Новият вариант на едра шарка, познат като маймунска шарка, неминуемо събужда призрака на отминали пандемии като COVID-19 и разпространението на ХИВ инфекциите. Колко опасна обаче е тази зараза и може ли да се превърне в новия коронавирус?
Световната здравна организация (СЗО) обяви извънредна ситуация заради разпространението на новия вариант на едра шарка. Решението дойде след нарастването на случаите в Африка на т. нар. „маймунска шарка“.
Въпреки това, във вторник от СЗО подчертаха, че едрата шарка, независимо дали е новият или старият щам, не е новият COVID-19. Причината е, че властите знаят как да контролират разпространението ѝ.
„Можем и трябва да се справим с маймунската шарка заедно. Ще изберем ли да въведем системите за контрол и елиминиране на инфекцията в световен мащаб? Или ще навлезем в поредния цикъл на паника и пренебрежение“, заяви регионалният директор на СЗО за Европа Ханс Клуге на брифинг за медиите в ООН.
По думите му начинът, по който реагираме сега и в следващите години, ще се окаже критичен тест за Европа и света.
Какво е маймунска шарка?
Маймунската шарка е вирусна инфекция, която причинява гнойни лезии и грипоподобни симптоми. Обикновено тя протича леко, но може да доведе до смърт.
Разновидността clade 1b предизвиква глобална загриженост, тъй като се предава чрез близък физически контакт, включително сексуален, но за разлика от предишни глобални пандемии като COVID-19 няма доказателства, че се разпространява лесно по въздуха.
Здравните органи трябва да бъдат нащрек и гъвкави, в случай че се появят нови, по-преносими щамове или такива, които променят пътя си на предаване, но няма препоръки хората да носят маски, заяви говорителят на СЗО Тарик Ясаревич.
Освен при тесен контакт заразата може да се предаде и от околната среда към хората чрез предмети и повърхности, които са били докоснати от болен човек.
Вирусът може да се разпространи и по време на бременност върху плода, по време на или след раждането чрез контакт кожа в кожа или от родител с маймунска шарка върху бебе или дете при близък контакт.
Тъй като е известно, че много видове животни са възприемчиви към вируса, съществува вероятност за пренасяне на вируса от хора на животни в различни условия. Възможно е и обратното.
Човек, който е влязъл във физически контакт с животно, носител на вируса, като например някои видове маймуни или гризачи като катерицата, също може да развие едра шарка. Това може да стане чрез ухапване или одраскване или по време на дейности като лов, одиране, улавяне или приготвяне на храна.
Вирусът може да бъде прихванат и чрез консумация на заразено месо, което не е добре сготвено.
Какви са симптомите?
Често срещаните симптоми включват обрив, продължаващ от две до четири седмици, който може да започне с или да бъде последван от треска, главоболие, мускулни болки, болки в гърба, понижена енергия и подути лимфни възли.
Обривът прилича на мехури и може да засегне лицето, дланите на ръцете, стъпалата на краката, слабините, гениталната и/или аналната област, устата, гърлото или очите. Броят на обривите може да варира от един до няколко хиляди.
Хората с едра шарка се смятат за заразни поне докато всички мехури не се покрият с коричка, струпеите не паднат и под тях не се образува нов слой кожа, а всички лезии по очите и по тялото не заздравеят. Обикновено това отнема от две до четири седмици.
Хората с тежка форма на инфекцията може да се нуждаят от хоспитализация, поддържащи грижи и антивирусни лекарства, за да се намали тежестта на лезиите и да се съкрати времето за възстановяване.
Смъртност
Между 0,1% и 10% от хората, които са се заразили с маймунска шарка са починали. Важно е да се отбележи, че за смъртността влияят фактори, като например достъп до здравни грижи и основна имуносупресия, недиагностициран ХИВ или напреднал ХИВ.
Новородените бебета, децата, бременните хора и хората с основни имунни дефицити, например от напреднал стадий на ХИВ, могат да бъдат изложени на по-висок риск от по-сериозно заболяване и смърт.
Според данните хората могат да се заразят отново, след като са прекарали едра шарка.
Има ли ваксина?