Среща с един от най-известните кралски биографи - Матю Денисън. Той е автор на много книги, посветени на английския кралски двор. Последната е посветена на кралица Елизабет II, която вече е издадена и в България. С Матю Денисън разговаря Петя Дикова.

Вие знаете почти всичко за кралското семейство, но имаше ли нещо, което Ви изненада в отразяването на смъртта на кралицата през последните дни?

Матю Денисън: Мисля, че нищо не беше изненадващо, защото ако онези, които живеят извън страната ни можеха да вникнат в това как тази жена се приема в тук, имахме много доказателства и на диамантения юбилей, и на скорошния платинен юбилей колко големи късметлии сме с нашата кралица. И тя определено беше много обичана. Хората много я обичат и ние бяхме наясно с това. Мисля, че онова, което изненада хората в тази страна - тъй като британците не са нация, която показва емоциите си - мисля, че изненадата дойде от степента, в която хората изразяват тъгата си. И степента на обществено нещастие, което виждаме – хора, които вървят по улиците и плачат. Да, това изненадва хората, макар че е напълно обяснимо.

Според Вас какво ще загуби Великобритания от загубата на Нейно величество?

Матю Денисън: От много ранен момент на нейното царуване Великобритания има бързо променящо се общество. Мнозина виждаха кралицата като символ на позабравени, остарели добродетели, чиято забрава натъжаваше хората. Това усещане се засилваше с времето. В годините се превърна в клише, когато британски политик или министър-председател трябваше да почете кралицата в ключов момент, всички повтаряха, че тя е най-доброто, с което Англия разполага. И мисля, че откакто тя почина, ние виждаме точно това. В очите на мнозина тези старомодни качества като толерантност, честност, справедливост, подкрепа към онеправданите, емпатия, фокус върху това обществата да работят заедно, върху това хората да правят неща за другите, не само за себе си, спазени обещания вместо неспазени обещания – това са добродетели, които всяко общество, всяка страна по света ще се съгласят, че това са много добри качества, но е трудно да ги поддържаш в продължение на 70 години и то с напрежението на световните медии.

Кои са най-ключовите моменти в живота на кралица Елизабет II?

Матю Денисън: В личен план коронацията най-силно променя живота ѝ. Тя е разговаряла много с баща си за неговата коронация. Британското короноване  е единствената церемония в света, която все още включва обичаят на помазване със свещено масло. Символ на идеята, че даваш обещание пред Господ и ще го спазиш. Кралицата е приемала много сериозно това. Има и други ключови моменти като 1979 г., когато тя наистина усеща властта си в Общността на нациите, усеща, че властта ѝ ще трае дълго. Друг ключов момент за кралицата е стабилизирането в отношенията корона-държава в ужасните дни след смъртта на принцеса Даяна, както и моментите по време на юбилеи, когато публиката потвърждава одобрението и подкрепата си за Нейно величество.

Книгата Ви е много интересна. Колко дълго Ви отне да я напишете?

Матю Денисън: Отне ми много по-дълго, отколкото да напиша която и да било от другите ми книги. Работих по книгата около три години и самото написване след това отне около осем месеца.

Да поговорим малко за статистика – колко часа, колко души интервюирахте?

Матю Денисън: Със сигурност числата са трицифрени. Имам списъка им, но със сигурност са стотици.

От срещите си с нея какво можете да разкажете на всички, като нас в България, където нямаме монархия и някои от кралските истории за нас звучат някак далечни?

Матю Денисън: Много е трудно да се обясни. Във Великобритания отношението с монархията е различно от това в други страни. Тук има специална връзка с кралското семейство, която може би отсъства в други страни. Повечето хора приемаха, че кралицата е част от техния живот. Тя присъства в коледните ни тържества всяка година, например. Изпитваме любов към нея. Най-силната ѝ страна беше, че тя отлично разбираше какво е да си кралска особа, взимаше работата в монархията изключително сериозно. В нито един момент не допусна да обърка това да си монарх с това да си звезда. Тя си остана специална личност. Не допусна да се опетни или омаловажи от глупостите на известните или културата на социалните медии. Според мен това, че тя съумя да задържи тази леко извисена позиция, без да губи връзката с народа си, е истинско постижение и причина защо толкова ѝ се възхищаваха в тази страна.

Във Вашата книга пишете: „В живота си славата на Елизабет ще надмине тази на Август, Наполеон и дори Хитлер.“ Как според Вас тя успява да постигне това?

Матю Денисън: Често хората твърдят, че животът на кралицата се е променил през 1937 г., когато родителите ѝ стават крал и кралица. Защото тогава става ясно, че тя ще е следващата кралица. Напомняме, че при раждането ѝ през 1926 г. хората не са си мислили, че това ще се случи. Но когато се ражда, тя е единственото внуче на тогавашния действащ крал Джордж V, тя винаги е била наясно с вероятността да стане кралица. И дори когато като 3-годишна си играе в двора на лондонската си къща, има хора на оградата, които не просто я наблюдават, а са втренчени в нея. Така че целият ѝ живот преминава в нещо като аквариум за златна рибка – всяко нейно действие се наблюдава. Трудно е да си представим, че това е човек, който никога не е ходил по улицата просто ей така, никога не е влизал в магазин просто ей така, който е ходил на кино и театър, но е трябвало да влиза в салона едва когато осветлението угасне, за да не бъде забелязан. Това е някой, който не можело да пътува в чужбина на почивка, защото пътуванията извън граница винаги са били работни. В този смисъл тя е приличала повече на монах или монахиня. Живот, затворен от ограниченията на работата.

Как съумява кралицата да се справи с проблемите и кризите през последните 10 години – Меган и Хари, принц Андрю?

Матю Денисън: Посредством вярата - винаги се е молела. Намирала е голяма утеха в молитвите. Също е имала способността да вижда голямата картина. Винаги е била съсредоточена върху бъдещето. Казусът с принц Андрю и Хари и Меган е, че подобни скандали са лоши за монархията, но конституционно нямат никакво значение. Освен ако не дават сигнал на поданиците, че монархията не работи добре, тези скандали нямат значение, защото нито принц Андрю, нито принц Хари ще бъдат нашият крал. Макар и разочарована и натъжена, дори и обидена от някои от нещата, които Меган и Хари направиха, тя просто се оттегли без повече намеса. И надеждата ѝ беше, че нейният пример ще надделее и това ще отмине.

Какво според Вас не знаехме за кралицата, преди да излезе Вашата книга?

Матю Денисън: Мисля, че хората не бяха наясно със степента, до която нейният живот беше изпълнен с много любов. Във Великобритания има едно недоразумение, че понеже кралицата имаше изряден самоконтрол, тя е строга и студена. Онова, което открих за нея, е - а аз проучих много добре и детството ѝ - е, че тя е отраснала в много любвеобилна среда. Това е една жена, която обичаше да се забавлява, която се е усмихвала всеки ден. Харесваше ѝ да е кралица и това е част от огромния ѝ успех – тя никога не е протестирала срещу този живот, никога не му се е опълчвала. А това, което виждаме с Хари и Меган и други по-млади краски особи, е, че на тях им е трудно да се справят с ограниченията и правилата. А кралицата просто ги е приемала по един доста практичен начин и показваше всеки ден, че тази позиция ѝ носи радост и щастие.