През януари Великобритания взе неочаквано решение за ваксинационната си политика – здравните власти разрешиха поставянето на втора доза ваксина, която е различна от първата, в случай че няма наличности.

Новото правило е базирано на догадки – до момента няма научни данни, че комбинирането на два вида ваксини срещу коронавируса е безопасно и ефективно. Това обаче може да се промени много скоро, а самото комбинирането на различни ваксини не е новост, пишат от Ню Йорк таймс в обширен материал.

В случая с COVID-19 за комбиниране на ваксини учените възнамеряват да използват векторните препарати – тези като „АстраЗенека“, „Янсен“ и „Спутник“.

Университетът в Оксфорд извършва клинично проучване и с комбинирането на „АстраЗенека“ с „Пфайзер“ – доброволците в него ще бъдат ваксинирани с по една доза от всеки препарат и резултатите ще се сравнят с тези, които са имунизирани изцяло само с една от ваксините.

Снимка: Getty Images

Вирусни вектори

Комбинирането на различни ваксини не е нова идея. На научен език това се нарича хетероложен първичен тласък и от десетилетия учените се надяват при комбиниране на ваксини да бъдат открити такива за инфлуенца, ХИВ и ебола.

На теория смесването на два препарата изглежда лесно, но всъщност основната пречка пред учените е участието на различните фармацевтични компании в клиничните изпитвания, както и достатъчни количества препарати за едно и също заболяване.

Един от успехите на хетероложния първичен тласък идва с търсенето на ваксина за ебола.

Ебола под микроскоп
Снимка: Getty Images

Подобно на коронавируса, учените искали да доставят на тялото протеин, който покрива повърхността на вируса ебола. Така тялото ще може да състави специфични антитела, които да преборят вируса при навлизане в организма.

За целта човешки вирус се модифицира така, че да бъде напълно безвреден и чрез него, след инжектиране, информацията за въпросния протеин се доставя на тялото ни. При тази стимулация клетките започват "да бълват" готов протеин от ебола, без да се разболяваме, а имунната система го разпознава като нападател. Така се формира имунитет към болестта.

Ебола епидемията в Сиера Леоне
Снимка: Getty Images

Този тип препарати се наричат ваксини с вирусен вектор и носят със себе си един необичаен риск – реципиентите на ваксината могат да развият достатъчен имунитет още след първата доза, който може да убие вирусния вектор и носител на информация във втората доза.

Казано още по-лесно – самата ваксина може да убие втората си доза.

 

 

 

Заобикаляне

Единият начин това да бъде заобиколено е чрез използване на различни вирусни вектори – всяка доза съдържа различен модифициран вирус, който носи информацията, нужна за изграждане на имунитет. Така тялото не го разпознава при инжектиране на втората доза.

Институтът „Гамалея“ – същият, който разработи ваксината „Спутник V” срещу COVID-19, разработва именно такъв препарат срещу ебола.

Ваксинация срещу ебола
Снимка: Getty Images

През 2017 г. руските учени създали ваксина за ебола, която съдържа два вирусни вектора. В първата доза има модифициран аденовирус, а във втората – вирус на везикулозен стоматит, също модифициран така, че да бъде безвреден.

По този начин информацията за важния ебола протеин достига безопасно до тялото ни в две дози.

Комбиниране на COVID ваксини

Съвсем същата технология „Гамалея“ използват за ваксината „Спутник V”, която съдържа два аденовируса – Ad5 и Ad26. Те са вирусните вектори и носят информация за шиповидния протеин на коронавируса, към който трябва да се сформира имунитет.

Ваксината "Спутник V"
Снимка: Getty Images

Сега „Гамалея“ заедно с „Оксфорд“ проверяват дали двете векторни ваксини – „АстраЗенека“ и „Спутник“, могат да се комбинират една с друга.

Какво може да означава това? Учените са обнадеждени, че с комбинирането на двете ваксини може да бъде изграден значително по-пълен имунитет.

 

 

 

Експерименти

Освен комбинирането на вече разрешени ваксини, учените тестват и такива, които все още не са одобрени за поставяне на хора – т.нар. протеинови препарати.

Протеиновите ваксини съдържат в себе си целия шиповиден протеин вместо части от него.

Според д-р Джейкъб Крамър, шеф на CEPI – организация, която създава нови ваксини, комбинирането на протеиновите ваксини може да доведе до голям успех.

Снимка: Getty Images

При свои експерименти той използва два различни вида протеинови ваксини – едната доставя целия шиповиден протеин в тялото на мишка. Втората доставя информация само за връхчето на шипчето, което се захваща за човешката клетка при заразяване.

Екипът на Крамър открива, че комбинацията от двата препарата дава много по-висока защита отколкото всяка ваксина по отделно в две дози.

Според учените първата доза предизвиква производството на антитела, които се закрепят по повърхността на шиповидния протеин, а втората доза – антитела само за връхчето на шипчето.

Други комбинации на препаратите може да донесат различни плюсове за имунизираните. Например, протеиновите ваксини стимулират създаването на антитела, докато тези с вирусен вектор са по-добри в „тренирането“ на имунните ни клетки.

Комбинирането на протеинова и векторна ваксина може да ни даде „най-доброто и от двата свята“, смятат учените.

 

 

Снимка: Getty Images

А какво ще спечелим?

Комбинирането на различни ваксини ще донесе главно ползи на човечеството в пандемията с COVID-19.

От една страна, по този начин ще бъде донякъде разрешен проблемът с липсата на ваксини. При недостиг на един тип препарат медиците могат да поставят на пациенти втора доза от друг, но за целта те трябва да бъдат тествани и доказано да носят полза.

От друга – колкото повече ваксини бъдат одобрени за пазара, толкова повече варианти има за комбинацията им.

Вирусът на COVID-19 под микроскоп
Снимка: Getty Images

В момента, освен вече разрешените за ползване ваксини, се разработват още много. Всички те са в различни етапи на клинични изпитвания, но ако те се преминат добре, е въпрос на време да започнат да се прилагат масово. При наличието на много препарати за една и съща болест възможностите за комбинирането им на практика са безкрайни.

Единствената пречка - големите фармацевтични компании да се съгласят да обменят данни една с друга и да тестват в комбинация продуктите си.