Сателитите, които обикалят около Земята, дълго време оставаха почти незасегнати от съвременните военни конфликти. През XXI век обаче космосът може вече да не е сигурно убежище.
Около 03:00 часа на 24 февруари 2022 г. хиляди сателитни модеми в Украйна и Централна Европа спират да работят. Само няколко часа по-късно започва руската инвазия в Украйна, пише Би Би Си.
„Първият удар във войната между Русия и Украйна не бяха танковете, навлизащи в Украйна, а кибератака срещу търговска сателитна система, която впоследствие беше приписана на руската държава“, казва Кари Бинген, директор на проекта за аерокосмическа сигурност в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) в САЩ.
Свързана новина
„Защо го направиха? Защото искаха да отслабят способността на украинските военни и правителството да комуникират“, допълва тя.
При съвременните войни първият изстрел може да не бъде произведен с пушка или ракета, а с редове злонамерен код, насочен към сателити в земна орбита.
Новото измерение на конфликта
По време на Студената война САЩ и СССР се противопоставяха на сушата, във въздуха, под водата и - макар и далеч от общественото внимание, в космоса. Днес напрежението в орбита отново нараства, този път пред очите на целия свят. Залогът е огромен - космическа икономика на стойност 626 млрд. долара.
В началото на февруари стана ясно, че два руски сателита вероятно са прихванали комуникациите на поне 12 европейски спътници след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. Подобни действия може да са позволили на руските разузнавателни служби да получат достъп до чувствителните данни, които те предават, или дори хипотетично да поемат контрол над самите сателити.
През последните няколко години наземни телескопи и орбитални камери са засекли два руски сателита - Luch-1 и Luch-2, да извършват редица подозрителни маневри в орбита.
По-специално те многократно са се доближавали до някои от най-важните европейски геостационарни сателити, макар и вече остарели. Сред тях е Intelsat 39, който се намира на толкова голяма височина, че изглежда неподвижен над една и съща точка на Земята. Подобни спътници са идеални за комуникации, навигация и военни цели, което ги превръща и в ценни потенциални мишени.
Западните държави вече изготвят планове как да противодействат на подобни атаки при евентуален конфликт с държава като Русия.
„Когато един сателит се приближи много до друг в космоса, започва своеобразна игра - кой първи ще предприеме маневра и как ще реагира другият“, обяснява Норбер Пузен, старши орбитален анализатор във френската компания за проследяване на сателити Aldoria.
Този своеобразен „танц“ често е сравняван с въздушните дуели между изтребители, но пренесени в космоса.
Хибридната война се пренася в орбита
Според експерти това поведение е продължение на руската хибридна война - стратегия, която включва и невоенни средства като нарушаване на комуникационни системи.
Русия разглежда сателитите като ахилесовата пета на САЩ и техните съюзници, тъй като зависимостта им от космическата инфраструктура е огромна. Нарушаването на работата ѝ би могло да нанесе сериозни щети както на гражданската, така и на военната инфраструктура.
Свързана новина
„Това не е ново поведение на руснаците - нито в космоса, нито на Земята“, казва Джулиана Зюс, експерт по космическа война в Кралския институт на обединените служби (RUSI).
„Постоянно наблюдаваме подобно тестване на границите - било чрез дронове, навлизащи в полското въздушно пространство, било чрез руски сателити, които маневрират опасно близо до комуникационни спътници на западни правителства или търговски оператори. Това продължава вече повече от десетилетие“, обяснява тя.
Оръжията срещу сателитите
Още от Студената война се разработват т.нар. противокосмически оръжия, предназначени да унищожават, нарушават или отслабват работата на сателити и друга космическа инфраструктура с цел постигане на военно преимущество.
Те включват кибероръжия като използваните при атаката срещу Украйна, средства за заглушаване и подвеждане на сателитните сигнали, както и по-футуристични технологии като лазери и електромагнитни импулси (EMP).
Подобни системи могат да ослепят или унищожат сателит от земята, въздуха или дори от друг сателит, приближил се до целта си.
Съществуват и кинетични оръжия - ракети, изстрелвани от земята или въздуха, както и своеобразни „снаряди“, изстрелвани от друг космически апарат, които също могат да унищожат сателит.
„Кибератаките срещу сателити вече са ежедневие. Електронната война - заглушаването и подвеждането на сигнали, е широко разпространена на бойното поле в Украйна. Китай разполага с огромен брой системи за заглушаване, интегрирани във въоръжените му сили. Иран също използва такива системи, а днес човек може дори да си купи GPS заглушител с ниска мощност от eBay“, казва Бинген.
Надпреварата във въоръжаването в космоса
Няколко държави вече са изпитвали физически оръжия срещу сателити, включително ракети за унищожаване на космически апарати в орбита.
По думите на Бинген технологията води началото си още от Студената война, когато САЩ и СССР разработват подобни системи.
През 2007 г. Китай променя ситуацията, като унищожава с ракета неизползваем метеорологичен сателит. В резултат се образуват хиляди отломки, за които се очаква да останат в орбита около 70 години.
Година по-късно САЩ публично обявяват операция Burnt Frost.
Свързана новина
„При нея беше използвана ракета-прехващач, изстреляна от кораб, за да бъде свален неизправен американски сателит“, казва Бинген, като уточнява, че операцията е била проведена от съображения за безопасност.
Междувременно и други държави се включват в тази космическа надпревара. Индия демонстрира способност да унищожава сателити с ракети-прехващачи, подобно на САЩ и Китай.
„Русия направи същото съвсем наскоро - през ноември 2021 г., само три месеца преди да нахлуе в Украйна. Дали това беше сигнал към нас или просто военен тест?“, пита Бинген.
Пузен допълва, че според представители на САЩ има предположения, че Русия е изпитала и т.нар. коорбитално оръжие - не сателит, а своеобразен снаряд, изстрелван от друг сателит в орбита. По думите му Москва отрича подобни твърдения.
Опасността от синдрома на Кеслер
Отломките, създадени при използването на кинетични оръжия, могат да останат в орбита години наред. Това поражда опасения от т.нар. синдром на Кеслер - верижна реакция, при която космическите отпадъци започват да се сблъскват помежду си, създавайки все повече нови отломки.
Според Зюс зад подобни изпитания може да стои и по-мрачна цел.
„Руснаците и китайците знаят, че наблюдаваме тези обекти и че виждаме как маневрират. Те демонстрират възможностите си, за да покажат, че никоя среда вече не е напълно безопасна - включително космосът“, казва тя.
Бинген също подчертава, че истинските намерения остават неизвестни.
„Винаги си задаваме въпроса защо го правят. Дали ни изпращат сигнал? Дали изпитват технологии, тактики и оперативни процедури? Или събират разузнавателна информация за деня, в който решат да приложат тези способности в реален конфликт? Не знаем. Затова сме длъжни да се подготвяме за най-лошия сценарий“, смята тя.
Поне това са били въпросите, които експертите са си задавали дълго време. Малко преди началото на войната в Украйна изглежда, че Русия е преминала от демонстрация на способности към реални действия.
През 2022 г., само няколко седмици преди нахлуването в Украйна, Русия изстрелва в космоса сателита Cosmos 2553. Две години по-късно САЩ обявяват, че той може да е част от руска програма за разработване на ядрено оръжие, базирано в космоса. Според тези оценки подобно оръжие би могло да бъде използвано за унищожаване на цели сателитни мрежи, включително системата Starlink на SpaceX, която играе ключова роля в комуникациите на Украйна след руската инвазия. Москва отрича тези твърдения.
Свързана новина
Идеята за разполагане на ядрени оръжия в космоса не е толкова фантастична, колкото изглежда.
През 1962 г. САЩ взривяват ядрено устройство в орбита, за да проверят дали то ще създаде електромагнитен импулс (EMP). Подобни импулси могат да повредят електронно оборудване, да прекъснат радиокомуникациите и да създадат изкуствени радиационни пояси, които да извадят от строя сателити.
Изпитанието, известно като Starfish Prime, действително предизвиква електромагнитен импулс, който се оказва много по-мощен от очакваното. В резултат няколко сателита излизат от строя в дните и месеците след експлозията.
По-късно САЩ и СССР извършват и други, по-малки по мащаб изпитания. През 1963 г. обаче Договорът за забрана на ядрените опити (Partial Test Ban Treaty) забранява провеждането на ядрени изпитания в космоса.
„Според това, което знаем и което е публично обсъждано, в момента няма сателит с ядрено оръжие в орбита“, казва Джулиана Зюс.
„Разбира се, такъв може да бъде създаден. Смятам, че всяка държава, която разполага с ядрени способности, би могла да го направи“, посочва Зюс.
Би ли използвала Русия подобно оръжие?
Но дали Русия наистина планира да разработи подобна система?
Дори и това да е така, Зюс смята, че е малко вероятно Москва действително да прибегне до използването ѝ. Причината е, че нейният съюзник Китай става все по-зависим от космическите технологии, подобно на САЩ.
„Това би имало смисъл за Русия единствено като крайна мярка“, казва експертката.
Свързана новина
Освен това отломките след подобна експлозия могат да предизвикат синдром на Кеслер. По думите на Зюс радиацията и космическите отпадъци биха могли неволно да направят достъпа до космоса невъзможен за месеци, ако не и за години.
Най-голямата опасност е погрешната преценка
Според Джулиана Зюс рискът не се крие единствено в новите технологии, а и във възможността за грешна интерпретация на събитията в орбита.
„Опасността някоя от космическите сили да допусне погрешна преценка само ще нараства“, предупреждава тя.
„Ако някой сателит бъде унищожен и наблизо има друг подозрителен космически апарат, неизбежно ще възникне въпросът: става ли дума за умишлена враждебна намеса, или за инцидент?“, посочва Зюс.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
