Kосмическият телескоп Джеймс Уеб засне планети с размера на Юпитер, които се движат свободно в Космоса, без да са притегляни от никоя звезда. Юпитер е най-голямата планета в нашата слънчева система.
Любопитното за откритието е, че тези обекти се движат по двойки и към момента астрономите се опитват да намерят обяснение за това.
Телескопът е наблюдавал около 40 двойки в мъглявината Орион, която е разположена в едноименното съзвездие. Те са наречени Jupiter Mass Binary Objects (двоични обекти с масата на Юпитер), а накратко JuMBOs.
Една от възможните обяснения е тези обекти да са се формирали в области на мъглявината, в които плътността на изграждащия материал е била недостатъчна, за да се създадат пълноценни звезди.
Друга възможност е те да са били създадени около звезди, а след това да са били изхвърлени в междузвездното пространство чрез различни взаимодействия.
„Хипотезата за изтласкване към момента ни се вижда по-достоверна“, посочва проф. Марк Маккогрийн пред Би Би Си.
„Физиката на газа предполага, че е възможно изграждането на обекти с масата на Юпитер. Също така знаем, че единични планети могат да бъдат изхвърлени от звездните системи. Но как двойките са били изтласкани заедно? Към този момент нямаме отговор. Той е за теоретиците", коментира старшият научен съветник на Европейската космическа агенция (ESA).
Проф. Маккогрийн ръководи екипа, който изготвя новото проучване за Орион.
Използвайки забележителната разделителна способност и инфрачервената чувствителност на телескопа Джеймс Уеб, астрономите са добавили новополучените данни към информацията, която вече е извлечена от по-стари телескопи, включително и от прекия предшественик на Джеймс Уеб - космическия телескоп Хъбъл.
Мъглявината Орион, известна още с името си в небесния каталог M42, е най-близката до Земята голяма звездообразуваща област.
Заедно с квартета ярки слънца, определян като Трапец, който е центъра ѝ, тази област се вижда с невъоръжено око като петно върху небето. Вижда се ниско долу в съзвездието Орион, което е кръстено на митичния гръцки ловец. Мъглявината е част от "меча" на ловеца, висящ на неговия "колан“.
Новото изображение на мястото всъщност е мозайка от 700 кадъра, получени в рамките на седмица от инструмента NIRCam на Джеймс Уеб.
За да се даде усещане за мащаб, на космическия апарат, пътуващ със скоростта на светлината, ще са необходими малко повече от четири години, за да обиколи цялата мъглявина. Тя се намира на около 1400 светлинни години от Земята.
Там се намират хиляди млади звезди с различна маса. Много от тях са заобиколени от плътни дискове от газ и прах, които може да формират планети, въпреки че в някои случаи тези дискове се унищожават от интензивното ултравиолетово лъчение и силните ветрове от най-масивните звезди в региона.
„Какво?“ и „Сигурен ли си?“, „Това е толкова странно!“, „Как е възможно двойки да бъдат изхвърлени заедно?“ - това са част от реакциите на д-р Хайди Хамел, която не е част от екипа на проучването, но по-късно е била запозната с него.
Тя посочва, че към момента няма установени модели на формиране на планетарна система, които да предсказват изхвърлянето на двойки планети.
