Култура по време на война: Артистите от операта в Одеса за мисията си и любовта към музиката

Как бомбардировките не успяват да изгасят жаждата на украинците за изкуство?

Цветана Балабанова Цветана Балабанова

Публикувано в  13:29 ч. 19.04.2025 г.

485 културни обекта са пострадали  при руски удари от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Това показват последни данни на ЮНЕСКО.

Сред тях са стотици храмове, сгради с историческо или художествено значение, музеи, паметници и библиотеки.

Донецка област държи първенството в мрачната статистика със 132 повредени културни обекта.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Следват я източната Харковска област с 81 и южната Одеска – с 57.

Как обаче бомбардировките не успяват да угасят жаждата на украинците за изкуство?

Това провериха специалните пратеници на bTV в Одеса - Цветана Балабанова и операторът Александр Осиченко.

Шоуто трябва да продължи – артистите тук сами определят мисията си – борба на културния фронт. В началото на войната, като много други институции и прочутата опера в Одеса затваря, но само за няколко месеца.

Снимка: bTV

„Всички бяхме в шок. Но постепенно цялото общество се окопити и се върнахме на работа. Осъзнахме, че нашите войници всъщност се борят в името на живота, за да можем ние тук, в тила не само да помагаме на фронта, но и да пеем, да радваме хората”, спомня си солистът Дмитро Фощанка.

„По това време бях в Англия на турне. И близките ми ме молеха да остана там. Дори си извадих разрешително за пребиваване. Но не можах. Щом научих, че операта отваря отново, казах: край, отивам си. Душата ми е тук, тук е моят дом, тук се чувствам човек, чувствам се нужна на хората“, разказа солистката Катерина Лян.

Снимка: bTV

Колежката на Катерина – Анастасия, е сред хилядите жени, евакуирали се в първите месеци на войната. Но не устояли на зова на сърцето.

„Заминах за Испания, но година по-късно се върнах, на първо място защото защото не мога да живея без театъра. Защото тук е моята родина, децата ми искат да са в Одеса. Искам да работя и да живея в моята опера. Твърде много я обичам“, казва тя.

А операта се адаптира към новата реалност. Представленията започват по-рано, за да приключат преди вечерния час. Цените на билетите обаче са почти непроменени, не спират и турнетата в чужбина.

„Отказахме се от целия руски репертоар и наблегнахме на украинския. Поръчват се нови произведения на украински композитори – сега те са приоритет. Но, разбира се, продължаваме да представяме и световните класики като Верди, Пучини“, обясни диригентът Игорь Чернецкий.

Василь Коваль е главен диригент на Одеската национална опера и балет. И е категоричен:

„Работим, правим премиери напук на въздушните тревоги и ракетните удари. Да, зрителите са по-малко, защото много хора избягаха от Украйна, а някои ги е страх. Но въпреки това, за много от представленията, залата ни е пълна“.

По закон театърът може да продава толкова билети, колкото хора се събират в неговото бомбоубежище. Тъй като въздушните тревоги важат за всички.

„Диригента го информират и в някакъв момент – в края на арията или дуета или просто на сцената, махва с палката и край – завесата пада и публиката се евакуира. И всичко вече става механично, хората си знаят, свикнали са“, казва Дмитро Фощанка.

Освен че в помещенията на това бомбоубежище могат да се съберат до 1500 души – зрители и артисти, тук се дават и камерни представления за до около 40 души, които привличат основно младата публика.

Снимка: bTV

В периодите с масирани удари и чести спирания на тока театърът функционира благодарение на голям генератор – дарение от германска благотворителна организация. 

„Всеки път, когато има интензивни бомбардировки, много се тревожа за операта. През цялото време чета новините и си мисля, не дай си Боже да пострада операта! Защото тя е моят дом. Само тук живея истински“, споделя Анастасия.

Снимка: bTV

Отвъд сцената, общи за хората тук са страхът за децата и загубите. Включително на собствените им колеги.

„10-има от познатите ми загинаха на фронта. Сред тях са диригенти, музиканти, но и хора, които нямат нищо общо с изкуството. Много от тях отидоха доброволци – например нашият балетист Ростислав Янчишин не изчака призовката, а се записа сам“, разказва Дмитро Фощанка.

"Въпреки всичко даваме 100% в работата си. А и ние тук се разсейваме, втурваме се в нечий друг живот, в нечии други мисли. Мисля, че най-важното е, че операта спасява и нас, и зрителите. Тя ни дава глътка свеж въздух, за да можем да се откъснем от реалността", смята Катерина Лян.

Кармен, Виолета, Риголето – артистите споделят, че черпят вдъхновение и сили от своите оперни герои. И разбира се, от любовта на вярната си публика.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK