„Сега не може да се живее тук, няма ток, няма топлина, няма вода. Това е моята къща. Там отзад е бараката. Имаше много инструменти вътре, но всичко изгоря, всичко се унищожи“.
Николай, жител на село Олександровка в Херсонска област, разказва пред екипа на bTV в Украйна как се е сдобил с танк в двора си.
„Танкът дойде от Русия да ни освободи от нещо. И ни освободи от всичко“, коментира той.
Руските позиции са на 8 километра от село Олександровка, Херсонска област, на другия бряг на река Днепър. От 11 ноември населеното място е под украински контрол.
Николай е живял нормален живот в село Олександровка до март тази година. След като руската армия окупира Херсон, тръгва да превзема още територии към Николаев и Одеса, а Олександровка е на пътя им. Днес селото на практика е заличено от картата, защото почти всички къщи са разрушени, всички жители са избягали или са били убити при опита им да избягат.
„Моя позната - Людмила Ивановна. Загинаха в двора си. Започнаха да стрелят по тях. Те тичаха към мазето да се скрият и ги убиха по пътя. Мъжът и жената загинаха. Още 10 души познавам, които бяха убити. Ето там, където има една жигула, загина един човек, който идваше да прибере семейството, което беше убито в двора си“, разказва Николай.
Той живее в Киев по време на окупацията на Херсон. 9 месеца по-късно той отново се връща, за да види какво е останало от неговия дом. Поставил играчка на внука си - детски танк, върху съветския танк, паркиран в двора му. Вярва, че малкият ще победи големия и въпреки че няма дом, остава оптимист.
В селото, което е имало 2500 жители преди войната, днес са се завърнали едва около 200 души. Силно обезлюден е и областният център Херсон, защото не повече от 80 хиляди са останали тук, при над 300-хилядно население преди войната.
Все още окупираната от Русия територия се намира на само 3 км от центъра на града, на източния бряг на река Днепър. Затова Херсон е подложен на постоянен обстрел.
Екипът на bTV достигна до най-опасното място в Херсонска област - Антоновския мост. Къщите и автомобилите на местните са засегнати от ракетни удари или дори разрушени.
Според властите освен хаотичния обстрел по града руснаците имат стратегия да оставят населението без ток и вода.
„Те се опитват да унищожат инфраструктурата, за да не могат херсонци да живеят нормален живот. Всяка нощ и всеки ден, даже сега чувате - те продължават да обстрелват“, разказва Олександр Толонников, говорител на херсонската военна администрация.
Кварталите с гледка към Днепър сигурно са били предпочитани преди войната, но днес гледката към източния бряг на реката е смъртоносна.
Докато напуска Херсон през ноември, руската армия взривява водопровода на града. Властите карат питейна вода в контейнери. В селата около Херсон, завърналите се разчитат на хуманитарна помощ, за да оцелеят.
Възстановяването на електричеството в селото засега е невъзможно, защото полетата, а дори дворовете на хората са минирани.
Голяма част от руските ракети са дефектни и не се взривяват, а просто се забиват в земята. Затова стърчащите ракети са обичайна гледка по пътищата и дворовете на хората в Украйна.
В центъра на Херсон властите са осигурили помещения, които се затоплят с генератори, топъл чай, място за зареждане на телефони. Тук срещаме Григории Забутко:
„Това е моята втора окупация. Беше трудно да преживея това. Преди бяха немци фашисти, а тези направиха същото. Те се показаха какви са. Те не воюват с военните, те воюват с мирното население. Разстрелват мирни хора“, споделя мъжът, преживял фашистката окупация.
Икономиката на града е унищожена. По време на окупацията, в мирния и спокоен доскоро Херсон е наложен тоталитарен ред и жестокост. Многохилядните протести срещу окупаторите са потушени с оръжие.
Украинските и световни медии са заглушени, а на тяхно място идват руски пропагандни канали. Започват да изчезват хора от интелигенцията, с влияние в обществото. Избираният от народа на Херсон кмет Игор Колихаев отказва да сътрудничи на окупаторите.
Обявен е за фашист и е в неизвестност е до днес. В такава обстановка през септември се провежда референдум е Херсонска област за присъединяване към Русия.
„Никой не е ходил в избирателните секции. Може и да са докарали някой, но по принцип никой не ходеше там. Въпреки хубавото време не излизахме и се криехме, защото иначе идваха войници с автомати и ни караха да се подписваме. Ние чакахме нашите войници. И когато те дойдоха, не мога да ви опиша как се радвахме. Плачехме, скачахме от радост. Знаехме, че те ще дойдат да ни освободят. Руснаците разбиваха магазините, стреляха по къщи из улиците. Докараха свои журналисти и те започнаха да казват, че украинците стрелят“, разказва Галина Кален от Чернобаевка, Херсонска област.
Хората на отговорни позиции в Херсон преживяват тежки дни по време на окупацията. Поставени са пред труден житейски избор. Да служат на агресора и да опитат да оцелеят или да слушат съвестта си. Пред такъв избор е изправен директорът на болницата Леонид Ремига.
„Дойдоха служители на руското ФСБ с представител на руските медици и започнаха да предлагат сътрудничество. Те го предлагаха в такъв вид - разговори, че Русия е тук завинаги, че Украйна не е държава. Че само Русия може да помогне да разкарат всички бандеровци оттук, фашисти, нацисти. Те провеждаха такива методични разговори и ги снимаха на камера. Аз не се съгласих. Последваха дълги разговори. Едни си тръгваха, идваха други. И пак, и пак“, обясни Леонид Ремига, директор на болницата в Херсон.
Когато психическият тормоз не свърши работа, идват хората с автоматите, които го арестуват.
Д-р Ремига споделя пред екипа ни свой ужасяващи преживявания от времето, в което е арестуван от неканените гости в своя град. Издевателства, унижения, каквито вярвал, че са останали във времената на фашизма и сталинизма. Не е готов да сподели за този свой кошмар пред камера. Решил е да напише книга, защото дочакал жив, когато на 11 ноември украинската армия влиза в града. Днес е горд, че нито един негов колега от персонала на болницата не се съгласил да служи на врага.
„Искам да ви предам послание. Русия - това е агресор. Аз го изпитах върху себе си. Аз видях какви са тези хора. Те просто дойдоха на нашата украинска земя, за да ни затрият от лицето на земята. И хората и инфраструктурата. Всичко, което има. Аз видях такива изтезания срещу украинския народ и сам преживях морални и физически изтезания от страна на руската власт. И аз смятам, че ако Европа, в това число българското ръководство, в това число и българският народ не се обединим в борбата срещу агресора, ние ще имаме дълбоки последствия върху бъдещето на нашите деца. Затова трябва да унищожим този враг завинаги. Победата ще бъде с нас! Ние ще победим“, подчерта Леонид Ремига.
-
Светът 1 мин.Милион и половина са останали без ток в Украйна -
Светът 2 мин.bTV в Херсон след отстъплението на Русия: Как живеят украинците в доскоро окупирания град -
Светът 2 мин.Путин: Западът използва украинския народ като пушечно месо -
Тази сутрин 2 мин.Екип на bTV в епицентъра на войната: Как се живее под ракетен обстрел в украинския Николаев?
-
Светът 1 мин.Милион и половина са останали без ток в Украйна -
Светът 2 мин.bTV в Херсон след отстъплението на Русия: Как живеят украинците в доскоро окупирания град -
Светът 2 мин.Путин: Западът използва украинския народ като пушечно месо -
Тази сутрин 2 мин.Екип на bTV в епицентъра на войната: Как се живее под ракетен обстрел в украинския Николаев?
