Майката, заснела бомбите над Краматорск: Освободители, оставете ни на мира

Преди няколко дни любителско видео показа войната в Източна Украйна през очите на една майка - Юлия. Жената, заснела кадрите с треперещи ръце и молеща се на Бога за милост за себе си и за детето си, проговори пред радио „Свобода”.

Седях пред компютъра. През цялото време седя пред компютъра, следя всички новини! Всички! Абсолютно всички новини. Искам да знам какво ще се случи! Имаше експлозия. Толкова силна, че прозорецът се разтресе. Погледнах през него, но не видях нищо. След малко пак имаше експлозия. Но тъй като има пластмаса на прозореца, звукът беше заглушен. Помислих си, просто е станало нещо на летището. Камерата е винаги в ръката ми. Незабавно направих две крачки към прозореца, натиснах бутона за снимане и си помислих: нещо се случва на летището. И видях – взривове точно пред очите ми. И не спираха! Там имаше хора!

Войната в Украйна през очите на една майка (ВИДЕО)

Жена засне бомбардировките над дома си в Краматорск

Към кого се обръщахте с „момчета”? С вас имаше деца ли?
Това бяха хора на улицата! Деца, малки деца, където обективът на камерата не хващаше. Но аз ги видях. И мъж, който отиде до близкия гараж, дори не спря, не разбра какво се случва.

Мислехте ли, че в този момент взривовете ще достигнат и до вашия дом?
Когато стана експлозия до 28-о училище, просто изключих... Дори не мога да си спомня как изключих... Спрях и камерата, грабнах детето си и изтичах към банята. Там и останах, не знам колко време. Стори ми се цяла вечност! Когато всичко приключи, си отдъхнах и отново взех камерата. Имаше два клипа. Свързах ги и ги публикувах незабавно в интернет, за да ги види целият свят!

Какво да види?
Да види как убиват хора, нормални хора, цивилни, които не искат нищо, само да живеят! За какво?! Не ме интересува, от коя страна идват ракетите! Но хората, които ги изстрелват, те не осъзнават ли, че убиват?!

С вас в стаята беше и вашето дете?
Момиче. Момчето ми беше в градината.

Колко често обстрелват Краматорск?
Това беше първият път. Мислехме си, че нас няма да ни засегнат, че вече е далече от нас. Но ето, че се връща отново!

Не мислите да напуснете града и да отидете да живеете другаде?
Няма къде да отидем! Къде да отидем?! Имам голямо семейство, баба, майка, възрастни хора. Къде да отидем? Къде?! На чий гръб да се опрем? Ще ни хранят ли доброволци, някой ще ни даде ли жилище? Хората заминаха и се върнаха след три месеца, когато им свършиха парите.

В момента основно се занимавате с домакинство и с отглеждането на малко дете, работите ли все още като гримьор?
Вече не печеля от това. Няма кого да гримирам, извинете! Ето така си отиват мечтите.

Учили сте в Донецк, завършили сте...
Да, учих в Донецк, мечтаех да имам нова професия, да имам работа.

Сега никой няма нужда от това...
Никой! Кой има нужда от грим, когато стрелят по него?! Няма сватби, няма нищо!

Вашият съпруг е на такава възраст, че може да бъде мобилизиран?
Той... Дори не знам, предполагам, че трябва да съм щастлива, че е болен, има дискова херния. Това трябва да ме радва, предполагам.

Какво е настроението в града, какво мислят да правят вашите съседи?
Казват, че умните хора се договарят, знаят как да преговарят, за да не навредят на собствената си страна! Защото държавата не е само територия, тя е народ! Умните спират навреме, а не това, което те допуснаха. Какво си мислеха? Никой от тях не мисли за обикновените хора! Никой! Нито едната, нито другата страна!

Има много видеа, които показват бомбардировката в Краматорск, публикувани в интернет. Защо вашето видео предизвика такъв интерес и толкова противоречиви коментари?
Хората полудяха. Публикувах това, което видях. Някои дори писаха, че съм пияна. Това е неразбираемо за ума! Живея в този дом от шест години, това е апартаментът на съпруга ми, той работеше на това летище. Там работеше и негов братовчед. Там има и лозя. А аз – пияна?! Дори не знам как... Хората са полудели! Едните казват, че са фашисти, другите твърдят, че са руснаци. Както и да се наричат. И от двете страни са хора! Хора, души, плът и кръв!

Вярващ човек ли сте, Юлия?
Разбира се. Не убивай – това е Божия заповед! Не убивай! Обичай ближния! Този, който стреля, който натиска спусъка, той е убиец! Разбира ли или не? Той е убиец!

Може би има нещо, което искате да добавите към този разговор?
Толкова много плачем всички страни в страната. но никой не ни чува, никой! Какви са тези глупави закони, които измислят... Специално всичко правят, за да не обичаме Украйна. Ние, обикновените хора, не разбираме какво се случва. Как могат да казват „аз съм за мир”, а след това да стрелят? Получава се така... когато бяха тук тези, ние ги наричахме „зелените човечета”, те ни казваха „ние ви освобождаваме”. А от кого? Ние не разбрахме от кого ни освобождават. Казваха: „Спасяваме ви от „Десен сектор”. Аз този „десен сектор” не съм го виждала с очите си! Сега отново се връщат да ни освобождават. Освободители, оставете ни на мира!