Италия се присъедини към Белгия, България и Малта в позицията им да се противопоставят на плана на Европейската комисия да използва 210 млрд. евро замразени руски активи като обезпечение за заем за Украйна.
Информацията е на Euroakctiv, като уточняват, че усилията за осигуряване на финансиране за Киев се усложняват.
Четирите държави призовават Брюксел да търси алтернативни източници за финансиране на Украйна, като се позоваха на сериозни правни рискове и възможни ответни действия от страна на Русия.
Позицията им идва в момент, когато лидерите на ЕС се съберат на 18-19 декември в Брюксел, за да финализират стратегията на Съюза за подкрепа на военните и цивилните нужди на Украйна през 2026 и 2027 г.
Белгия, която чрез базирания в Брюксел клирингов център Euroclear държи около 185 млрд. евро от замразените руски активи, оглавява съпротивата срещу предложението на Комисията. Премиерът Барт де Вевер многократно нарече плана „пълна лудост“, предупреждавайки, че държавите членки могат да бъдат съдени от Русия и да се окажат задължени да платят компенсации, ако мярката бъде успешно оспорена.
„Това са пари на държава, с която не сме във война. Все едно да влезеш в посолство, да изнесеш мебелите и да ги продадеш“, заяви де Вевер.
Заобикаляне на ветото с извънредни правомощия
Миналата седмица Европейската комисия се позова на член 122 от договорите на ЕС – извънредна разпоредба, която позволява решения с квалифицирано мнозинство, вместо с единодушие, за да удължи безсрочно замразяването на руските активи. Така бяха заобиколени ветата на Унгария и Словакия, които поддържат по-близки отношения с Москва от други държави членки.
Унгарският премиер Виктор Орбан определи решението като „очевидно незаконно“, обвинявайки Комисията, че „системно изнасилва европейското право“. „С днешното решение върховенството на закона в ЕС приключва, а европейските лидери се поставят над правилата“, написа Орбан в социалните мрежи.
Четирите държави от опозиционната коалиция подкрепиха безсрочното замразяване в името на единството на ЕС, но подчертаха в съвместно изявление, че „този вот по никакъв начин не предрешава решението за евентуалното използване на обездвижените руски активи, което трябва да бъде взето на ниво лидери“.
На 12 декември Руската централна банка заведе дело в Москва срещу Euroclear, като иска около 230 млрд. долара компенсации за щети, причинени от липсата на достъп до средствата. Делото съвпада по време с обсъжданията в ЕС за заема, обезпечен с репарационен механизъм.
Белгия се опасява, че при успешен иск от страна на Русия може да бъде държана отговорна за цялата сума. Затова страната настоява за гаранции от други държави членки за споделяне на финансовия риск при неблагоприятни съдебни решения. Германия вече е дала сигнал, че е готова да поеме около една четвърт от необходимите гаранции, приблизително 50 млрд. евро.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
