Снощи Европейският съюз реши да замрази руските активи за неопределено време. Какво на практика означава това?
Промяната е важна, защото сега вече не може вето от една или две държави да блокира и свали всички досегашни европейски санкции. От началото на войната в Украйна досега санкциите се подновяваха на всеки 6 месеца. Т.е. във всеки един момент Унгария или Словакия например можеха да гласуват против и всички 19 пакета санкции да паднат. А сега руските активи остават блокирани /поне на теория/, докато приключи войната и Москва изплати обезщетение на Киев за нанесените щети.
За да се стигне до това решение, ЕК използва член от европейските договори, който предвижда действия при извънредни икономически обстоятелства. Решението се взима с квалифицирано мнозинство. Точно това се случи вчера: квалифицирано мнозинство от 27 държави членки гласуваха ЗА. Такава е била и позицията на България. Има и недоволни. Унгарският премиер незабавно заяви, че Брюксел нарушава европейското право и че Унгария ще защитава законовия ред. И той може да разчита на подкрепа от словашкия премиер Роберт Фицо.
Връщам се на позицията на България. Страната ни, заедно с Белгия, Италия и Малта уточняват в специална декларация също от вчера, че взетото вчера решение НЕ предопределя какво може да се прави със замразените руски активи. Такова решение може да се взима само на ниво държавни и правителствени ръководители.
За да ви дам представа каква е важността на лидерска среща в Брюксел– няма обявен край на срещата, може да продължи и няколко денонощия. Накратко позициите, които ще се сблъскат:
ЕК предлага руските активи да бъдат дадени като репарационен заем на Киев, а Киев да връща парите, след като получи обезщетения от Москва.
Но пък Белгия, където се намира седалището на финансовия гигант Юроклиър, се опасява, че ако Москва атакува юридически решението, то Белгия ще трябва да връща парите. Затова и поиска от всички останали европейски държави да поемат заедно с нея риска и също да се ангажират, че ще участват във връщането на парите.
Допълвам, че има европейски банки извън Белгия, които също никак не са ентусиазирани от идеята да се пипат замразените руски активи в тях.
Банковата тайна не позволява те сами да кажат има ли блокирани руски пари в тях, но неофициално мога да ви кажа, че няколко банки в тази деликатна ситуация се намират във Франция.
И още едно много важно допълнение: сред желаещите да получат замразените руски активи на европейска територия има и още един участник – Доналд Тръмп. В първоначалния вариант на т.нар. "американски" план за мир в Украйна от 28 точки имаше една важна точка номер 14. В нея се казва, че 100 милиарда долара от замразените руски активи трябва да бъдат дадени за възстановяване на Украйна от... американски компании. Казва се още, че Европа дори трябва да доплати още 100 милиарда.
Така че, лидерската среща идния четвъртък е повече от решаваща. Не само за Украйна и за финансовото й спасяване. А и за самата Европа. Защото тя трябва да даде много ясен отговор какво решава да прави със замразените руски активи на нейна територия, към които сега се оказва, че претенции имат и други – дори и отвъд Океана.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
