Сирийски съд осъди задочно сваления президент Башар Асад на смърт. Той беше признат за виновен за военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на гражданската война.
Това е първата присъда срещу Асад, след като той избяга в изгнание в Москва през декември 2024 г. Падането на режима сложи край на повече от 50 години авторитарно управление на семейство Асад и постави началото на нова глава за Сирия.
Във вторник съдът в Дамаск го осъди за престъпления, сред които убийства, произволни арести и изтезания, извършени през годините, в които той се стремеше да запази властта си, съобщи Би Би Си.
Как започна войната в Сирия?
Въстанието срещу управлението на Асад започна в град Дераа в Южна Сирия през март 2011 г. Тогава задържането и предполагаемото изтезание на група тийнейджъри, обвинени, че са изписвали антиправителствени графити, отприщи вълна от протести в града.
Силите за сигурност отговориха с жестоки репресии, което предизвика демонстрации в цялата страна. Те прераснаха в гражданска война, в която бяха убити стотици хиляди души, милиони бяха разселени, а икономиката на страната бе опустошена.
Историческа присъда, но ще има ли справедливост?
След новината за присъдата сирийци излязоха на улицата, за да празнуват. Те я определиха като историческа и символична, съобщи Си Ен Ен.
За първи път след десетилетия на жестоко управление на семейство Асад - както на Башар ал-Асад, така и на баща му Хафез ал-Асад, моделът на безнаказаност в Сирия е нарушен. Въпреки това присъдата едва ли някога ще бъде изпълнена.
Според Ибрахим ал-Асил, старши научен сътрудник в Инициативата за Близкия изток към Харвардския институт „Кенеди“, присъдите са значими в политически и емоционален план, но в същото време са само една част от справедливостта, която много сирийци са очаквали и продължават да изискват.
Свързана новина
Ал-Асил определи присъдата като „първата стъпка към това да погледнем към новата държава и да си зададем въпроса дали в Сирия се появяват нови правила и нови институции, които разграничават правосъдието по времето на Асад от правосъдието след Асад“.
По думите на Фадел Абдул Гани, основател на Сирийската мрежа за човешки права, която документира жертвите на режима на Асад от 2011 г., са необходими много дела, особено срещу най-високопоставените представители на режима, за да бъде намален гневът сред хората и Сирия да може да продължи напред. Самото дело срещу Асад обаче едва ли ще доведе до изпълнение на присъдата.
Ще бъде ли Асад предаден на Сирия?
Все още не е ясно дали новите власти в Сирия ще успеят да осигурят екстрадирането на Башар и Махер Асад от Москва. Малцина вярват, че руският президент Владимир Путин някога би екстрадирал Асад от самоналоженото му изгнание.
Повечето високопоставени фигури от стария режим, включително самият Асад, остават недосегаеми в Русия. Опитите на представители на сирийската опозиция да преследват Асад чрез съдилища в западни държави през последните години от управлението му не доведоха до присъди.
Смъртната присъда усложнява всяка екстрадиция съгласно руското законодателство, но според експерти решението да не бъде предаден бившият близък съюзник на Русия, за да бъде изправен пред правосъдието, би било продиктувано много повече от политически, отколкото от правни съображения.
Свързана новина
24 години управление и краят на режима
Асад стана президент през 2000 г. след смъртта на баща си Хафез. Първите години от управлението му бяха белязани от войната в Ирак и кризата в Ливан, но впоследствие основното събитие, определило управлението му, стана гражданската война.
Асад използва цялата мощ на армията си срещу противниците, за да потуши бунта, вдъхновен от Арабската пролет, която вече бе свалила лидерите на Египет и Тунис.
Разследвания на Организацията за забрана на химическите оръжия и на ООН установиха, че правителствените сили при Асад са използвали нервнопаралитичния газ зарин и хлор като оръжие срещу бунтовниците.
След една от атаките с отровен газ през 2018 г. американският президент Доналд Тръмп го нарече „животно“, а разследващи на ООН определиха обсадните му тактики като „средновековни“, пише Ройтерс.
В защита на действията си Асад се сравни с хирург, който оперира рана. „Казваме ли му: „Ръцете ти са покрити с кръв“? Или му благодарим, че е спасил пациента?“, заяви той пред парламента през 2012 г.
Стотици хиляди души бяха убити във войната, градове бяха изравнени със земята, а повече от една четвърт от населението на страната избяга в чужбина.
В края на 2024 г. бунтовниците се възползваха от подходящия момент за настъпление. Тогава Иран бе отслабен от конфликта с Израел, а Русия бе разсеяна от войната в Украйна.
Деморализираната сирийска армия се разпадна, докато бунтовниците, водени от ислямистката групировка „Хаят Тахрир аш Шам“, настъпваха към Дамаск под ръководството на Ахмед аш-Шараа, настоящия президент на Сирия.
Асад напусна столицата и първоначално се отправи към руска военновъздушна база в Латакия, преди да бъде евакуиран в Москва на 8 декември 2024 г.
Ново начало за Сирия, но старите проблеми остават
Присъдата срещу Асад, макар и трудно изпълнима, се смята за повратен момент в търсенето на справедливост в Сирия.
След свалянето на Асад Сирия укрепи отношенията си със САЩ, които отмениха по-голямата част от тежките санкции срещу страната. Дамаск възстанови отношенията си и с арабските си съседи, прекъснали връзките си със Сирия по време на репресиите на Асад срещу протестите. През юли страната прие и френския президент Еманюел Макрон – първият западен лидер, посетил Сирия след 2024 г.
Само преди дни аш-Шараа постигна споразумение с Москва за два ключови руски обекта в Сирия. Крайбрежните руски бази в Средиземно море ще преминат под сирийски контрол.
Пред Сирия обаче остават сериозни предизвикателства по пътя към националното единство. Напрежението между сирийската армия и друзкото малцинство в южната част на страната продължава да води до смъртоносни сблъсъци.
