След като отхвърли спасителната сделка, предложена кредиторите, Кипър се изправя пред няколко сценария – един от които е предоговаряне на условията по данъка върху депозитите, пише в свой анализ Франс прес.
Без постигане на съгласие кризата може да доведе до хаотичен фалит за страната и напускане не еврозоната. И това на фона на затъналата в рецесия Европа, която се бори за излизане от дълговата криза.
Споразумението за спасяване на кипърските банки беше постигнато в събота. Европейският съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд предоставят 10 млрд. евро на страната при условие, че Никозия осигури още 5,8 млрд. евро, чрез данък върху депозитите в банки. Във вторник парламента отхвърли спорния налог.
Докато политиците обсъждат сценариите и търсят най-малкото зло, това са възможните пътища, които Кипър може да поеме.
Въвеждане на данъка върху депозитите, но с нови условия
Това е предпочитаното решениеот еврозоната. Основната спорна точка е политическата - как да се сведе до минимум въздействието на данъка, за да мине през парламента на страната и все пак да събере липсващите 5,8 млрд. евро.
Според анализатори това може да стане чрез по-високи нива на облагане, отколкото отхвърлените 9,9%, по депозити над 100 хил. евро. Налогът може да стигне и 15%, коментират специалисти. Така ще се гарантира защитеността на малките депозанти и обезвреди част от политическата опозиция.
Руската връзка
Москва е дългогодишен приятел на Кипър, който от своя страна посреща топло руските магнати и техните пари. Кипърският министър на финансите Михалис Сарис беше в Москва в сряда с надеждата да получи заем от 2,5 млрд. евро. Преговорите не доведоха до резултат, но има и други възможности за намирането на пари. Според доклади руските инвеститори биха могли да бъдат основните купувачи на кипърски държавни активи. Изтъргуването на новооткритите находища от природен газ също е възможен подход Кипър да се сдобие с нужните средства.
Това обаче би обтегнало отношенията Европа и САЩ - Русия. Опасенията идват от спекулациите, че Москва може да премести военноморските си съоръжения от Сирия, ако военният конфликт там се влоши.
В същото време, същите тези проблеми могат да дадат на Никозия предимства в преговорите за ревизиране на спасителния план.
Смекчените условия
ЕС и МВФ може да увеличи пакета от помощи от 10 милиарда евро, като приема, че Кипър ще има по-голям дълг от желаното, но с по-облекчени условия и продължителен период на погасяване. Според анализаторите на Societe Generale, цитирани от Франс прес, този вариант може да намали сумата, която Никозия трябва сама да набави до доста по-постижимите 3.3 милиарда евро. По-малката сума може да бъде набавена, чрез продажби на държавни активи и по-високи банкови такси.
Тъмната страна на този подход е, че МВФ иска да поддържа тежестта на дълга на не повече от 100% от БВП на страната. Статутът на фонда не разрешава отпускане на заеми на държави, които не могат да възстановят помощта.
Няма сделка - фалит и излизане от еврозоната
Според повечето анализатори тази опция съществува, но е малко вероятна. След като Европа похарчи стотици милиарди за спасяване на Гърция, Ирландия и Португалия, както и испанските банки, защо безразсъдно да рискува всичко, оставяйки Кипър да се провали? Други смятат, че последствията ще бъдат ограничени за еврозоната като цяло и страната ще заплати реалната цена, възползвайки се от специалния си статут.
Очакванията са островът да оцени тежестта на ситуацията и да одобри данъка върху депозитите на големите вложители. Ако това не стане и няма сделка ще настъпи икономическа катастрофа за Кипър, но на други места може да се разглежда като "изключителен случай", така че "заразата ще бъде ограничена", завършва коментара си Франс прес.
