Почти всичко в ежедневието ни е подчинено на закони. Като част от общността на над 450 милиона граждани на Европейския съюз, всеки от нас очаква правилата, които се създават в сърцето на Европа, да се основават на надеждни и независими източници на информация. Именно това е мисията на Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия – да предоставя научни анализи, които подпомагат разработването на ефективни европейски политики. В този процес участват всички държави членки, включително и България.
В научния комплекс на JRC в Петен, Нидерландия, работят двама българи, чийто труд и експертиза допринасят за по-добра европейска наука и по-информирани решения в полза на всички граждани на ЕС – Теодор Кузов и Дарина Благоева.
От Варна до Европейската комисия
Теодор Кузов е на 32 години, родом от Варна. От близо пет години работи в Европейската комисия, в Съвместния изследователски център в Нидерландия. Дейността му е съсредоточена в два екипа – за стратегически енергийни технологии и за критичните материали, необходими за тези технологии в рамките на Европейския съюз.
Той е експерт по изследвания и иновации в областта на енергийните технологии и суровините от стратегическо значение. Част е от екипа, който ръководи изпълнението на Европейския план за стратегически енергийни технологии, и е съавтор на редица научни и мониторингови доклади, посветени на възобновяемите енергийни източници и трансграничните енергийни проекти на ЕС.
Макар работата му да не е свързана директно с лабораторни експерименти, тя остава дълбоко научна. Екипът му прави изчисления и анализи за наличието на полезни изкопаеми, за материалите, необходими за енергийните технологии, както и за финансирането на научните изследвания и иновациите. Част от тези анализи директно служат като основа за законодателни предложения на Европейската комисия, превеждайки сложния технически език на науката в разбираеми политически опции.
Водородът като ключ към чистата енергия
Дарина Благоева работи в Петен от повече от 20 години. За първи път пристига там през 2004 г. като стажант, след което защитава докторантурата си и от 2015 г. отново е част от института, който днес е Директорат по енергия, транспорт и климат на JRC.
Тя ръководи екип по водородни технологии – една от ключовите области за бъдещето на чистата и устойчива енергия. Работата ѝ подпомага усилията на ЕС за намаляване на замърсяването чрез иновации и устойчив икономически модел. Значителна част от изследванията ѝ са насочени към намаляване на употребата на критични суровини – скъпи и трудно достъпни материали, чиито доставки са концентрирани в малко на брой държави.
Според нея енергетиката, транспортът и индустрията са секторите, които замърсяват най-много, а водородът има огромен потенциал да помогне за тяхната декарбонизация. Той може да се използва като суровина, като гориво, за производство на електроенергия и за балансиране на електрическите мрежи при свръхпроизводство от възобновяеми източници.
Научната инфраструктура в Петен
Един от научните обекти на Съвместния изследователски център се намира именно в Петен. Там още през 1957 г. е построен високопоточен реактор за изследвания в ядрената енергетика и материалите. Днес комплексът е сред ключовите звена в научната инфраструктура на ЕС за ядрени технологии и енергийни изследвания.
В този комплекс се намира и т.нар. „умна къща“ – модел на реално жилище, в което са свързани електрически автомобили, велосипеди, домакински уреди, соларни панели и батерии. Целта е да се тества как различните устройства комуникират помежду си в една обща енергийна система и да се разработят стандарти, валидни за целия Европейски съюз. Това е важно както за избягване на технологични монополи, така и за сигурността на енергийните и дигиталните мрежи.
Къщата е проектирана като „нет-зиро“ модел – произвежда толкова енергия, колкото потребява. Освен соларни панели и батерии, предстои интегриране на вятърна турбина и електролизатори, които да превръщат излишната възобновяема енергия във водород.
От лабораторията до пътя
Дарина Благоева показва и развитието на горивните клетки – от малки прототипи до системи с мощност около 100 киловата, способни да задвижват автомобили. Водородът, съхраняван под налягане, се превръща в електрическа енергия, която захранва електрическите двигатели на колелата. Така автомобилите с горивни клетки също са електрически, но с различен източник на енергия.
В лабораториите на JRC тези системи се тестват при екстремни условия – от арктически студ до пустинна жега. Това е особено важно за надеждността и ефективността на технологиите, включително за приложения в тежкия транспорт, корабоплаването, авиацията и дори военния сектор.
Предизвикателствата пред Европа
Един от големите проблеми на водорода остава цената – устойчивото му производство чрез електролиза все още е скъпо. Освен това електролизаторите разчитат на критични материали като платина и иридий, над 70% от които се доставят от Южна Африка. Това създава зависимост, конкуренция и високи цени. Затова учените търсят иновации и алтернативни материали с по-диверсифицирани доставки.
Европа в момента е силна в производството на електролизатори, но конкуренцията от Китай нараства. Затова JRC работи и по стандартизацията на тези технологии, за да се гарантират качество и безопасност.
Европа като общ дом
И Теодор, и Дарина виждат работата си като принос не за „далечен Брюксел“, а за всички европейски граждани. Теодор подчертава, че България не е периферия, а равноправна част от Европа – „ние сме Европа“. Според него страната ни може да научи много от държави като Нидерландия – за институции, иновативност и активно гражданско общество, но също така има какво да даде – страст и енергия.
Дарина споделя, че засега не планира да се връща в България, защото чувства, че приносът ѝ е по-значим там, където работи в момента. Тя насърчава младите учени да следят възможностите в JRC – за стажове, договори и достъп до уникална научна инфраструктура, отворена за академията и индустрията.
Науката не спи
„В науката никога не можеш да кажеш, че знаеш всичко“, казва Дарина. Постоянното учене, анализите, докладите и работата в международна среда са ежедневие. А целта е ясна – по-чисто бъдеще, устойчиви енергийни решения и информирани политики за Европа днес и утре.
