Хърватия въвежда отново казармата

Хърватските законодатели гласуваха за въвеждането на задължителна военна служба, за да укрепят отбраната на балканската страна на фона на нестабилността в света, включително руската инвазия в Украйна, съобщава БГНЕС.

Загреб премахна наборната военна служба през 2008 г., година преди да се присъедини към НАТО, в опит да професионализира армията си.

Но оттогава висши държавни служители твърдят, че международните напрежения налагат възстановяването на основното военно обучение, за да се подсилят отбранителните сили на Хърватия. 

Германският канцлер Фридрих Мерц призова за връщане на наборната военна служба

„Ако не определим колко войници са необходими и кога, ще започнем всичко отначало след 2-4 години. Дотогава, предвид заплахите от Русия, може да е твърде късно“, коментира баварският премиер

„Наблюдаваме нарастване на различни видове заплахи, които изискват бързи и ефективни действия от страна на по-широката общност“, каза тази седмица пред законодателите министърът на отбраната Иван Анушич от управляващата консервативна партия HDZ.

„В лицето на всяка заплаха защитата на страната е от решаващо значение“, подчерта той, цитиран от АФП.

Около 18 000 мъже ще бъдат набирани ежегодно, когато навършат 18 години, за да преминат двумесечно обучение. Инициативата се очаква да стартира през следващата година. 

Дания включва и жените в задължителната военна служба

Въоръжените сили приспособяват казармите и техниката, за да бъдат по-подходящи за жени

Жените ще бъдат освободени, а лицата с военнослужещи убеждения ще могат да служат три или четири месеца в граждански служби, включително екипи за реагиране при бедствия.

Депутатите измениха два закона, за да позволят промяната. Общо 84 депутати от присъстващите в 151-местната асамблея подкрепиха измененията в закона за отбраната, а 110 гласуваха за изменение на закона за службата във въоръжените сили.

Редовните военнослужещи ще получават 1100 евро на месец, докато сумата за тези, които служат в алтернативната гражданска служба, все още не е определена, като има информации, че тя може да бъде „значително по-ниска“.

Военнослужещите ще имат и предимство при кандидатстване за работа в публични и държавни институции след края на службата си.

Опозицията от левицата заяви, че законът дискриминира жените и тези, които са избрали гражданска защита, тъй като те ще получават по-ниско заплащане и няма да се ползват с преференциално третиране при кандидатстване за работа в държавната администрация.

Страната с 3,8 милиона души население, членка на НАТО, се присъедини към Европейския съюз през 2013 г.