„Пред очите ми убиха бебе! Парче от снаряд попадна в гърдите му, които с последни сили поемаха и изпускаха въздуха, докато накрая застинаха завинаги. Докторите просто гледаха безпомощно, а всички наоколо се чудеха как е възможно международната общност да допуска всичката тази несправедливост...”
Така само с няколко изречения известната журналистка Мари Колвин, дългогодишен кореспондент на британския вестник „Сънди таймс”, успява да пресъздаде в ефира на Би Би Си жестокото насилие в Сирия – ден преди тя самата да стане негова жертва.
В сряда при бомбено нападение над временно убежище за представителите на медиите в град Хомс загива не само 56-годишната журналистка, но и неин 28-годишен колега – талантливият френски фотограф Реми Очлик. На този ден в сирийския град жертви на въоръжените атаки на режима стават общо 80 души – цивилни граждани.
Моята работа е въздействаща - тя не само информира, но и помага
Въоръжена с убеждението, че работата й е в състояние да промени към по-добро трудния живот на хората в размирните региони, Мари Колвин се изправя стоически пред лицето на войната и смъртта в много точки на света – от Косово до Чечня, през Шри Ланка и целия Арабски свят.
Кариерата й обаче започва далеч по-плахо. След като завършва престижния университет Йейл през 1978 година, бъдещият военен кореспондент започва работа като нощен репортер в нюйоркска новинарска агенция. Колвин бързо се доказва като отличен журналист и през 1985-а получава предложение за работа от „Сънди таймс”.
Година по-късно Мари Колвин първа интервюира бившия либийски лидер Муамар Кадафи след края на бомбардировките над Джамахирията – част от операцията на САЩ „Елдорадо каньон”. В периода до 2000 г. тя отразява още конфликтите в Чечня, Косово, Сиера Леоне, Зимбабве, Шри Ланка и Източен Тимор.
През 1999 година смелата журналистка на практика спасява живота на 1500 жени и деца, блокирани в обсадена от индонезийските сили сграда в Източен Тимор. Тя отказва да се евакуира и остава на място със силите на ООН, за да предава на света за случващото се. Така индонезийците не смеят да нападнат сградата и след 4 дни хората биват евакуирани.
Две години след акта на героизъм Колвин губи лявото си око при ракетен обстрел по време на отразяването на Гражданската война в Шри Ланка. Въпреки това не се отказва от професията. Опитната репортерка е автор на множество документални филми и носител на международни награди за журналистика.
Сдържана емоционалност, ненадминат професионализъм
Така колегите на Мари Колвин определят работата й.
„Тя беше особен, много рядък вид журналист – смела сред дъжда от куршуми и преди всичко водена от чувството за хуманност и дълг към обществото”, споделят пред Би Би Си репортери, работили с Колвин.
Нейната самооценка съвсем не е толкова щедра.
„Аз съм обикновен човек и е естествено да се страхувам. Въпреки това не е имало и ден, в който да не съм била готова да поема риска”, казва тя в интервю за Си Ен Ен миналата година.
Обективът като начин на живот
Въпреки че е далеч по-кратка, журналистическата кариера на Реми Очлик е не по-малко главозамайваща от тази на неговата американска колежка. „Младежът”, както шеговито го наричат колегите му от агенция „Ай Пи-3” в Париж, става светкавично известен в цял свят заради майсторството, с което запечатва ключови моменти от Арабската пролет миналата година.
Завършил фотография във френската столица, през 2002 година Очлик започва работа за агенция Wostok, където основната му задача е да снима демонстрации. Името му се прочува за първи път извън Франция две години по-късно, когато е изпратен да снима размириците в Хаити по време на президентските избори.
„Тогава за първи път си дадох сметка за опасността – за реалната възможност да загубя живота си. Около мен всички бяха въоръжени, нямаше никакъв ред и се запитах искрено какво правя тук. Но вътрешно бях убеден, че съм точно там, където винаги съм искал – в центъра на събитията”, споделя по-късно пред свои колеги фоторепортерът.
Той отново се връща в Хаити след опустошителното земетресение през 2010 г. и последвалата епидемия от холера. А междувременно запечатва с обектива си президентските избори във Франция през 2007-а и събитията в ДР Конго година по-късно, като спечелва и няколко престижни награди за фотография. Повече за работата му можете да видите на www.ochlik.com
Светът: „Да спрем Асад!”
На фона на хилядите жертви на режима в Сирия и пълното информационно затъмнение, смъртта на Колвин и Очлик даде нов тласък на международните призиви за свалянето на Башар Асад от власт.
Френският президент Никола Саркози определи убийството на журналистите като „политическо”, допълвайки, че е дошъл краят на ерата „Асад”.
Британският външен министър Уилям Хейг пък заяви: „Мари и Реми загинаха, съобщавайки ни истината за това какво се случва с хората в Хомс”.
Истината – дано търсенето й и погубените за тази кауза животи не бъдат напразни!
