Изгоряло шаси с огромна кръгла дупка в средата си и купол, обърнат в храстите на метри от него – това е една от типичните гледки по време на войната в Украйна. Обикновено „обезглавената“ жертва е руски танк, като до момента в конфликта подобна съдба са имали над 300. Една от причините е неудачно инженерно решение, датиращо от съветско време, но непроменено и в машините, произвеждани днес.

Заради него руските танкове са с по-компактни размери, но при пряко попадение целият им боекомплект се взривява, изстрелвайки нагоре купола и убивайки екипажа. Като смъртоносна играчка на пружина.

Снимка: Getty Images

В свой обширен материал Си Ен Ен цитира експерти, според които тази слабост е известна от десетилетия, но нищо не е направено за намаляването ѝ. В резултат стотици руски танкисти са загубили живота си. Това е труден за възстановяване ресурс – за добре подготвен екипаж са нужни цели 12 месеца интензивно обучение.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

За какво става въпрос?

Руските танкове и бойни машини на пехотата складират голямо количество от снарядите си в купола. Това е направено с цел по-нисък профил, по-компактни размери и по-ниска забележимост в битка, обяснява експертът по изучване на Русия Сам Бендет от Центъра за нова американска сигурност. В същото време, заради това натрупване на взривни материали даже непряко попадение може да отключи верижна реакция, която да доведе до взрив даже на целия боекомплект от 40 снаряда.

Той е напълно достатъчен да откъсне тежащия тонове купол и да го качи на втория етаж на някоя близка жилищна сграда. По-лошото е, че всички в поразената машина нямат никакъв шанс за оцеляване в огромната експлозия. Архивното видео по-горе показва как се случва това при обстрел с противотанкова ракета.

Никълъс Дръмънд – бивш офицер от британската армия и настоящ анализатор в сферата на отбраната, посочва, че подобен проблем имат и бойни машини като БМД-4, която побита тричленен екипаж и петима войници, но при попадение се превръща в „мобилен ковчег“.

Снимка: Getty Images

Ефектът „Играчка на пружина“ е забелязан за първи път от американците по време на Войната в Персийския залив през 1991 г. Тогава Ирак губи огромна част от своите основни бойни танкове Т-72 именно след детонация на боекомплекта вътре в машината. По-нови модификации от него в момента Русия използва и в Украйна, като те продължават да са уязвими.

Същият или много подобен механизъм на съхранение и зареждане на боеприпасите е запазен и при по-новите и масови в руските сухопътни войски танкове Т-80 и Т-90. Затова и те също стават жертви предимно на преносимите противотанкови ракети „Джавелин“ и NLAW, но също и на гранатомети, дронове и стандартни артилерийски системи, които украинците използват.

Как е на Запад?

Американският основен боен танк М1 „Абрамс“ е сравним с руските машини. При него, освен командир, мерач и механик-водач, има и пълнач, който прехвърля снаряди от защитен отсек в машината към оръдието, като целта е винаги да има максимум по един боеприпас в купола. „Точно попадение ще повреди танка, но не е задължително да избие целия екипаж“, отбелязва Бендет.

Снимка: EPA

Освен това е отделено специално внимание на това във възможно най-много случаи при пожар взривните вещества в снарядите просто да изгарят, а не да се стига до разрушителна експлозия.

Бойната машина на пехотата „Страйкър“ е по-нов дизайн и при нея в купола въобще няма хора, така че, даже да бъде поразен, взривът е далеч от екипажа.

Снимка: EPA

Именно такова решение са избрали и конструкторите на най-новия руски танк – Т-14 „Армата“. Той все още е в процес на приемане на въоръжение в руската армия, като целите бяха до 2025 г. в бойните части да има над 3000 от модерните танкове. За момента, обаче, проектът изостава и са доставени едва дузина като „експериментална серия“. Не е известно да са в Украйна към момента.