Kултурната революция беше огромна грешка и повече няма да се повтори, обеща днес китайският държавен печат. По този начин беше нарушено своеобразното медийно мълчание по повод 50-годишнината от началото ѝ, предаде Франс прес.

Великата пролетарска културна революция започна на 16 май 1966 г. с официална декларация. За десетилетие процеса преобърна радикално китайския политически и обществен пейзаж.

Тогавашният лидер на Китайската комунистическа партия (ККП) – Мао Дзедун, предприе този ход, за да укрепи властта си с цената на рухването на държавата, гоненията на десетки милиони хора (включително огромен брой членове на ККП) и повсеместен хаос.

"Никога няма да допуснем грешка като Културната революция да се повтори", заяви официозът на комунистическата партия в. "Женмин жибао", който не публикува нищо по темата в понеделник, 16 май – деня на годишнината.

Днешната статия осъжда периода като "пълна грешка в теоретичен и практически план".
Културната революция не е тема табу в Китай, но комунистическата партия строго контролира дискусиите по нея, за да не подкопаят те прекалено легитимността на сегашната власт. Мнозина китайски политически наблюдатели и експерти призовават за задълбочен исторически анализ на събитията, без какъвто има опасност подобна катастрофа да се повтори, подчертават те.

Китай дискретно отбелязва 50 години от началото на Културната революция

Англоезичният всекидневник "Глоубъл таймс", близък до ККП, оценява такава стъпка като ненужна.

"Културната революция не може и няма да се върне. Тя няма място в съвременен Китай", подчертава негова редакционна статия.

През 1981 г. този период беше официално окачествен като "тежка грешка, всяла хаос в страната и довела до катастрофа партията, държавата и целия народ".

Декларацията хвърли вината главно на Мао Цзедун, като внимава да не намекне за евентуална отговорност на самата комунистическа партия. Въпреки това опасението от внезапна промяна в курса на режима не е изчезнало напълно в Китай.

В началото на май концерт, организиран в Големия дворец на народа в Пекин, породи полемика в китайското общество за интерпретацията на маоистки песни на фона на пропагандни декори на Културната революция.

Според "Глоубъл таймс" Пекин е извлякъл поука от "постоянната болка през десетилетието, научило китайците да бъдат бдителни за опасността" от размирици.

"Никой не се страхува от хаоса и не желае стабилност повече от нас", подчертава вестникът.