Безпокойство, стрес, безсъние – такива могат да бъдат ефектите от всяка криза и природно бедствие върху менталното здраве на хората. Затова учени призовават за координирани изследвания на влиянието върху психиката както на новия коронавирус, така и на политиките на карантина и социална изолация.
„Ако вземем примера на (коронавирусната епидемия) ТОРС през 2003 г., знаем, че има доказателства за повишени нива на тревожност, депресия и посттравматичен стрес, а в някои групи – дори увеличаване на броя на самоубийствата“, пише професор Рори О`Конър от университета в Глазгоу.
Трябва да се подготвим спешно
Той и негови колеги изготвят доклад, публикуван преди дни в научния журнал „Lancet Psychiatry“. Те настояват, че е нужно да се наблюдава психиката както на обществото като цяло, така и в частност, на медицинските работници и на рисковите групи – като хората с предхождащи психологични проблеми. Целта – да се идентифицират методи за справяне със стреса от пандемията и да се намерят начини за подпомагане на менталното здраве на хората. Например, чрез предоставяне на дигитални терапии за най-уязвимите групи.
„Кризата ще има сериозно отражение върху психиката веднага, но и в дългосрочен план, затова трябва да започнем да се готвим за това незабавно“, апелира професор Ед Бълмор, ръководител на департамента по психиатрия в университета Кеймбридж и съавтор на доклада.
Според експертите един от факторите е влиянието на постоянното гледане и четене на новини за пандемията. А неговото изследване би помогнало на властите в комуникационната им стратегия – за да представят на обществото новите мерки, без да предизвикват допълнителен стрес и паника.
Най-честият ефект – безсънието
Предишни проучвания вече са доказали, че бедствия като цунами, земетресение или ураган могат да причинят проблеми със съня. „Безсънието е най-честото оплакване дори в спокойни времена. А периодите на стрес винаги го усилват“, казва Брандън Питърс, невролог и специалист по съня.
Наложете си „време без тревоги“, призовават експертите.
„Слушате новини по цял ден, без почивка. Естествено, че мозъкът ви няма да може да се справи. Не трябва да позволявате на безпокойството да заема ума ви денонощно!“, предупреждава Джудит Бланк, психолог в университета на Ню Йорк. Пред „Слейт“ тя дава съвет: човек да си наложи „време без тревоги“ – период, в който да не обсъжда проблемите, произтичащи от коронавируса, да не гледа актуални предавания и да не се рови в социалните мрежи, които са доминирани от COVID-19. Това ще подобри и съня му.
Физическото и психическо здраве – ръка за ръка
Експерти смятат, че е нужно задълбочено изследване и на възможното влияние на коронавируса върху човешкия мозък. Скорошно проучване от Китай е установило, че при 78 от 214 пациенти с COVID-19 в болници в Ухан са открити неврологични симптоми. Според някои това означава, че коронавирусът може да оказва специфичен ефект върху психическото здраве на хората.
Затова Бълмор изтъква пред „Гардиън“: „Когато мислим за настоящата здравна криза, не трябва да разделяме физическото от психическото здраве – и двете се нуждаят от внимание и финансиране“.
