Християндемократите на Ангела Меркел спечелиха изборите в Германия, но партията реално губи места спрямо изборите през 2013 г. Големият конкурент на Меркел – социалдемократите, получават около 20% от вота. Популистката партия „Алтернатива за Германия” печели забележителните 13% и влиза в Бундестага.

Какви означава този резултат и какви са причините за него, коментира журналистът от вестник „Тагесшпигел” Йоахим Хубер.

– Защо предизборната битка за новия германски парламент беше определена като скучна?

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

– Впечатлението, че предизборната борба е скучна не беше на избирателите, а на медиите и на журналистите, които съобщаваха за това. Както се вижда, предизборната кампания беше грешно оценена както от медиите, така и от големите партии. Имаше официална кампания и неофициална кампания. Неофициалната кампания доведе до тези изненадващи резултати.

– Сега се говори за политически трусове, шок, горчиви победи – не са ли пресилени тези оценки?

– За германските изборни резултати това не са пресилени оценки. Досега, през последните 10 години, в Бундестага доминираше черно-червената линия. Досега имахме малко партии, а сега ще бъдат седем. В този смисъл пенсионерите сега са добре представени – от една страна с партията на Левите, а от друга с „Алтернатива за Германия”. В страната име един процес на привикване, това, което се случи в другите западни държави още преди години: националистически и крайнодесни партии са в парламентите, само тук, в Германия, не бяха представени. „Алтернатива за Германия” беше в някои местни парламента на източните провинции и сега това, което се случи, е следваща стъпка – „Алтернатива за Германия” да влезе и във федералния парламент. Това, че взе 13%, разбира се, поражда неспокойство. Партията не е предпочитана заради различна програма, а заради говоренето на другите партии срещу нея. Сега тя има 13 %, но другите партии имат 87% и не трябва да се оставят да бъдат повлечени от нея.

Разбира се, резултатът на всяка една крайнодясна партия ще се сравнява с историята на Германия – нещо, което напомня за най-лошите времена и злини. Някои от изказванията на политици от „Алтернатива за Германия” бяха и в този смисъл. Това е повече от просто изборен резултат.

Това е разтърсване на съзнанието, че 4 – 5 партии могат да си разпределят политическия живот.

Появи се нова конкуренция, но конкуренция, която напомня на другите, че в тази конкуренция трябват по-ясни позиции. 

– Защо популистите успяха в източните провинции, особено в Саксония, където станаха първа политическа сила?

– Има региони в Саксония, близо до границата с Чехия, където икономическия растеж и благосъстоянието не се развиват толкова бързо като в другите провинции. В тези места хората са затворени и тясно обвързвани помежду си. Те са като „галски села” в смисъл села на „Алтернатива за Германия”, където хората много бързо се сплотяват.

Не мисля, обаче, че имат икономически причини за това. Просто населението на Изток, застаряващо и помнещо времето на ГДР, а сега живеещо в нова Германия, прави сравнение какво е било и какво е сега.

Много от тези хора смятат, че не са приети в новата Германия, не участват в икономическото развитие и не се чувстват богати. В своите очи те се приемат като губещи, а не като печелещи. Чувстват се подценени. Те са в онова време, но и в днешното време.

Така имат усещането, че западната система определя живота им и ги превръща в губещи. Това е като да си мислиш, че си вършиш добре работата, а шефът ти да казва: „Нищо особено!”

Там чувството за признание е много, много съществено за техния избор. Според мен има и самосъжаление и манталитет на селото – „моят съсед мисли така, аз също и ние сме по-прави от канцлера”.

– Защо хора, които симпатизират на „Алтернатива за Германия” не смеят да го кажат на глас?

– Наблюденията Ви са много правилни. Това показват и многото проучвания. Хората избират „Алтернатива за Германия”, но не се припознават с „Алтернатива за Германия”. Т.е. този избирател много често не е обвързан с твърденията и позициите на партията – като расизъм и вражда към мигрантите или желанието Германия да напусне еврозоната и т.н. Хората не се идентифицират с тези лозунги.

Това е трудно за анализаторите, но и за самата партия, защото не са наясно какви са техните избиратели. Това дава шанс на другите партии да спечелят обратно тези хора, защото те не са залепени за популистите. Те казват: „Избираме „Алтернатива за Германия”, за да накажем досегашните управляващи!Ако поправят политиката си, ще се върнем към тях.”

– Ще смени ли „Алтернатива за Германия” тона, когато влезе в парламента?

– Ако се погледнете местните парламента, в които те вече участват, ще видите, че тонът, който използваха в кампанията, вече е наложен. Те не се съобразяват с дисциплината в парламента и така на практика му пречат. Те използват тези парламенти, а в бъдеще и Бундестага, като платформа, като място за изява. Но тогава става и ясно дали са в състояние да правят истинска политика, политика по същество. Ще има специфични закони и там само с популистки фрази няма да успеят.

Интересно е как противниците на тази партия ще реагират на действията ѝ.

„Алтернатива за Германия” успя с 13%, като 60% от гласувалите за нея казват, че са го направили, защото са разочаровани от черно-червената коалиция. Другите само 40% са избрали „Алтернатива за Германия” заради убеждения.

Т.е. популистите имат голям проблем, защото трябва да изпълнят очакванията на разочарованите, които са ги избрали. Останалите партии са изправени пред предизвикателството с политиката си да върнат разочарованите си привърженици.

Играта едва сега започва и въобще не е предрешена.

Снимка: bTV

– Ще се разцепи ли „Алтернатива за Германия”?

– „Алтернатива за Германия” е съвкупност от различни течения, която се вливат в нея. Фрауке Петри отказа мандат в Бундестага като част от партията. В партийната си програма „Алтернатива за Германия” не можа да се обедини около една концепция за пенсиите. Има много области, в които няма единство какво иска партията. Преди да разрешат тези вътрешнопартийни конфликти, няма да могат да проведат политика по същество. Това означава, че ще използват различни трикове – акции, големи думи и големи обещания, за да задържат привържениците си.

Но аз съм убеден, че избирателите на „Алтернатива за Германия” не са по-глупави от другите избиратели и ще гледат внимателно каква е алтернативата, която им се предлага или са само празни приказки.

Така че сега предизвикателствата са както към петте партии, които досега бяха в парламента, така и към новите седем, включително „Алтернатива за Германия”, която трябва да оправдаят очакванията.

– Как ще се отрази едно правителство на коалиция „Ямайка” на външната политика на страната? Ще се променят ли позициите? Ще има ли трудности с Франция и визията на нейния президент Еманюел Макрон за реформи, които не са много добре приети от германските либерали?

– Тези три партии досега никога не са управлявали заедно. Либералите отново са в парламента и всеки ще се опита да позиционира ясно и да функционира като трио. Либералите поставиха под въпрос този германо-френски мост и отношенията между президента Макрон и канцлера Меркел. Но либералите винаги когато са били част от правителството, а те винаги са държали и външното министерство, поставят проевропейската политика като водеща и приоритетна. Разбира се, може да има различни гледни точки, но за либералите ще бъде важен основния курс: „Да заздравим Европа без да поставяме в приоритет определени държави – това е изводът от брекзит”.

Очаквайте още гледни точки за изборите в Германия и коментари на резултатите в bTV Репортерите тази неделя.