В ясен ден от столицата Сантяго може да се види високата 5400 метра планина Ел Пломо. Покритият с ледници връх е изкачван и почитан от векове, като инките са извършвали човешки жертвоприношения там.
Маршрутът до върха все още е същият път, прокаран от инките, като по него са разпръснати археологически останки. През 1954 г. близо до върха е намерена мумия на инка, която е идеално запазена поради сухите и студени условия в планината, пише Ройтерс.
Сега планината се руши. Глобалното затопляне, дължащо се на изменението на климата, е довело до отдръпване на ледника и разтопяване на вечната замръзналост. Образуват се нови лагуни, които се разкъсват, свлачища раняват алпинисти и се отварят огромни пропасти, които прекъсват древния път към върха.
60-годишният Франсиско Галярдо е мулетар, който работи в планината от 14-годишен.
„С всяка година нещата се променят все повече. Всяка година има повече тъга“, казва пред Ройтерс Франсиско.
Той разказва, че семейството му работи на Ел Пломо от поколения, но смята, че им остава около десетилетие, преди да бъдат принудени да се преместят.
„Ще трябва да отидем някъде другаде, да видим какво можем да направим, може би да се насочим на юг“, допълва мъжът.
Само допреди няколко години последното изкачване на върха изискваше преминаване през ледник. Сега последното изкачване е по скалист склон. Галярдо разказва, че някога мулетата са можели да достигнат до друг лагер на около 500 метра по-нагоре и си спомня как животните са се хранили с трева около базовия лагер.
По време на посещението през април лагерът Federacion беше пуст, с пръст и камъни, натрупани близо до планинските стени, които според Галярдо са били покрити със сняг и лед.
„Промените, които наблюдаваме, са безпрецедентни в най-новата история на човечеството“, казва Пабло Уейнщайн, строителен инженер, който повече от две десетилетия изучава ледниците в Андите и Арктика.
В Андите има различни видове замръзнали образувания, включително покрити и непокрити ледници, както и скални ледници. Последните, съставени от смесица от отломки и земни ледове, реагират по-бавно на промените в климата, отколкото непокритите ледници, при които ледът е открит.
На голяма надморска височина в планините може да има и слой вечна замръзналост, която се определя като земя с температури под нулата за повече от две години. Когато ледът се намира във вечната замръзналост, той може да свързва почвата, чакъла и пясъка.