Една Европа, чиито жители и индустрия произвеждат точно толкова парникови газове, колкото горите ѝ могат да поемат – това е целта на т.нар. Зелена сделка с хоризонт до 2050 г. Броени месеци, след като ЕК стартира амбициозния проект през декември 2019 г., Старият континент бе застигнат от пандемията от COVID-19 и последвалата икономическа криза.
Така Зелената сделка остана на заден план, защото правителствата в ЕС трябваше да измислят как да съхранят човешките животи и да съживят икономиките си от ударите на „невидимия враг“, който все още не е напуснал домовете ни. БВП на ЕС се сви с 6,1% през 2020 г., а МВФ прогнозира, че едва през 2022 г. той може да се върне на нивата отпреди пандемията, но това зависи от кампанията за ваксиниране в отделните държави.
Може ли обаче да има растеж без грижа за природата и, ако да, колко устойчив би бил той? Каква Европа бихме оставили на децата си? Тези въпроси върнаха в дневния ред на ЕС Зелената сделка, която има потенциала да изиграе ключова роля не само за осигуряване на възстановяването от пандемията в краткосрочен план, но и за справяне с дългосрочните заплахи от изменението на климата.
Основен стълб на инициативата пък е кръговата икономика, която все по-често се прилага в страните от ЕС.
Що е то?
Кръговата икономика е насочена към удължаване на жизнения цикъл на продуктите. На практика това означава възможно най-дълго споделяне, заемане, повторно използване, поправка и рециклиране на съществуващи материали и продукти.
Когато един продукт достигне края на живота си, материалите, от които той е съставен, продължават да се ползват по друг начин. Това се прави отново и отново и така се намалява до минимум изхвърлянето на отпадъци в природата.
В момента производството на материали, които използваме в ежедневието, генерира около 45% от емисиите на вредни вещества в ЕС.
„Кръговата икономика е от голямо значение за постигане на климатично неутрална Европа до 2050 г., но и за да може континентът да остане успешен в производството. Това означава, че искаме силна индустрия, но искаме тя да е по-устойчива, а това ще се случи чрез кръговата икономика“, обяснява пред bTV председателят на Европейската асоциация по управление на отпадъците (FEAD) Петер Курт.
За разлика от типичната линейна икономика, при която „вземаш - правиш - използваш – изхвърляш“, кръговата икономика цели да сведе до минимум попадането на боклук в околната среда.
„Трябва да прекратим депонирането на отпадъци. Сметищата са най-лошият начин за третиране на отпадъците, трябва да намерим алтернатива“, добавя Курт.
Пътят на суровините обратно
„Кръговата икономика в ЕС се прилага много добре спрямо металите, хартията и стъклото. Имаме проблем с пластмасата, електронните устройства и строителните отпадъци“, посочва председателят на FEAD.
Курт допълва, че около 40-50% от вторичните суровини и ресурси се рециклират и връщат обратно в икономиката на ЕС. Според него най-трудната за изпълнение част от кръговата икономика е точно тази.
„Пътят от тежката промишленост и линейния модел на икономика към кръгова икономика е да се използват по-успешно суровините, получени от процеса на рециклиране, за ново производство. В стоманодобивната и автомобилната промишленост много често се работи с рециклирани материали“, добави той.
Курт е категоричен, че европейското общество подкрепя кръговата икономика и разделното събиране на отпадъци, а все повече от страните в ЕС полагат усилия да преминат към удължаване на жизнения цикъл на продуктите.
Пакет „Fit for 55”- стъпка напред към изпълнение на Зелената сделка
През юли ЕК предложи пакет от проектозакони "Fit for 55", който има за цел да намали вредните емисии в Европа с 55% до 2030 г. В него влиза забрана за продажба на бензинови автомобили след 2035 г. Предлага се и ограничаване на търговията с квоти за вредни емисии, което ще засегне производството на цимент, химикали и електроенергия.
Тепърва предстои гласуването на новите мерки, но ако ”Fit for 55” бъде одобрен и въведен, той ще задълбочи и разшири процеса на декарбонизация на европейската икономика.
Нуждаем се от кръгова икономика в световен мащаб
„Нуждаем се от кръгова икономика в световен мащаб, виждате ужасяващите истории за замърсяване на океаните с пластмаса, нуждаем се от кръгова икономика в управлението на отпадъците в Африка и Азия. Това трябва да се случи много скоро, не можем да чакаме до 2050 г.“, заяви Курт.
По думите му най-големите екологични предизвикателства през следващите години са да спрем Глобалното затопляне, да намерим друг начин да боравим с природните ресурси и нуждата от биоразнообразие.
Европейската асоциация по управление на отпадъците (European Waste Management Association) е партньор и консултант на Европейския съвет и ЕС по всички теми, свързани с кръговата икономика. FEAD има 19 члена от европейски държави, като най-новият е Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация (БОРА).
