Лекарства като „Оземпик“ може да влияят и върху агресивното поведение

Ново изследване предполага, че въздействието на тези лекарства може да надхвърля рамките на метаболитните процеси

Изследване показва, че агонистите на GLP-1, известни най-вече с ролята си за намаляване на теглото, могат да оказват влияние и върху мозъчните механизми, свързани с импулсивността и агресията.

През последните години медикаментите от групата на агонистите на GLP-1 рецепторите, продавани под търговски наименования като „Уегови“ и „Оземпик“, се наложиха в САЩ като популярно средство за потискане на апетита и отслабване.

Популярността им постепенно нараства и в Европа, макар и при по-строг регулаторен контрол. Успехът им се дължи както на доказаната ефективност, така и на засиления обществен интерес към терапии, които могат трайно да повлияят хранителното поведение.

Ново изследване, публикувано в списание „Криминология“ и цитирано от изданието „Рефрактор“, предполага, че въздействието на тези лекарства може да надхвърля рамките на метаболитните процеси. Чрез влияние върху определени системи за контрол в мозъка те биха могли да ограничат проявите на агресивно поведение. При широко приложение подобен ефект дори може да допринесе за намаляване на насилието в обществото.

Първоначално разработени за лечение на диабет тип 2, агонистите на GLP-1 днес се разглеждат като медикаменти с множество потенциални ползи. Учените изтъкват възможното им благоприятно въздействие върху сърдечно-съдовото здраве, бъбречната функция и състояния като сънната апнея, което затвърждава репутацията им на многофункционално лечение.

Механизмът им на действие е сравнително прост. Човешкият организъм естествено произвежда хормона GLP-1, който играе ключова роля в регулирането на метаболизма. Той стимулира отделянето на инсулин от панкреаса и ограничава производството на глюкоза от черния дроб, като по този начин подпомага поддържането на стабилни нива на кръвната захар.

Лекарствата от тази група имитират действието на хормона, като се свързват със същите рецептори. Това не само намалява нивата на кръвната захар, но и забавя изпразването на стомаха и потиска чувството на глад. Резултатът е значително по-нисък прием на храна.

Изследванията показват, че ефектите им може да се простират и върху различни форми на зависимост. Данни сочат, че те въздействат върху мозъчните центрове за възнаграждение, като намаляват желанието не само за храна, но и за алкохол, наркотици и дори за поведения като хазартната зависимост. Именно този поведенчески аспект привлича все по-голям интерес сред учените.

Проучване сред 821 пълнолетни американци установява, че връзката между употребата на алкохол, импулсивността и насилственото поведение е по-слабо изразена при хората, които в момента приемат такива лекарства, в сравнение с онези, които са ги използвали в миналото. Дори под въздействието на алкохол импулсивните реакции изглежда по-рядко прерастват в агресия.

Авторите на изследването обаче призовават към предпазливост при тълкуването на резултатите. Данните се основават на лични свидетелства и не позволяват да се установи пряка причинно-следствена връзка. Те подчертават също, че тези констатации не бива да се възприемат като средство за контрол върху поведението на хората или да отклоняват вниманието от традиционните политики за превенция на престъпността.

Въпреки това по-доброто разбиране на въздействието на тези лекарства върху мозъка и човешкото поведение остава от съществено значение за пълната оценка на тяхното влияние върху обществото.

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google