Хуманитарна катастрофа с невиждани мащаби, подклаждана от интересите на Турция – според специалния пратеник на bTV Новините в Одрин Иван Георгиев именно това представлява мигрантската криза по европейските граници на южната ни съседка. По думите му сцените на насилие се предизвикват от виделите нова възможност да стигнат до ЕС икономически мигранти, а не от хората, които бягат със семействата си от конфликта в Сирия.

Какво предстои да се случи в ничията земя между Турция и Европа – четете по-долу.

- Кадрите, които видяхме в ефира, показаха напрежение, агресия и от двете страни. Кое ти направи най-силно впечатление от всичко, което видя, докато отразяваше сблъсъците?

Много неща правят силно впечатление – това, че огромната част от мигрантите всъщност не са сирийци и не бягат от непосредствен военен конфликт, а идват от различни азиатски и африкански страни. Това е в контраст на военните действия в сирийската провинция Идллиб от края на миналата седмица и контекста на възможна нова бежанска вълна от Сирия в посока Турция.

Снимка: Ладислав Цветков

Очевидно е, че тези хора, които продължават да прииждат към своеобразния триъгълник, в който се събират границите на Гърция, България и Турция, бяха излъгани, че „обетованата земя“ на Западна Европа вече е достижима, след като президентът Ердоган им каза, че вратите на страната за отворени. На границата с Гърция много от тях бяха искрено изненадани, че никой не ги чака с отворени обятия и врати, а с газови гранати и телени мрежи.

Снимка: Ладислав Цветков

Събитията от петък насам в района на Пазаркуле са огромна хуманитарна криза, невиждана до сега по своите размери толкова близо до границите на родината ни. Факт е, че до този момент много малко мигранти решават да продължат по пътя за ГКПП „Капитан Андреево“. Те обаче са спирани на около 5-6 километра от българската граница и са връщани назад към Одрин от въоръжени турски жандармеристи и полицаи. Така че - мигранти на нашата граница няма.

- Много наблюдатели правят паралел между сегашните събития и тези от 2015 г. Какво е най-голямото различие?

Съвсем естествено, сам правих постоянно този паралел през последните три дни, защото преди 5 години отново отразявах похода на мигрантите край Одрин. Очевидните разлики са няколко. Първо, броят на хората, настъпващи към границата, е в пъти по-голям. Ако тогава имаше около 3-4 хиляди души, сега различни източници обявяват между 13 и 75 хиляди.

Снимка: Ладислав Цветков

Друга очевидна за мен разлика е огромният процент жени и деца в редиците на мигрантите. И през 2015, и днес доминиращият демографски профил на мигрантите е млад мъж, между 18 и 25-годишна възраст. Но в момента по протежението на турско-гръцката граница има стотици, може би хиляди деца и жени. Условията, в които оцеляват и сцените, на които стават свидетели, са трудни за обяснение. В това размирно време се раждат дълбоко наранени и изкривени хора, чието бъдеще не вещае нищо добро – нито за региона, нито за света.

- На места се говори, че бягащите от война не са конфликтни, а агресията идва от хора, които са водени предимно от икономически подбуди. Какви са твоите впечатления?

Опитът от работата ми в Турция, Ирак и Сирия ме е убедил, че хората, които бягат от войната, не са конфликтни. Напротив, бягат от насилието и агресията във всичките й форми. Търсенето на физическо оцеляване е основната им движеща сила. Страхът за живота и здравето на децата и семействата им доминира и тези хора са безкрайно благодарни, че са приютени някъде, където не се страхуват дали ще бъдат живи и утре. Точно обратното – изпитват ужас от взривовете на газовите гранати, бодливата тел и присъствието на военна техника.

Снимка: Ладислав Цветков

Сцените на насилие се случват заради хора, които просто търсят по-добър живот от този, които икономиката и социалната реалност в родните им страни могат да им предложат.

- Някои наблюдатели виждат сянката на геополитически интереси зад новата мигрантска криза. Кой има интерес от това десетки хиляди хора да тръгнат към Европа?

Мисля, че тази криза е изкуствено създадена. Ердоган намери повод в поредния сблъсък със силите на президента Башар Асад, подпомагани от руските войски в Сирия, за да принуди Европа да подкрепи страната му – политически, финансово, а защо не и логистично. Факт е, че в северозападната сирийска провинция Идлиб, която е последната под контрола на антиправителствените бунтовници, подкрепяни от Турция, има стотици бежанци, бягащи от военните действия. Но не са тези хората, които виждаме на границата с Гърция през изминалите три дни. В този смисъл, не за първи път заплахата от мигрантските потоци е използвана като оръжие в диалога между Турция и Европа.

Снимка: Ладислав Цветков

Да, Турция е дом на около 3 милиона мигранти и бежанци, но настоящият исторически момент не дава никакви поводи за промяна на параметрите в спогодбата между Реджеп Тайип Ердоган и европейските му партньори. Ако обаче на границата се струпат няколко десетки хиляди души, търсещи път на запад, тогава със сигурност Европа ще направи нужното, за да бъдат върнати назад. Баталните сцени край бодливата тел са разбираеми от всички и нямат нужда от превод на немски, френски, гръцки или български език, например.

- На пръв поглед изглежда, че изход от кризата не се вижда. Какво може да накара всичките тези хиляди хора да се върнат обратно – в Турция, а и не само?

Можем да предположим, че тези, които наистина бягат от реални военни действия, сигурно биха се върнали по домовете си, ако там настъпи дълготраен мир. Ситуацията в Близкия Изток обаче е далеч от такъв сценарий. А тези, които просто търсят по-добър живот в Германия и Франция със сигурност няма да се завърнат в родните страни, белязани от бедност, несигурност и насилие. Затова няма лесен отговор на този въпрос. Но историята и на събитията през 2015 г. показва, че при подходящо политическо решение, всички тези хора просто ще бъдат върнати към вътрешността на турската страна против тяхната воля.

Снимка: Ладислав Цветков

Въпросът е: Докога? И кога ще бъде следващият път, когато Турция ще реши да използва трагедията на тези хора, за да разрешава свои вътрешно- или външнополитически проблеми.