Изборите в Гърция и Франция са свързани, защото ще бъдат решаващи за бъдещето на Европейския съюз. Това коментира в студиото на „Тази сутрин” журналистът Иван Гарелов. Общото между тях е, че се произвеждат в условия на криза и това, че и в двете страни много голяма роля играе въпросът за имигрантите.
Според Гарелов единствената коалиция, която е възможна в Атина, е между двете големи партии – дясната „Нова демокрация” и социалистическата ПАСОК. Гръцката политическа система обаче почти изключва възможността за коалиционно правителство. Първата партия на изборите получава бонус от 50 места в парламента, за да може да управлява сама.
„Сириза”, която ще бъде втората политическа сила в законодателния орган, се определя погрешно като ляворадикална коалиция, смята Иван Гарелов. По думите му „ всъщност те не са толкова радикални, а по-скоро европейски комунисти”. В същото време коалицията се противопоставят на споразумението с Европейския съюз и Международния валутен фонд.
Сегашната ситуация в Гърция се случва за първи път
каза още Гарелов и „тя направо блокира Гърция”. „ПАСОК изгуби повече от „Нова демокрация”, защото беше последна във властта,” отбеляза той.
Според журналиста крайнодясната „Златна зора” печели най-вече „на вълната против имигрантите и против Европа”. Те са остатък от елементите, свързани с военната хунта, управлявала Гърция през 70-те години, смята Иван Гарелов.
На изборите във Франция и Гърция се наблюдава обща вълна за
отхвърляне на правителството и делегитимиране на управлението
отбеляза политологът Антоний Тодоров. „Управляващите елити, независимо откъде идват, нямат вече достатъчна легитимност. Обществата стават все по-трудно управляеми и политиците изпускат това от внимание. В Гърция се случва по-видимо, но се случва донякъде и във Франция и другаде.”
По думите на анализатора основният въпрос, който стои в момента, е дали
гласоподавателите или финансовите пазари избират правителствата – „това е залогът”
„Питам се дали е възможно демократично решение в условията на такива криза.”
„Въпросът е как ще работи демокрацията оттук насетне,” посочи Тодоров. „Когато Европа сключва споразумение и оказва натиск върху един или друг свой член трябва да го има предвид.” Политологът изказа мнение, че ще се намери компромис между двете тенденции.
„Винаги съм смятал гръцкото общество за особено живо и реагиращо. Има какво да учим от гърците,” смята Антоний Тодоров. „Това е една вътрешна солидарност... едно колективно оцеляване в една трудна ситуация.”
Според политолога ситуацията във Франция е по-различна от тази в Гърция. „Сондажите там от доста време прогнозираха приблизително този резултат.” По думите му Франция не е толкова притисната до стената от външните си кредитори.
Тодоров очаква между Париж и Германия да бъде постигнат нов компромис в името на оцеляването на еврото, стабилността на Европа и икономическите перспективи на Евросъюза.
