Нерядко, гледайки на запад от Букурещ, евроатлантическата визия има тенденция да поставя на заден план партньори, разположени на естествената граница, дори ако те също са членове на едно и също геостратегическо пространство, пише в свой анализ за румънското издание adevarul.ro анализаторът Ръзван Мунтеану.

Мунтеану е председател на мозъчния тръст на Камарата за върхови постижения в областта на международните отношения. Ръзван Мунтеану следва още много следдипломни курсове в областта на военните науки и международните отношения, като между другото е възпитаник на Румънския дипломатически институт.

Красноречив случай в този смисъл, продължава анализът си Мунтеану, е България, където извън шенгенския въпрос двустранните отношения със съседната страна са почти непознати в публичното пространство на двете държави, въпреки че сътрудничеството по оста София-Букурещ става все по-важно , не само в двете столици, но и в Брюксел.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Анализаторът посочва, че между Букурещ и София са възприели различни стратегически визии спрямо икономическите си приоритети. Румъния е поставила като приоритет драгирането на река Дунав, докато за България приоритет е пътната взаимосвързаност.

Общият българо-румънски участък на река Дунав се отличава с множество наноси и често променящо се речно дъно, които предизвикват критични участъци без необходимите дълбочини. Това създава затруднения и ограничения за корабоплавателите, често с негативни финансови последствия за товародателите, спедиторите, корабособствениците и т.н. Драгирането освобождава корабоплавателния път.

Така например Румъния изрази недоволство  от забавянето на одобряването на българската част от проекта Бърз Дунав (БД), особено поради политическата нестабилност в съседната страна, която през последните две години претърпя поредица от правителства.

„Стратегическото партньорство, подписано през март 2023 г., трябва да засили сътрудничеството между Румъния и България, още повече, че целият контекст на регионалната сигурност, възникнал на фона на руско-украинската война, изисква увеличаване на сухопътната взаимосвързаност между Средиземно и Черно море. На този фон изграждането на нови мостове над река Дунав, които да свържат Румъния с България, трябва да стане приоритет за правителствата на двете страни“, пише Ръзван Мунтеану.

Снимка: Ладислав Цветков

Той посочва, че между Германия, Австрия и Словакия има общо 159 моста, минаващи над Дунав на средно разстояние от 6 км. Между България и Румъния – само два, като те са на разстояние от над 300 км.

Според Мунтеану Румъния трябва да се възползва от засиления интерес на ЕС и НАТО към региона, особено след като ЕК одобри бюджет от над 13 милиона евро за военно мобилност за изграждането на моста Гюргево-Русе 2, който трябва да бъде завършен до 2035 г.

Проектът е на Румъния, а България трябва да се извърши някои работи по брега му, но докато не бъде завършено предпроектното проучване, все още не нито дали ще включва и железопътен транспорт, нито къде ще бъде точното му местоположение.

Снимка: Агенция \"Пътна инфраструктура\"

През август 2024 г. министрите на отбраната на Румъния, България и Гърция подписаха меморандум, с който искат да увеличат взаимосвързаността, включително чрез изграждане на мост между Кълъраш и Силистра. Проектът не е нов, тъй като правителствата на София и Букурещ подписаха редица споразумения от 2014 г. насам, които включваха изграждането на мостовете Кълъраш-Силистра и Турну Мъгуреле-Никопол. Всичко това съществува само на хартия.

Неминуемо засиленият интерес на ЕС и НАТО е уникален шанс за България и Румъния.

Изграждането на архитектура за взаимосвързаност ще улесни и автомобилния транспорт по маршрута Турция-Централна Европа, което ще направи Сърбия много по-малко привлекателна и не само за превоз на стоки, където съотношението време и разходи ще бъде много по-изгодно при използване на българо-румънски маршрут.

В момента и двата построени моста имат железопътен компонент, който далеч не достига желания потенциал. Поради старата инфраструктура железопътната линия до Русе може да се движи с максимална скорост от 15 км/ч, докато по маршрута Калафат-Видин, който е много по-нов, инфраструктурата от румънска страна е в напреднала амортизация, намалявайки привлекателността на използването на този маршрут.

Снимка: btvnovinite.bg

„Приоритет за нас трябва да бъде не само реконсолидацията на тези пътища, но и изграждането на нова линия по трасето Олтеница-Тутракан, което ще съкрати пътя на превозвачите по направлението Турция-Букурещ с около 130 километра“.

„От своя страна железопътните линии ще се притекат на помощ на превозвачите, особено в летните периоди, когато нивото на река Дунав спада и корабният трафик е блокиран, дори и за няколко седмици. Тук Румъния предлага допълнително решение – проектът Fast Danube 2, който ще направи Дунав плавателен 340 дни в годината, 60 дни повече от сега. Бюджетът е осигурен 85% от европейско финансиране и 15% от държавния бюджет на Румъния, а проектът има за цел, според официалния уебсайт , да   идентифицира техническите решения, които да бъдат приложени, за да се осигурят условия за корабоплаване в общия румънски сектор -Български Дунав и осъществяване на транспорт по река Дунав при безопасни условия през цялата година, в съответствие с препоръките на Дунавската комисия от Будапеща.“

„Почти провален през 2022 г., Fast Danube 2 беше възобновен, за да получи положително становище и екологично споразумение  от румънските власти през лятото на 2024 г. със срок на изпълнение от седем години. През октомври българската страна взе същото решение“.

„Геополитическата динамика сега създава благоприятна рамка за Румъния и България, като двете правителства в крайна сметка трябва да изберат дали Дунав ще ни раздели или ще ни обедини“, пише още Разван Мунтеану.