„Изяждах 7000 калории наведнъж - бях затлъстяло дете - крадях бонбони. Когато ме изгониха от час за нарушаване на дисциплината, на 11-годишна възраст претърсвах чантите на всички в коридора и им взимах чипсовете.“
43-годишният Лахлан Мънро от Лондон е мотивационен треньор и музикален продуцент, който е страдал от пристрастяване към храната. Когато достига до критична поръчка на храна, която е почти 20 кг., той решава да изтрие приложението за доставки. Лахлан днес е намерил начин да се възстанови, пише Индипендънт.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Мъжът разказва, че хранителното му разстройство е започнало рано.
„Изпитвах чувства, които не знаех как да посрещам и храната ми помагаше да се чувствам добре. Родителите ми се бяха разделили и аз живеех с майка ми в Източен Съсекс. Тя беше пристрастена към канабиса. Спомням си, че приятелят ѝ ми се сърдеше, защото ядях картофи с ръце, тъй като така беше по-бързо да погълна всичко.
Най-добрият ми приятел се премести в Южна Африка, когато бях на около 13 години, и аз попаднах в нова група, които пиеха много. После станах диджей и музикален продуцент. Храната не беше такъв проблем през късните ми тийнейджърски години, защото злоупотребата с алкохол зае нейното място, но животът ми стигна дотам, че на 24 години трябваше да спра да пия, защото това ме убиваше“, разказва мъжът.
Няколко срещи за анонимни алкохолици му помагат и той спира да пие.
„Изтрезнях, отказах цигарите на 25 години и отново започнах да се преяждам. Не можех да се справя с целия гняв и ярост, които се появиха. Пристрастяването ми към храната беше необуздано. Дадох си картбланш да ям каквото си поискам, оправдавайки се, че ми е било толкова трудно да се откажа от пиенето и дрогата. По онова време живеех в Брайтън и редовно поръчвах храна . Когато стана достъпна услугата Deliveroo, това беше като рай за мен. Ядях по 7000 калории наведнъж - поръчвах си три Deliveroo и харчех по 30 паунда за всяка поръчка“, обясниха Лахлан.
Той обясни и че винаги се е чувствал гладен. И си е поръчвал храна за вкъщи постоянно.
„Спомням си, че минавах през автомивката на „Макдоналдс“ по пет пъти - понякога дори паркирах, за да изям храната. Първият път бяха 20 нугетса, вторият път - два двойни чийзбургера и млечен шейк, следващият път - още един двоен чийзбургер, после пържени картофи, а последният път - McFlurry и ябълков пай. Но през по-голямата част от времето си бях вкъщи и си поръчвах храна от приложения. Да се храниш сам е много по-добре, защото не изпитваш срам от това, че хората те гледат“, спомня си още Лахлан.
Мъжът си спомня, че е ходил като зомби фо хладилника за още и още понички, които уж си е оставил за по-късно.
Мести се в Лондон заедно с проблемите си.
„Изтривах приложението Deliveroo толкова много пъти, след което го инсталирах отново и пак поръчвах и поръчвах. Решавах да не се абонирам за Deliveroo, защото исках да се откажа от него. Храната е толкова смущаваща зависимост - вече не се срамувам от хранителното разстройство, след като намерих правилната помощ за него“, обясни още Лахлан.
Приятелка му казва, че отива на среща за възстановяване в 12 стъпки и го кани да дойде.
Мотивацията му е породена от … любовта.
„Бях силно влюбен в нея - така че отидох с нея на „Анонимни преяждащи“. Изведнъж чух това, което имах нужда да чуя - и започнах да практикувам въздържание от храна. Съществуват много различни 12-стъпкови общества, които се занимават с хранене - всички те имат малко по-различни подходи: три хранения на ден без нищо между тях, претегляне и измерване на храната и ядене на каквото си поискаш, но без захар и бяло брашно. Намирам, че въздържането от определени храни е най-постижимо.
Защото когато хапна малко чипс, това е като кокаин. Веднъж някой ми каза, че пуканките са здравословният вариант - затова си купих машина за пуканки. Купих си 500-грамови торбички пуканки. И в крайна сметкаизяждах над 3000 калории пуканки. Трябваше да изтрия приложението си Deliveroo и да заменя пристрастяващото поведение с нещо ново: да говоря с приятел или да отида на среща за възстановяване. Има определени храни, които не мога да ям - наричаме ги „алкохолни храни“ или „червени храни“ - изключих чипса, поничките, шоколада, бисквитите и пицата. Някои храни могат да се ядат, но има опасност да предизвикат нещо в мен, така че за мен това са сладкишите без захар, наред с други подобни“, казва мъжът.
Лахлан споделя, че е трябвало да бъде много бдителен за това, което яде. Сега обаче е свободен и лек. И си спомня колко много е страдал от порочния кръг, защото е бил и много самотен.
„Върнах си свободата. Бях прекарал повече от десетилетие без приятелка или интерес към жените. Да се върна в истинския живот беше толкова болезнен и труден процес, мислейки, че любовният ми живот е напълно отписан. Като мъж толкова се срамувах от това, че имам стрии. Чувствах се толкова дебел, че ядях, за да се чувствам по-добре. Това беше порочен кръг. Вече не използвам приложения за доставки на храна - приготвям си всичко сам и се наслаждавам на това. След като посетих диетолог и разбрах как изглежда едно балансирано хранене, трябваше да се превъзпитам. Върнах си свободата“, казва още Лахлан.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
