Азия Ардженто е италианска актриса, певица, режисьор, сценарист и активист. Тя е една от причините за създаването на движението #MeToo и се превърна в пример за феминистките в цял свят след признанието си, че е една от първите жени, жертви на сексуално посегателство от холивудския продуцент Харви Уайнстийн.

Ден преди Международния ден на жената – 8 март, Азия Ардженто се изправи пред 120 журналисти от цяла Европа и разказа своята история. 

"Казвам се Азия Ардженто. Аз съм режисьор и актриса, артист и активист. Аз съм дъщеря и майка. Аз оцелях след сексуално насилие", с тези думи започна речта на Ардженто.  

В първите минути от словото си италианската актриса разказа за пътя си в киното.

"Започнах да се снимам във филми като дете. Актриса съм от 9-годишна. Винаги съм обичала киното. То е моят живот, моята кръв, моята страст.

Осъзнах още като малка, че филмовата индустрия е пирамида от власт. На върха са продуцентите, после режисьорите, актьорите. И на дъното са жените.

Израснах на сценичната площадка. Там преминах от дете, през тийнейджър, до жена. Винаги съм била срамежлива, но и твърда. Чувствах се много неудобно и смущаващо спрямо тялото си. Когато станах тийнейджърка ми беше трудно да приема, че вече съм сексуален обект. Никога не съм го усещала правилно. Но малко по малко ролите, които ми бяха предлагани, ставаха все по-плътски, характерите ми бяха все по-сексуално освободени и често ми беше предлагано да се събличам за някои сцени", разказва актрисата

Един ден, когато Азия е само на 20 години, е повикана за прослушване на филм – ролята е първата англоезична в стартиращата кариера на Азия.

"Отидох на прослушване при продуцент, който беше номиниран няколко пъти за Оскар. Когато разбрах, че съм получила ролята, отидох при баща си. Спомням си как ми каза "Азия! Ще спечелиш Оскар!". Беше толкова горд с мен. Аз също се гордеех със себе си. Тогава не знаех, че тази роля ще ми отнеме всичко. През май 1997 г. отидох на фестивала в Кан, където този филм беше представен. Тогава, на 20 години, бях изнасилена от Харви Уайнстийн. Той твърди, че е било по взаимно съгласие. Адвокатът му твърди, че Уайнстийн не носи вина, защото не той е измислил "диванчето за прослушвания". И също, защото ако жена прави секс, за да подпомогне кариерата си в Холивуд – това не е изнасилване. Това е стратегия за отбрана. Тук съм за да ви кажа, че нямаше съгласие в това, което се случи. Никакво! Бях манипулирана да отида в хотелска стая от един от приближените му. Беше ми казано, че отивам на парти. То се превърна в парти за двама. Мен и моят насилник”, категорична е Азия

Случилото се преди 20 години преобръща животът на актрисата завинаги:

"Бях опетнена, превърнах се в илюзия за себе си. Ходя на психотерапия през целия си съзнателен живот. Това травматично събитие остави рана, която никога няма да бъде заличена. Независимо колко много опитвам. Не можех да говоря за това с никого – нито с най-близките си, нито с терапевта си. Блокирах го в съзнанието си. Това беше моята защита. Единственият начин да не загубя ума си. Преструвайки се, че никога не се е случвало, замитайки чудовището под килима, превръщайки го в още по-могъщо чудовище. Слонът в стаята. Слонът във всяка стая".

Когато решава да говори срещу своя насилник, да разкрие себе си и да разкаже своята история, всички в Италия се обръщат срещу нея.  

"Да се изправя срещу това зло беше най-трудното нещо в живота ми. Но трябваше да се изправя срещу вината и срама. Знаех, че трябва да призная всичко, включително грешките си, защото това е единственият начин да окуража други жени, че е добре да говорят за това.
Бях изнасилена през 1997 г. Отне ми 20 години да подредя в главата си това, което се случи с мен, да открия кураж и сила да говоря за това публично. Десетки жени, насилвани от същия мъж, мълчаха, защото нямахме друг избор. Когато в крайна сметка реших да говоря, никой в Италия не повярва и не прие моята история. Където публичното мнение беше срещу мен. В Италия вече смятаха, че съм лека жена. Историята за мен и моето изнасилване беше нещо, за което всички искаха потвърждение. Името ми обикаляше медиите. Репутацията ми се сгромоляса. Правдоподобността на историята беше под въпрос. Всеки ден по телевизията имаше дискусия с хора, които не ме познават и които аз не съм срещала никога, които спореха дали съм изнасилена или не. Засрамваха ме пред цялата държава – по всеки телевизионен канал в най-гледаното време. И заключението, до което достигаха тези страхотни детективи е не само, че съм си го изпросила, но че съм го желала. В техните очи аз не бях жертва на това чудовище. В техните очи не бях достатъчно добра, за да бъда изнасилена”, споделя актрисата.

Днес  вярва, че движението #MeТoo е световен феномен:

„Всяка жена ще има шанса да говори. И ще станем по-силни заедно. Нашите гласове се превръщат в ръмжене. Най-накрая бяхме чути. Беше ни повярвано. Вярвам, че движението #MeТoo ще се превърне в следващата най-голяма женска революция след даденото ни право да гласуваме. Когато бях малко момиченце, което се снимаше във филми, никога не съм мечтала да бъда чувана. Как бих могла да мисля, че някой ден ще говоря за живота си, моята травма, моето оцеляване и то в сградата на Европейския парламент. Ние вече не сме жертви. Ние сме победители”.