация от външния свят, в уникален „марсиански блок“, който експертите на НАСА разработиха специално за бъдещите колонизатори на Червената планета в рамките на програмата CHAPEA.
Не липсваха доброволци, желаещи да участват в марсианската тренировъчна мисия.
Въпреки доста високите изисквания към кандидатите, за по-малко от месец на четирите обявени от НАСА свободни работни места за „марсиански доброволци“ бяха подадени повече от 10 000 кандидатури.
И това въпреки факта, че от обявата дори не става ясно, че на доброволците ще се плаща. Както се оказа по-късно, сравнително скромна, по американските стандарти, заплата: около 60 000 долара за цялата продължителност на мисията.
Марсианският модул с площ почти 160 кв.м, който имитира част от повърхността на Червената планета, е отпечатан изцяло на 3D принтер.
В противен случай мисията едва ли щеше да бъде възможна. Да влачи със себе си милиони километри строителни блокове, за да сглоби от тях нещо, което вече е на Марс - твърде скъпо и напълно неоправдано.
Колонистите ще трябва да строят само с импровизирани материали, от които на Марс - прах и пясък. Но там има изобилие от тях и затова не би трябвало да има проблеми с праха за 3D принтиране.
Едногодишното „затваряне“ на избраните четирима е най-дългият и всеобхватен експеримент за моделиране на космически полети.
Основната цел на мисията е да се изследват физиологичните и психологическите ефекти, които подобно междупланетно пътуване оказва върху хората.