След новината за смъртта на папа Франциск изниква и въпросът кой ще бъде неговият наследник. Популярна поговорка във ватиканските среди гласи, че „влезеш ли в конклава като папа, излизаш като кардинал“.
Тя предполага, че свещеният и таен процес по избор на новия папа не е състезание по популярност или кампания, а по-скоро боговдъхновен избор на Христовия наместник на земята от първенците на църквата.
Все пак винаги има кандидати, известни като „papabile“, които притежават поне някои от качествата, смятани за необходими на един бъдещ папа, пише Асошиейтед прес.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Всеки покръстен католик от мъжки пол има право на участие, въпреки че от 1378 г. насам се избират само кардинали.
Победителят трябва да получи поне две трети от гласовете на онези кардинали, които са под 80-годишна възраст и следователно имат право да участват в избора.
Кои са възможните наследници на папа Франциск?
Жан-Марк Авелин
66-годишният Жан-Марк Авеин е архиепископ на Марсилия, Франция. Според френската преса той е известен в някои местни католически среди като Йоан XXIV, в знак на прилика с папа Йоан XXIII, кръглоликия папа-реформатор от началото на 60-те години. Папа Франциск веднъж се пошегува, че неговият наследник може да приеме името Йоан XXIV.
Авелин е известен с народния си, непринуден характер, готовността си да се шегува и идеологическата си близост с Франциск, особено по отношение на имиграцията и отношенията с мюсюлманския свят. Той е и сериозен интелектуалец, с докторска степен по теология и по философия.
Роден е в Алжир в семейство на испански имигранти, които се преместват във Франция след независимостта на Алжир, и е живял през по-голямата част от живота си в Марсилия - пристанище, което от векове е кръстопът на култури и религии.
Под ръководството на Франциск Авелин прави големи успехи в кариерата си, като през 2013 г. става епископ, през 2019 г. - архиепископ, а три години по-късно - кардинал. Авторитетът му се повишава през септември 2023 г., когато организира международна църковна конференция по въпросите на Средиземноморието, на която папа Франциск е главен гост.
Ако получи висшия пост, Авелин ще стане първият френски папа от XIV в. насам - бурен период, в който папството се премества в Авиньон. Той ще бъде и най-младият папа след Йоан Павел II. Това, че разбира, но не говори италиански език обач би било потенциален сериозен недостатък за работа, която носи и титлата епископ на Рим.
Кардинал Петер Ердьо
72-годишният Ердьо, архиепископ на Будапеща и примас на Унгария, е избиран два пъти за ръководител на Съвета на европейските епископски конференции - през 2005 г. и 2011 г., което показва, че се ползва с уважението на европейските кардинали, които съставляват най-големия блок от избиратели с право на глас.
Ако бъде избран, той неминуемо ще бъде разглеждан като компромисен кандидат - човек от консервативния лагер, който въпреки това е изградил мостове с прогресивния свят на Франциск. Ердьо вече беше смятан за претендент за папския престол на последния конклав през 2013 г. благодарение на широките си църковни контакти в Европа и Африка, както и на факта, че е смятан за пионер на стремежа към нова евангелизация за съживяване на католическата вяра в секуларизираните напреднали страни - основен приоритет за много кардинали.
Той се причислява към консерваторите в теологията и в речите си из цяла Европа подчертава християнските корени на континента. Въпреки това той е смятан и за прагматик и никога не е влизал в открит сблъсък с Франциск, за разлика от други духовници с традиционни възгледи.
Въпреки това по време на мигрантската криза през 2015 г., когато се противопостави на призива на папа Франциск църквите да приемат бежанци, заявявайки, че това би било равносилно на трафик на хора, като че ли се съюзи с унгарския националистически премиер Виктор Орбан.
Той владее отлично италиански език, а освен това говори немски, френски, испански и руски - което може да му помогне да размрази отношенията между Католическата и Руската православна църква след войната в Украйна.
Кардинал Райнхард Маркс
71-годишният Маркс, архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг, беше избран от Франциск за ключов съветник през 2013 г. По-късно Маркс е назначен за ръководител на съвета, наблюдаващ финансите на Ватикана по време на реформите. Бившият председател на Германската епископска конференция беше силен поддръжник на спорния процес на диалог „синодален път“ в Германската църква, който започна през 2020 г. като отговор на скандала със сексуалните посегателства на духовници там.
В резултат на това той е разглеждан скептично от консерваторите, които смятат процеса за заплаха за църковното единство, като се има предвид, че той включва обсъждане на въпроси като безбрачието, хомосексуалността и ръкополагането на жени. Маркс попадна в заглавията на вестниците през 2021 г., когато драматично предложи да подаде оставка като архиепископ, за да изкупи ужасяващото досие на германската църква за злоупотреби, но Франциск бързо отхвърли оставката и му каза да остане.
Кардинал Марк Ойеле
80-годишният канадски архиепископ Ойеле ръководи влиятелната епископска служба на Ватикана повече от десетилетие, като контролира ключовия център за подбор на потенциални кандидати за ръководители на епархии по света. Франциск остави Ойеле на работа до 2023 г., въпреки че той е назначен от папа Бенедикт XVI и по този начин е помогнал за подбора на по-доктринерски настроените епископи, предпочитани от германския понтифик.
Смятан за по-консервативен от Франциск, Ойеле все пак подбра пасторално мислещи епископи, за да отрази убеждението на Франциск, че епископите трябва да „миришат като овцете“ на своето стадо. Ойеле защитаваше свещеническото безбрачие за църквата от латински обред и поддържаше забраната за ръкополагане на жени, но призова жените да имат по-голяма роля в управлението на църквата.
Той има добри контакти с латиноамериканската църква, тъй като в продължение на повече от десетилетие е оглавявал Папската комисия за Латинска Америка към Ватикана. От 2019 г. насам неговият кабинет пое разследването на епископи, обвинени в прикриване на „свещеници хищници“ - работа, която не би му донесла приятели сред санкционираните, но пък би могла да му даде много поверителна и вероятно компрометираща информация за други кардинали.
Кардинал Пиетро Паролин
70-годишният италиански кардинал Паролин е държавен секретар на Франциск от 2014 г. насам и е смятан за един от основните претенденти за престола, предвид значимостта му в католическата йерархия. Дипломатът ветеран е ръководил спорната сделка на Светия престол с Китай относно номинациите за епископи и е участвал, но не е бил обвинен, в провалената инвестиция на Ватикана в лондонско предприятие за недвижими имоти, довела до съдебен процес през 2021 г. срещу друг кардинал и още девет души.
От 2013 г. - годината на избирането на Франциск, Паролин е държавен секретар на папа Франциск. Постът е подобен на този на министър-председател, а държавните секретари често са наричани „заместник на папата“, тъй като се нареждат на второ място след понтифекса във ватиканската йерархия.
Бивш посланик във Венецуела, Паролин познава добре латиноамериканската църква. Той ще бъде възприеман като човек, който ще продължи традицията на Франциск, но и ще върне папството на италианците след трима последователни папи неиталианци - Йоан Павел II (Полша); Бенедикт (Германия) и Франциск (Аржентина). Но макар че Паролин е управлявал ватиканската бюрокрация, той няма истински пасторален опит. Връзките му с лондонския скандал, при който службата му е загубила десетки милиони долари заради лоши сделки и съмнителни бизнесмени, може да се окажат в негов ущърб.
Кардинал Робер Прево
Идеята за американски папа отдавна е табу, като се има предвид геополитическата мощ, която вече притежават Съединените щати. Но роденият в Чикаго 69-годишен Прево може да се окаже първият. Той има богат опит в Перу, първо като мисионер, а след това и като архиепископ, и в момента е префект на влиятелната епископска дикастерия на Ватикана, която отговаря за проверката на кандидатурите за епископи по целия свят.
Франциск явно го е наблюдавал от години и през 2014 г. го изпрати да управлява епархията на Чиклайо, Перу. Той заема тази длъжност до 2023 г., когато Франциск го довежда в Рим за сегашната му роля. Прево е и председател на Папската комисия за Латинска Америка - работа, която го държи в редовен контакт с католическата йерархия в частта на света, която все още наброява най-много католици. Освен националността му, сравнителната младост на Прево може да се окаже в негов ущърб, ако братята му кардинали не искат да изберат папа, който може да управлява още две десетилетия.
Кардинал Робърт Сара
79-годишният Сара от Гвинея, пенсиониран ръководител на ватиканската служба по литургията, дълго време беше смятан за най-голямата надежда за африкански папа. Обичан от консерваторите, Сара щеше да сигнализира за завръщане към доктринерските и литургично настроени папства на Йоан Павел II и Бенедикт.
Сара, който преди това оглавяваше ватиканската благотворителна служба Cor Unum, на няколко пъти влезе в конфликт с Франциск, но не по-сериозен от този, когато заедно с Бенедикт написаха книга, в която се застъпваха за „необходимостта“ от продължаване на целибата (сексуално въздържание и безбрачие) на свещениците от латински обред.
Книгата излезе в момент, когато Франциск обмисляше дали да разреши женени свещеници в Амазония, за да се справи с недостига на свещеници там. Намекът беше, че Сара е манипулирал Бенедикт да предостави името и моралния си авторитет на книга, която по всичко изглеждала като противовес на собственото учение на Франциск. Франциск уволни секретаря на Бенедикт и няколко месеца по-късно пенсионира Сара, след като той навърши 75 години. Дори според поддръжниците на Сара това е навредило на шансовете му за папския пост.
Кардинал Кристоф Шьонборн
80-годишният Шьонборн, архиепископ на Виена, Австрия, е бил студент на Бенедикт и затова на хартия изглежда, че има доктринерски академични качества, които да се харесат на консерваторите. Въпреки това той се свързва с един от най-противоречивите ходове на Франциск, като защитава общуването му с разведените и повторно сключилите граждански брак католици като „органично развитие на доктрината“, а не като разрив, както твърдят някои консерватори. Родителите на Шьонборн се развеждат, когато той е тийнейджър, така че темата за него е лична.
Той също така си навлече гнева на Ватикана, когато критикува отказа му в миналото да санкционира високопоставени сексуални насилници, включително неговия предшественик като архиепископ на Виена. Шьонборн е изразявал подкрепа за гражданските съюзи и жените дякони и е участвал в редактирането на актуализирания през 1992 г. Катехизис на Католическата църква - наръчник на църковното учение, който Бенедикт е ръководил, когато е оглавявал доктрината на Ватикана.
Кардинал Луис Тагле
67-годишният Тагле от Филипините често е наричан „азиатският Франциск“ заради сходния му ангажимент към социалната справедливост и ако бъде избран, ще бъде първият понтифик от Азия.
Франциск доведе популярния архиепископ на Манила в Рим, за да оглави ватиканската служба за мисионерска евангелизация, която обслужва нуждите на Католическата църква в голяма част от Азия и Африка. Ролята му придоби по-голяма тежест, когато Франциск реформира ватиканската бюрокрация и повиши значението на службата за евангелизация.
Тагле често се позовава на китайския си произход - баба му по майчина линия е част от китайско семейство, което се премества във Филипините, и е известен с това, че става емоционален, когато обсъжда детството си. Въпреки че има пасторален, ватикански и управленски опит - преди да дойде за постоянно в Рим, той оглавява ватиканската федерация на благотворителните групи „Каритас интернационалис“. Тагле е твърде млад, за да бъде избран за пожизнен папа и кардиналите може би ще предпочетат по-възрастен кандидат, чието папство ще бъде по-ограничено.
Кардинал Матео Дзупи
69-годишният Дзупи, архиепископ на Болоня и председател на Италианската епископска конференция, избран през 2022 г., е тясно свързан с общността „Сант'Егидио“ - базирана в Рим католическа благотворителна организация, която има влияние при Франциск, особено в междурелигиозния диалог. Дзупи беше част от екипа на „Сант'Егидио“, който помогна за договарянето на края на гражданската война в Мозамбик през 90-те години на миналия век, и беше определен за мирен пратеник на Франциск за войната в Русия и Украйна.
Франциск го направи кардинал през 2019 г., а по-късно даде да се разбере, че иска той да отговаря за италианските епископи - знак за възхищението му от прелата, който, подобно на Франциск, е известен като „свещеник от улицата“, който се фокусира върху мигрантите и бедните. Като друг знак за прогресивните му наклонности и близостта му с Франциск, Дзупи написа предговора към италианското издание на книгата „Да изградиш мост“ за необходимостта църквата да подобри работата си с общността на ЛГБТ+.
Зупи би бил кандидат в традицията на Франциск да служи на тези в периферията, въпреки че относителната му младост би била против него за кардиналите, които се стремят към кратък папски мандат. Семейството му има силни институционални връзки. Бащата на Дзупи работи за ватиканския вестник L'Osservatore Romano, а майка му е племенница на кардинал Карло Конфалониери, декан на Кардиналската колегия през 60-те и 70-те години на ХХ век.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
