Откакто първите апарати политат за първи път в Космоса, космическите завоевания дълго време бяха монопол на СССР и САЩ. Днес в междузвездното пространство все по-често излитат ракети, изстреляни от други държави.
В годините, когато в Космоса полита първият човек и за първи път на Луната стъпва човешки крак, Китай и Индия са символ на мизерия и глад. Днес, заедно с Япония и Европа, те са новите космически завоеватели.
От хилядолетия за китайците Чанъе е митологична жена, живееща на Луната. Днес „Чанъе-4” не е мит, а апарат, който на 3 януари кацна на Луната и достави лунохода „Юйту-2”. Роувърът ще изследва обратната страна на земния спътник.
Така Китай стана третата държава, изпратила апарат на Луната и първата, осъществила успешно кацане на невидимата й страна.
Без съмнение, Китай днес е третата космическа сила. Програмата на комунистическия режим за полети в Космоса датира още в далечната 1956 г. Началните години не са белязани от някакви големи успехи.
С времето, обаче, учените от Поднебесната империя достигнаха всички постижения на руската и американската космонавтика. Също като „Роскосмос” и НАСА, Китай вече може да връща сателити на Земята, а от 2011 г. има собствена космическа станция в наземна орбита.
Първият китайски тайконавт Ян Ливъй излетя в Космоса през 2003 г., като оттогава има още няколко пилотирани полета. Амбициите на Пекин са до догодина да изгради третата в световната история постоянно обитавана космическа станция, след съветската „Мир” и Международната космическа станция.
През 2018 г. Китай дори изпревари всички по брой изстреляни космически апарата – общо 37 пуска! Страната е и основен играч на световния пазар за извеждане на сателити в орбита.
Също като САЩ, Русия и Европа, Китай има собствена сателитна система за позициониране „Бейдоу”. Има и военна програма за унищожение на чужди сателити, като първият успешен тест беше осъществен преди 11 години.
Япония, макар и свръхразвита технологична държава, има сравнително по-скромна космическа програма. Първото й реално постижение е през 1970 г., когато на геостационарна орбита е изведен първият японски спътник.
От тогава космическите мисии на Страната на изгряващото слънце са предимно за изследване на по-малки небесни тела, като кометата Галилей и астероида Итокава.
За първи път японски космически апарат влиза в орбитата на друга планета през 2010 г., когато сондата „Акацуки” започва изследвания на Венера. Правен и и опит за изпращане на самоходен апарат на Марс, но кацането на Червената планета е неуспешно.
Япония няма амбициите за свой пилотиран полет с космонавти. Първият японец, летял в космоса, е и първият космически турист. Полетът и престоят на станцията „Мир” на журналиста Тойхиро Акияма през 1980 г. е спонсориран от телевизионния канал TBS, а за 7-дневната си работа на борда на станцията той заработва 14 млн. долара.
Оттогава още 9 негови сънаридници са летели в междузведното пространсто, пак в съвместни мисии с руски кораби и американски совалки до Международната космическа станция. Един от нейните модули („Кибо”) е японска разработка, като в него се извършват научни експерименти.
През последните години Япония успешно развивая програма за свръхлеки космически ракети. Първият напълно успешен пуск на такава ракета бе през 2018 г., когато SS-520 изведе сателит на орбита 2000 км над Земята. Ракетата е висока едва 9,5 м, за разлика от 50-метровите H-II, които извеждат в орбита апаратите към другите планети от Слънчевата система.
Космическата програма на Индия стартира в началото на 60-е години. Ако може да се прави условна класация, страната може да се нарече шеста космическа сила в света.
Делхи не може да се сравнява по постижения с другите космически сили, но пък постига успехи с много по-малко пари. За сравнение – мисията за изпращане на апарат в орбита около Марс е осъществена за 73 милиона долара, докато за същата цел НАСА е изразходвала 671 милиона!
Правителството си е поставило за цел до 2020-2022 г. за изпрати първата пилотирана от индийски екипаж ракета.
Индия има само един космонавт, летял в съвместна мисия със съветска ракета през далечната 1984 г. Тогава екипажът прекарва 11 денонощия в околоземна орбита, но и до ден-днешен, заради преклонението си към нея, индийците продължават да вярват, че Ракеш Шарма е летял до Луната.
