Вероятно сте чували термина геоинженерство главно във връзка с конспиративни теории. Дори в българския интернет когато потърсим думата в една популярните търсачки, първата връзка е т.нар. „кемтрейлс“.

Геоинженерството е метод за влияние върху климата, който се използва от десетилетия в помощ на различни отрасли. Индустрията е оценена на около 135 млрд. долара. Сега, учени и климатолози от цял свят се обръщат към геоинженерството с надеждата, че то ще спаси планетата ни, пише Би Би Си.

С нарастването на индустрията се появяват още повече конспиративни теории. От медията посочват, че публикациите в социалните мрежи, обвързващи конспирации и геоинженерството, са нараснали главоломно от януари насам.

Повечето идеи за спиране на глобалното затопляне с помощта на геоинженерството звучат като научна фантастика. През годините има идеи за отразяване на слънчевата светлина обратно в космоса, за да може планетата да се охлажда. Друг вариант е директно улавяне и преработване на въглеродните емисии – нещо, което вече се прави в Европа, Съединените щати и Канада, но в много по-малък мащаб.

В същото време учените алармират, че геоинженерството може да ни разсее по-голямата цел, като ни даде временно решение – да намалим драстично въглеродните емисии.

По-малко странно, отколкото изглежда

Идеята да отразяваме обратно в космоса слънчевите лъчи звучи повече като научна фантастика, но в действителност не е толкова странно. Този процес вече се случва на нашата планета с помощта на природата.

При големи вулканични изригвания прахолякът и аерозолите, които стигат до високите нива на атмосферата ни, ефективно отразяват слънчевите лъчи и радиация обратно. Така земята се охлажда.

„Построихме света си за климат, който вече не съществува“

Изригването на вулкана Пинатубо на Филипините през 1991 г. доведе до понижаване на глобалните температури с 0,5 градуса по Целзий за следващите няколко години.

Как можем да постигнем същите ефекти, но целенасочено? Учените изследват два вида справяне със слънчевата радиация – изсветляване на морските облаци и изпускане на различни аерозоли в стратосферата.

Първият метод включва изпръскването на много фина солена вода от плавателни съдове към ниските облаци над океаните. Така се увеличава тяхната яркост и отразяваща способност. Според компютърните модели ако това се направи на достатъчно голяма повърхност над океана ще доведе до значително понижение на температурите в световен мащаб.

В същото време това крие и рискове. Атмосферата ни е комплексна система, която се държи като течност и всяка по-голяма намеса може да повлияе драстично. Ако подобен метод бъде използван около Намибия, например, това може да доведе до суша в Южна Америка и Бразилия.

Учените по-скоро се насочват към изсветляване на облаците в по-малки мащаби. След голямото побеляване на Големия бариерен риф през 2016 г., климатолози от университета в Австралия подготвят за използване този метод над богатите на корали местности. Така само локално ще повлияят на температурата на водата и ще предпазят коралите.

„Диво и разрушително време“: Юни 2024 година е бил най-горещият в историята на света

„Инжектирането“ на аерозоли – по-трудно

Методът за справяне с радиацията от космоса, при който в атмосферата се „инжектират“ различни аерозоли, е по-сложен за изпълнение.

За да бъде ефективен, геоинженерите трябва да доставят различни сулфати в стратосферата на Земята. Те ще могат да отразяват част от слънчевата радиация и ще намалят топлината, която достига до повърхността. За да има ефект, милиони тонове серен диоксид трябва да бъдат изпуснати в атмосферата, да бъде постигнат някакъв значителен ефект.

Продължи да четеш