„Има маниаци, които изпитват наслада, когато убиват“. Това споделя войник, избягал от руската армия след военните престъпления в Буча, извършени през март тази година.

Според министерството на вътрешните работи на Украйна над 720 мирни жители на града са били убити.

Откриха още тела в импровизиран гроб край Буча (ВИДЕО)

Никита Чибрин си спомня как руски войници изнасилили две украинки – майка и дъщеря, близо до Киев, а след това избягали.

„Първо ги видях да бягат, а после научих, че са изнасилвачи. Не последваха наказания, но им казаха, че трябва да се оттеглят от войната“, разказва руснакът пред Си Ен Ен.

Под нарежданията на „Касапина от Буча“

Чибрин е бивш войник от Якутск, служил е в 64-та гвардейска мотострелкова бригада. Той дезертира от руската армия през септември и бяга в Европа през Беларус и Казахстан.

Военните му документи показват, че негов командир е бил Азатбек Омурбеков - офицер, командващ гвардейската бригада, известен като „Касапина от Буча“. Той е включен в списък с 65 лица, на които са наложени ограничителни мерки от ЕС заради „неоправдана и непровокирана военна агресия“.

Специално: Под обстрел, без вода и ток - Стоян Георгиев пряко от Украйна

След като в Буча бяха намерени както стотици тела по улиците, така и масови гробове, Кремъл отрече всякакво участие в масовите убийства и заяви, че изображенията, показващи цивилни жертви, всъщност са фалшиви.

Докато Европа и светът изразяваха възмущението си, руският президент Владимир Путин награди въпросната бригада с почетно военно звание и я похвали за нейния „героизъм“ и „смели действия“.

Никита Чибрин коментира, че не е видял никакъв героизъм, но за сметка на това – много престъпления.

Той твърди, че той самият не е извършвал такива и че е готов да свидетелства срещу действията на руската армия пред Международния наказателен съд в Хага.

„Дойде руският мир и ми унищожи къщата“: Екип на bTV в едно от освободените села в Херсонска област

Да си тръгнеш с кюмпютри, бижута и автомобил

„Беше ни позволено да застреляме всеки, който има телефон"

Руснакът разкрива, че бригадата е имала команда „да убива всеки, който споделя информация за нейните позиции, независимо дали е военен или цивилен“.

„Беше ни позволено да застреляме всеки, който има телефон. Има маниаци, които изпитват наслада, когато убиват хора. Видях такива в Буча“, казва Никита и допълва, че руските войници вземали всичко, което им хареса - компютри, бижута, скъпи вещи.

„Дори не се криеха. Много от войниците в моята бригада си тръгнаха с коли и други превозни средства, когато напуснахме Липовка и Андреевка в края на март. След това ги продадоха в Беларус. Манталитетът е такъв - ако откраднеш нещо, си добър. Ако никой не те хване, добре! Ако видиш нещо скъпо, вземеш го и не те хванат, значи си се справил“, разказва Чибрин.

Ексклузивно - екип на bTV в освободения Херсон: Живот в руска рулетка, масивният обстрел продължава

Чибрин вярва, че Русия ще изгуби войната

Според думите му командирите са били запознати с предполагаемите изнасилвания, убийства и грабежи, но не са се интересували от търсенето на справедливост. Реакции и дисциплина липсвали.

От Си Ен Ен са потърсили руското министерство на отбраната за коментар по обвиненията, но отговор не получили.

Чибрин няма съмнения, че Русия ще загуби войната срещу Украйна, цената за нея обаче ще платят още много хора, и то с живота си.

„Русия няма да спре, докато не се пролее много кръв, докато всички не умрат. Войниците са просто пушечно месо. Не изпитват никакво уважение", казва той.

Според него въоръжението на руските войници не може да се мери с оръжията, до които Украйна има достъп.

Руската армия разчита на оръжия от 80-те

„Докато Украйна получава някои от най-модерните оръжия от своите западни съюзници, руската армия разчита на оборудване от съветската епоха, което са използвали през 80-те години по време на войната в Афганистан. Русия мислеше, че ще окупира Киев за три дни, а руската армия ще бъде посрещната с цветя в Украйна“, разказва още избягалият войник.

По думите му бойната подготовка на отряда му се състояла в получаването на оръжие, мишени и 5000 куршума.

„Казваха ни да продължаваме да стреляме, тогава ще бъдем свободни. Не сме преминавали през истинско обучение. Преди войната аз работех на компютър… в офис“, коментира Никита.

Той споделя още, че липсата на опит е станала осезаема в Украйна.

„Мъжете, които даваха заявки за Рамбо, преди да бъдат изпратени на фронта, се върнаха разбити. Казваха с лекота, че ще убиват, а когато отново се срещнахме, дори не можеха да разговарят с мен. Бяха видели войната, пораженията, труповете. И бяха разбрали, че не могат да избягат“, разказва Чибрин.

Много от мъжете нямали представа накъде са се запътили.

"Беше една голяма лъжа"

„Беше голяма лъжа. Бяхме на военно обучение с беларуската армия, а на 24 февруари просто ни казаха, че всички отиваме на война“, казва още той и допълчва, че първоначално е отказал да отиде.

Отговорът на командирите обаче бил, че го очаква затвор, а семейството му ще се изправи пред проблеми.

По думите на Никита го качили в специална кола, заключили я, а след това вече бил в Украйна.

В края на март той и отрядът му се завръщат в Беларус. Никита има нараняване на гърба и стига до военна болница в Русия. През май обаче отново е принуден да се върне в Украйна - този път в района на Харков в Източна Украйна, а след това прекарва време в горите около Изюм.

Бягство с камион и с влак от Беларус до Казахстан

Намира шанс да избяга, когато забелязва, че командири на други отряди напускат района и се подготвят да се върнат в Русия. Скача в един от камионите, които вижда. Вътре открива други войници, които платили на шофьора, за да ги превози, не искали повече да участват в боевете.

На руската граница камионът спрял и момчетата изскочили. Никита постъпил в болница за около месец, болките в гърба му продължавали. Не можел обаче да получи подходящо лечение.

 „Казаха ми, че ако искам да отида в специален санаториум, трябва да подпиша документ, с който да гарантирам, че ще се върна отново на фронта“, спомня си избягалият войник.

Той отказва, а приятелите му го съветват да се скрие. Чибрин първо бяга към Санкт Петербург, а след това се качва на влак за Беларус. Там открива човек, който му помага да стигне до Казахстан, откъдето в крайна сметка стига до сегашното си местоположение. То остава в тайна.

Сега той открито говори за събитията, на които е бил свидетел и е започнал да пише антивоенна песен: Стотици души, стотици тела на изгубени хора. Стотици майки без деца.