Последният предизборен дебат между кандидата за втори мандат като президент на САЩ Барак Обама и претендентът за поста му, републиканеца Мит Ромни, беше съсредоточен върху въпросите, засягащи американската външната политика и се превърна в последна възможност за двамата политици да убедят американските избиратели, кой е по-подходящият за мястото на главнокомандващ на страната с най-голям военен бюджет в света.

След спорни представяния в предишните два телевизионни диспута, залогът и за двамата политици в сблъсъка беше еднакво висок, на две седмици от вота на 6 ноември, което и предположи сериозна подготовка и пълен арсенал от факти.

Темата на дебата съвпадна с 50-годишнината от обръщението на президента Джон Кенеди, с което обявява присъствието на съветски ядрени ракети на територията на Куба, което може би и подтикна кандидатите за Белия дом да останат напълно в духа на епохата, следвайки цитата на тогавашния американски министър на отбраната Робърт Макнамара:

„Не отговаряйте на въпрос така, както ви е зададен, а така, както бихте искали да ви бъде зададен”.

Благодарение на тази стратегия всеки отговор на Барак Обама и Мит Ромни беше пренасочван от кандидата в предварително заучена посока, най-често към тема в която е силен или има подготвена нападка срещу опонента си.

Модераторът на дебата в Университета „Лин” в Бока Ратон, щата Флорида, журналистът от телевизия Си Би Ес боб Шийфър лавираше умело между уклончивите отговори на двамата политици и няколкократно остави дебата да поеме в собствена посока, за да им позволи да разгърнат изложенията или нападките си.

От първата тема на политическия диспут за променящия се Близък Изток и възхода на екстремистките тенденции там, Барак Обама се възползва да демонстрира увереността на „действащия американски главнокомандващ” – израз, който използва на няколко пъти.

Въпреки очакванията на наблюдателите въпросът с нападението срещу консулството на САЩ в Бенгази и убийството на американския посланик в Либия на 11 септември тази година, въпросът беше едва леко загатнат от двамата опоненти, които предпочетоха да демонстрират по-широк геополитически поглед върху Близкия Изток, като засягаха в едно и също изложение Египет, Либия, Афганистан или Йемен.

Мит Ромни направи впечатление с много по-умерен възглед за проблемите на региона и успя да се дистанцира от традиционния твърд републикански подход във външната политика, защитаван от президента Джордж Буш-младши.

„Не можем да убием всичко по пътя си към изхода от тази бъркотия”, заяви претендентът за Белия дом, по повод ликвидирането на лидера на „Ал Кайда” Осама бин Ладен и продължаващото влияние на терористичната групировка в редица страни от Близкия Изток и Африка.

В отговора си, Барак Обама „благодари” на опонента си, че „признава „Ал Кайда” за заплаха, след като преди няколко месеца” е заявил, че най-големия враг на САЩ е Русия, на което републиканецът го поправи, че е настоял на термина „геополитически враг”.

Мит Ромни видимо се отметна от досегашните си позиции спрямо планираното американско изтегляне от Афганистан през 2014 година, заявявайки увереността си, че срокът ще бъде спазен навреме но настоя на нуждата от стабилност в региона.

„Да нападате мен не е стратегия за Близкия Изток”, върна репликата Мит Ромни и настоя, че „Иран е истинската заплаха” за сигурността.

Американската позиция спрямо Сирия и подкрепата, която САЩ оказват за сирийската опозиция даде възможност на двамата кандидати да застанат зад почти сходни позиции, относно необходимостта от „сигурни хора” на място и гарантирането, че „американките оръжия отиват в правилните ръце”.

Барак Обама подчерта необходимостта от разширено сътрудничество със съседите на Сирия, в частност Израел и Турция, но обърна внимание, че по-задълбочена американска намеса, може да създаде проблеми, ако не е подготвена добре.

От своя страна кандидатът на републиканците изтъкна досегашната геополитическа позиция на Сирия като „скалата на Иран в региона” и обърна внимание на нуждата от разширяване на диалога с другите американски партньори като Саудитска Арабия и Катар.

„Ролята на Америка в света” се превърна в истински обрат в дебата, като всеки един от претендентите, след като изложи основните реплики от кампанията си, използва въпроса, за да се върне към различни теми от предизборната надпревара – заетост, енергийна независимост, данъчна и социална политика, бъдещето на малките и средните предприятия и др.

Размяната на предизборни лозунги и обещания преля в един от основните въпроса в диспута – този за военния бюджет и съкращаването на разходите за отбрана.

Барак Обама припомни, че САЩ са страната с най-голям военен бюджет в света, „равен на този на следващите десет държави, взети заедно” и че дори „Пентагона не желае” допълнителни средства, каквито предлага опонента му в предизборната си кампания.

Мит Ромни защити плановете си за увеличаване на разходите си за отбрана настоявайки, че военновъздушните сили на САЩ са с най-малка численост от създаването си през 1940-те насам, а военноморските сили с най-малка численост от 1970-те.

„Наличните ни коне и байонети също са по-малко”, но за сметка на това „имаме самолетоносачи, на които кацат самолетите и подводници, които потапят корабите” на врага, репликира спонтанно Барак Обама, с което предизвика оживени реакции от публиката в залата на дебата.

Политиката на американския президент спрямо Израел и Иран дадее възможност на Мит Ромни да възвърне позиции, демонстрирайки видима подготовка по темата и изтъквайки на няколко пъти, че „Техеран е на 4 години от създаването на ядрена бомба”.

Барак Обама настоя на постигнатото от него в организирането на международна коалиция срещу Иран и налагането на петролно ембарго и жестоки санкции, „които вече осакатяват икономиката на страната”, а националната валута е загубила 80 % от стойността си.

Американският президент обори опонента си, че сътрудничеството между САЩ и Израел във военната и разузнавателната сфера е на най-високото си ниво някога.

Последната тема от диспута беше за отношенията на САЩ с Китай и даде още един шанс на двамата опоненти да разменят нападки и конкретни обвинения по цялото протежение на предизборните си платформи – създаването на работни места и изнасянето им зад граница; необходимостта от подобряване на качеството и достъпа до образование в САЩ, за да може страната да остане конкурентоспособна спрямо китайския икономически възход; спасяването от фалит на американската автомобилна индустрия и др.

В заключителните си думи всеки един от двамата политици защити визията си за следващите четири години, апелирайки за доверието и подкрепата на избирателите.

Последната дума има модераторът Боб Шийфър, който закри дебата с цитат от майка си:

„Гласувай – ще те накара да се почувстваш голям и силен”.