Когато преди половин век за първи път поглежда през микроскоп, невидимият свят го поглъща и той остава верен на микробиологията, молекулярната биология и биохимията за цял живот.
Филипе Буве сега е ръководител на отдел „Биология и здраве“ във френската Национална агенция за научни изследвания, институцията, която финансира научни проекти с огромни бюджети. Освен това е професор в елитното висше училище ENS Лион, където се среща и работи с най-ярките млади умове на Франция в науката.
Но началото му в науката е прозаично, разказва ни с усмивка. Работил е известно време върху жаби и е правил само базови изследвания. Това обаче е интересната прелюдия към големия пробив, който Филипе Буве прави през 90-те години, свързан с ролята на протеина нуклеолин в раковите клетки.
Вие сте важна фигура във Франция, защото отговаряте за финансирането на науката. В какво искате да инвестирате? Какви изследователи искате да подкрепяте?
Филипе Буве: Работя за Френската национална агенция за научни изследвания. Това е агенция към Министерството на научните изследвания. Основно финансираме фундаментални изследвания във всички дисциплини. Проектите се предлагат от самите изследователи – обикновено нямаме приоритети, с изключение на редките заболявания, където имаме конкретен фокус. Това насърчава учените да предлагат различни проекти – от структурна биология до предклинични изследвания. Портфолиото е много разнообразно.
Какъв е бюджетът ви?
Филипе Буве: Общият бюджет на агенцията за всички дисциплини е около 1,2 милиарда евро, като около една трета (около 400 милиона евро годишно) е за биология. Например миналата година финансирахме 85 проекта за редки заболявания на стойност 45 милиона евро. Това е приблизително същото всяка година – около 80 проекта.
Работите с млади хора във Франция – най-талантливите млади умове. Какви са те?
Филипе Буве: Честно казано, трудно е да се намерят мотивирани хора за научна работа, защото тя е много взискателна. Трябва да си силно мотивиран и да решаваш сложни проблеми. Работя в ENS в Лион (École Normale Supérieure). Повечето студенти се приемат чрез много конкурентни изпити – те се подготвят две години след бакалавърската степен. Но държим и на разнообразието – 50% от студентите се приемат чрез интервю, а не чрез изпит. Те идват от университети и подбираме най-добрите. Така имаме баланс между хора, преминали през силно конкурентна система, и такива от университетите.
Защо?
Филипе Буве: Важно е да се дава шанс на всички, защото не всеки може да си позволи специална подготовка за тези изпити – тя е скъпа. Затова искаме да дадем шанс на всеки.
Защо сте в България? Може ли да очакваме общ проект между Франция и България?
Филипе Буве: Да. Тук съм за срещите на ERDERA. И в миналото, когато бях във Франция, имах много контакти с български изследователи. Има много сътрудничество между България и други европейски страни чрез различни партньорства. Особено в областта на редките заболявания международното сътрудничество е много важно, защото, както знаете, редките заболявания са редки. Затова ни трябват много пациенти от различни държави, за да разберем заболяването и връзката между генетичния дефект и самото заболяване. Това, което правите тук, например в Института по молекулярна биология към Българската академия на науките, е много интересно, защото обхваща всичко - от базови изследвания (биохимия, структурна биология) до самото заболяване.
Нуждаем се от такъв тип работа - от фундаменталната наука до клиниката - за да разберем как възникват и как действат болестите. България може да има голям принос чрез сътрудничество, защото тук има много силни учени в базовите науки, които могат да се свържат с клиницисти от други страни.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
