Оксана Бойко е роден в Санкт Петербург. Автор на репортажи и документални филми за Чечения и един от репортерите, които отразяват десетки пъти посещенията на Владимир Путин в чужбина.
Оксана се присъединява към екипа на англоезичния канал „Русия днес” преди 10 години като в момента води публицистичното предаване „Противоположности”. Тя обича да защитава аргументите си и в ефира на чуждестранни канали.
Сред хората, които е интервюирала са американския президент Джордж Буш - син, Ангела Меркел и Махмуд Ахмединеджад.
Какво прави Русия в Сирия? И какво е Вашето усещане? Какво печели Путин от своята намеса в момента?
Честно казано, мисля че има голяма разлика между Русия и Путин. Интересите на Русия не се ограничават с интересите на Путин. Аз не мисля, че Путин действа само в свой интерес или на своята популярност. Както неведнъж е казвал Кремъл - в рамките на екстремистките групи воюват около 67 бойци от бившия Съветски съюз, много от тях са от Северен Кавказ, от Таджикистан, от Туркменистан - страни, с които имаме безвизов режим. И виждаме, че онова, което става в Сирия е сериозна заплаха за сигурността на страната. Много често на Запад говорят за някакви имперски или икономически интереси, но ако погледнете търговските отношения между Русия и Сирия, а дори и военните отношения, не са толкова големи, че да се рискува живота на нашите военни, да се изразходват големи бюджетни ресурси за провеждането на военна операция.
Смятам, че основният интерес на Русия изцяло съвпада с интересите на Европа и България - осигуряване на спокойствие в Близкия Изток и осигуряване на това териростите, които се намират там повече от четири години да не се върнат и да направят същото и в нашите домове.
Като говорим за интересите на Русия, интересите на Европа и България от друга страна, тази седмица те бяха поставени пред сериозна опасност, защото този инцидент с руския самолет, който беше свален, се отразява доста сериозно върху нашия регион. Ако Ердоган Ви беше гост, какво бихте го попитали?
Първото, което искам да кажа е, че съм абсолютно съгласна с оценката Ви. Смятам, че предстоят сериозни събития, които заплашват сигурността и на Русия, и на България, и на Европа, но относно въпроса към Ердоган бих го попитала: "Защо не биха могли да използват някакви други средства, дори ако Турция и Ердоган лично смята, че самолетът е навлязъл в турското въздушното пространство нямало ли е други начини за решаване на ситуацията?"
Биха могли да екскортират самолета, да го изведат от това пространство. Биха могли да предприемат сигнален огън, предупредително без да убиват летците, без да създават такава сериозна ситуация между Русия и НАТО.
Сигурна съм, че Ердоган е наясно с обтегнатите отношения между Североатлантическия съюз и нашата страна и смятам, че едно такова поведение е абсолютно безотговорно.
Ердоган е много популярен в Турция, вие добре знаете това. Путин, от друга страна, е изключително популярен в Русия. И двамата управляват отдавна. И двамата са обвинявани, че задушават свободата на словото и опозицията. Вие какво мислите по този въпрос по отношение на Путин?
Аз знам, че това е популярно - да се сравняват двамата президенти - Ердоган и Путин. Струва ми се, че ситуацията в тези страни е диаметрално противоположна.
Аз самата съм омъжена за гражданин на Труция и смятам, че ситуацията със свободата на словото в Турция е много, много, по-сложна отколкото в Русия. В Русия има опозиционни медии, които може би не са много популярни, но те съществуват. Активно представят своята позиция, още повече, че в последните години аудиторията им расте.
В Турция, доколкото аз знам, достатъчно популярни вестнници като Заман, много телевизии просто се затварят. И журналистите, много известни журналисти, в огромно количество се вкарват в затвора. За съжаление, по някаква причина, европейските съседи не много гръмогласно се възмущават от това.
Затова мисля, че сравняването на Путин и Ердоган в този аспект е неправилно, те са съвършено различни лидери и дори да не харесвате президента Путин, трябва да признаете, че той е много по-отговорен политик и не би застрашил сигурността на Европа, като в тази ситуация, за която говори. В името на какво?
Ето това не разбираме в Москва! Защо трябваше това да се прави! Както казах, имаше много други начини да се разреши тази сложна ситуация между Русия и Турция. Например пряката линия, която има от началото на конфликта между двамата президенти. Ердоган можеше по всяко време да вдигне телефона и да каже на Путин - Влидимир, имаме проблем! Той не го направи, а предприе военни действия, които в Русия оценяваме като атака.
Помните ли първата си среща с Путин? Първото интервю? Какъв беше той тогава? Кога беше тази среща?
Вижте, това е случайност, но аз съм родена в един и същи град с Путин - в Петербург. За пръв път, когато го срещнах като журналист, това беше преди повече от 20 години.
Тогава той работеше в общината не мога да кажа, че ми е направил някакво блестящо впечатление. Той просто беше един професионален чиновник, който изпълняваше задълженията си, занимаваше се с международна търговия, връзкте с чужбина и никй не можеше да си помисли тогава, че ще стане президент. Оттогава проследявам като журналист дейността му.
Имах възможност да му задавам въпроси, да общувам с него пряко и ми прави впечатление на професионален човек. Смятам, че този факт го прави популярен в Русия. Не е толкова важно дали е добър в семейството и доколко е популярен на Запад. Смятам, че повечето хора в Русия смятат, че той професионално защитава интересите на Русия. Това е достатъчно за нас. Точно така го преценяваме тук.
Приемате ли определението, което списание "Time" му даде преди няколко години - цар на Русия?
Не. Абсолютно не го приемам. Вижте, западното възприемане на Русия е много стереотипно. Тук става въпрос или за царе, или за генерални секретари. Няма нищо друго, защото те твърде малко знаят за положението в Русия. Русия има една сложна история. Това е сложна страна с много проблеми и да се свежда до комунизма или имперализма би било неправилно, както правят хаората, които не са особено образовани.
Тогава, Путин за Русия в момента какво е?
Той е президент на руската федерация, избран от повечето граждани на Русия. Избран чиновник и нищо повече, нито по-малко. Трябва да призная, разбира се, че в Русия президентската власт или ръководителя на държавата традиционно е много по-силна, отколкото в някои страни на Европа. Нашата форма на управление, традицията на отношения с властите се отличава от това, което хората са свикнали да виждат в Германия или в България, но ние не го възприемаме като лидер за цял живот.
Има ли нова Студена война? Изток срещу Запад?
Не бих искала да вярвам на това. Смятам, че това също е един стереотип, който постоянно се натрапва. Смятам, че между Русия и Европа във всеки случай, има много общи интереси. Има много дълбока взаимна история.
Знам, че в Европа има хора, които разглеждат историята през призмата на комунизма и студената война, но Русия отдавна не живее с тези стереотипи. Разбирам, че мнозина в България може би гледат на мен сега и на Русия през призмата на Съветския съюз, но аз искам да им кажа, че за нас, за руснаците България е съвсем различно нещо.
България по времето на социализма беше прозорец към света за мнозина руснаци и ние съвсем не ви разглеждаме като врагове. Бихме искали и вие да не се отнасяте към нас така.
Много голяма част от българите традиционно обичат Русия. Но други гледат на политиката на нейните ръководители в момента със съмнение. Например българският президент е убеден, че Русия води хибридна война не само в България, но и в целия регион. Това разделя нашето общество, което си е традиционно разделено. Води ли Русия пропагандна хибридна война за сърцата и душите на хората?
Краткият отговор е, разбира се - не. Но доколкото разбирам, вашият президент е направил това изказване на срещата на източноевропейските страни и е казал, освен това, че Ердоган - президентът на турците, тряба по-активно, много по-активно да предприема действия срещу Русия.
Явно, че Ердоган се възползва от съвета на вашия президент преди няколко дни за съжаление. Смятам, че до колкото ми е известно в България са представени различни политически гледни точки.
Например премиерът Бойко Борисов не смята такова отношение към Русия за уместно. Той беше достатъчно критичен към Кремъл, но е „за” създаването на прагматични взаимноизгодни отношения между България и Русия. И между ЕС като цяло и Русия. Смятам, че Русия има нужда от това. За Русия това също би било изгодно, както и за Европа.